Решение № 2170 от 07.10.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2709/2025
- Вид
- Решение № 2170
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2170 гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120102709 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Образувано е по предявени от А. Т. А., чрез процесуален представител адв. В. С., срещу С. М. И., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1800 лева – главница, представляваща подлежащо на връщане капаро, получено от ответника по сключен между страните договор за изработка на мебели от 27.10.2023 г., 66 лева – главница, представляваща неустойка по чл. 19 от договора, сумата от 273,47 лева - законна лихва за забава върху сборната главница от 1866 лв. - за капаро и неустойка - за периода от 07.11.2023 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.11.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 27.10.2023 г. по силата на писмен договор за изработка ищецът е възложил на ответника изработване на мебели, в срок до 07.11.2023 г., за което ищецът дължал сумата от общо 3300 лв. Към момента на сключването на договора, ищецът е заплатил на ответника сумата от 1800 лв. – капаро, а остатъкът е следвало да бъде заплатен при монтажа на мебелите. Уговореният срок за изпълнение е настъпил, но ответника не е изпълнил задължението си, поради което ищецът многократно е отправял покани за изпълнение, вкл. и по „Вайбър“. Изрично заявява, че настоящата искова молба има значение на изявление за разваляне на договора и искане за възстановяване на платените по него 1 суми. Сочи, че поради неизпълнение на поетото задължение, И. дължи и уговорената в чл.
19 от договора неустойка в размер на 2% от стойността на непредадената вещ, т. е. от стойността на целия договор поради пълното му неизпълнение.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което предявява настоящите искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на направените съдебно-деловодни разноски – в настоящото и в заповедното производство.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която признава предявените искове изцяло по основание и размер.
Признава, че е получил главница, представляваща капаро по договора, както и допуснатата от него забава за изпълнение на задълженията си по договора.
Предявени от ищеца са искове, с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е молба на 15.09.2025 г. от ответника, с която отправя изрично искане да се постанови решение при признание на иска. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
С. с представено по делото пълномощно. Поддържа исковата молба. Отправя изрично искане за постановяване на решение при признание на иска. Счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на иска от страна на ответника, чрез неговия процесуален представител. Признанието на иска е процесуално действие, свързано с разпореждане с предмета на делото. С него ответната страна не само признава основателността на иска, но и едновременно с това се отказва от защита по него.
Признанието на иска е извършено от процесуалния представител на ответника, който разполага с представителна власт за разпореждане с предмета на делото, по смисъла на чл.
34, ал. 3 ГПК, поради което същото е извършено валидно.
В този смисъл доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
2
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адв. С., съдът намира следното:
В заповедното производство съдът е присъдил сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Предвид цената на всеки един от трите иска, минимално предвиденото адвокатско възнаграждение в чл. 7, ал. 7 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не надвишава заплатеното, поради което в тази част възражението е неоснователно.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство също е неоснователно, предвид, че с договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. ищецът и адв. С. са уговорили възнаграждение за процесуално представителство в размер на 650 лв. Предвид цената на всеки един от трите иска, минимално предвиденото адвокатско възнаграждение в чл. 7 ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 2 , ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в по-висок от размера на адвокатското възнаграждение уговорен и заплатен от ищеца на процесуалния си представител.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от претенцията и представените доказателства.
Представени са доказателства за заплатена в исковото производство, обективирани в списък по чл. 80 ГПК - държавна такса в общ размер от 86,21 лв. и адвокатско възнаграждение, заплатено в брой в размер на 650 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 842,79 лева (42,79 лв. – държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение).
Дължимата държавна такса в настоящото производство е в размер на 172 лв. В заповедното производство е внесена сумата от 43 лв., а в настоящото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от общо 86,21 лева, т. е. ответникът трябва да доплати на Районен съд – Бургас по негова сметка, сумата от 42,79 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., дължи на А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: с. И., сумата от 1800 лева /хиляди и осемстотин лева/ – главница, представляваща подлежащо на връщане капаро, получено от ответника по сключен между страните договор за изработка на мебели от 27.10.2023 г., 66 лева /шестдесет и шест лева/ – главница, представляваща неустойка по чл. 19 от договора, сумата от 273,47 лева /двеста седемдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ – законна лихва за 3 забава върху сборната главница от 1866 лв. - за капаро и неустойка за периода от 07.11.2023 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.11.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4265/11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 8122/2024 г. на Районен съд – Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: с. И., сумата от 736,21 лева /седемстотин тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 842,79 лева /осемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на Районен съд – Бургас, по негова сметка, сумата от 42,79 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4