Решение № 815 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110126235 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която А. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***************************, е предявила срещу „*****************, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: ***********************, в условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК /поради противоречие със закона/, обективно кумулативно съединен с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 720031215150 от 27.06.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 27.06.2024 г. е сключил с „***************** Договор за потребителски кредит № 720031215150, по силата на който му бил отпусната заемна сума в размер на 300 лв. при посочен ГЛП 47.71 %, ГПР – 55.65 %, срещу насрещното задължение да върне заемната сума на погасителни вноски в 24-месечен срок. Сочи, че в процесната сделка било предвидено и заплащането на застрахователна премия в размер на 292,32 лв. Излага, че общата стойност на погасителната вноска възлизала на 38,75 лв. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в неговото съдържание не били посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането, както и какъв е общият размер на възнаградителната лихва за срока на договора и нейното съотношение с главницата. Като самостоятелно основание за нищожност счита и неправилното посочване на ГПР – липсва уточнение кои разходи се включват в тази величина. Навежда доводи за недействителност на кредитното правоотношение и поради заобикаляне на закона, тъй като в ГПР не е включена застрахователната премия, която представлява разход по кредита.

Поддържа, че договорът е нищожен и поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – не са индивидуализирани главницата, лихвата и застрахователната премия, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – липсвала информация относно правото на потребителя при погасяване да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение срещу твърденията, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК с доводи, че са изпълнени нормативните изисквания и че от погасителния план е ясно каква част от главницата, лихвата и премията се погасяват с всяка вноска. Поддържа, че посочването на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК е необходимо единствено при предсрочно погасяване на договор за кредит. Възразява, че в процесната сделка ясно са посочени размера на лихвения процент, начина на неговото изчисляване и размера на лихвата за 1 ден. Оспорва твърденията, че неправилно е посочен ГПР. Счита, че задължение за кредитодателя е да информира потребителя за размера на ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на кредита, без да посочва кои разходи се включват при изчисляването му. Поддържа, че застрахователната премия не е задължително условие за възникването на кредитното правоотношение, както и че същата не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Твърди, че потребителят е извършил погасявания на обща стойност от 794,68 лв. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът А. Й. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 325013/07.10.2025г. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът „*****************, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото Договор за потребителски кредит № 7200312151507/27.06.2024г., се установява, че между **************** и А. Й. Б. е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника, като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 300,00 лева, която сума е следвало да бъде върната на заемодателя в срок от 24 месеца, с размер на месечната вноска от 38,75 лева и последна вноска от 38,90 лева, при ГЛП от 47,71% и ГПР от 55,65%. В т. 7.1 от договора е посочено, че общия размер на кредита е 592,32 лева, включая сумата от главницата от 300,00 лева и застрахователна премия от 292,32 лева, като тази сума е посочена и в пприетия по делото СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити от ****************. В чл.

10 от договора е посочено, че общата сума, дължима от потребителя е в размер на 930,15 лева. В СЕФ е посочено, че за подабен род кредити не се сключва застраховка, но по делото на л.40 от досието му е приет сертификат № 172003121515072024 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „*****************.

По така предявените установителни искове за нищожност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи основанието на което твърди, че договора е нищожен. С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: че на 27.06.2024 г. между А. Й. Б. и „***************** е сключен договор за потребителски кредит № 720031215150, по силата на който му била отпусната заемна сума в размер на 300 лв. при посочен ГЛП 47.71 %, ГПР – 55.65 %.

Следва да се изследват твърденията на ищеца за нищожност на договора на сочените 2 основания. Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спора е потребителски. Безспорно се установи по делото, че между страните е сключен процесният договор, подписан е от страните по реда на ЗПФУР. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. В случая приложим е ЗПК в редакцията му с ДВ, бр. 41 от 10.05.2024г., в сила от 10.05.2024г.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,т.7-12 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

На първо място, спорен в настоящето производство се явява въпросът за съответствието на сключения между страните договор за потребителски кредит с изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Съгласно посочената законова разпоредба, която има императивен характер, договорът за потребителски кредит следва да е с посочен лихвен процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията за промяна на лихвения процент, ако при различните обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя намират своите легални дефиниции в разпоредбите на чл. 19, ал.1 от ЗПК и §1 ,т.2 от ДР на ЗПК, според които "ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число, тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит", а общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита също са легално дефинирани посредством разпоредбата на § 1,т.1 от ДР на ЗПК, според която това са "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия".

От цитираните разпоредби следва, че законната лихва съставлява част от ГПР, като към нея могат да се насложат различни допълнителни разходи, водещи до увеличаването на кредитната тежест-такси, комисионни и прочие, които разходи също са елемент от ГПК по силата на същите разпоредби. Ето защо и с цел ограничаване размера на кредитната тежест, с разпоредбите на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, 3 законодателят е предвидил не максимален размер на възнаградителната лихва по кредита, а максимален размер на ГПР, предвиждайки лихвата като част от последния. Така с приемането на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите е ограничен до не повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, и е предвидено, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

При действието на посочените разпоредби на ЗПК, щом като се установи, че възнаградителната лихва е включена в изчисляването на ГПР и заедно с останалите разходи по кредита ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, то извода е че лихвата надвишава допустимия морален праг, над който клаузата за лихва би се явила нищожна и на първо място по преценка на съда, за която следи служебно клаузата за възнаградителна лихва е нищожна. По изложеното съдът намира, че договора е сключен при противоречие с нормата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като от договора не става ясно какъв е общия размер на лихвата, не е посочено дали е фиксиран или променлив, като тази неяснота индикира, че договора е сключен при несъответствие с нормата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. Последното се подсилва и от неоспорването от страна на ответника на твърденията на ищцата, че застрахователната премия не е включена в ГПР. В тази връзка съдът при обследване на СЕФ не установи застрахователната премия да е задължително условие за получаване на подобен вид кредити, и е сключена по желание на ищцата, като кредитополучател, за да се включи в ГПР като общ разход, поради което не приема твърдението на ищеца, че договора е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това че застрахователната премия не е включена в ГПР и от там е налице неяснота при формирането му като размер. След като застрахователната премия не е включена обаче остава неясен въпросът за размера на ГЛП, как е формиран, след като ГПР е уговорен в противоречие с нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. В разглеждания случай договореният ГПР е 55, 37 % и следователно надвишава пет пъти размера на законната лихва /50+% към датата на сключване на договора за кредит/. В договора има неяснота как договорната лихва е съобразена при изчисляването на ГПР, както и какви други разходи са включени в общите такива за да се формира ГПР от 55,37% в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.