Решение № 128 от 12.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100502407 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: *****, действащ чрез адв.Б. Б., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Парижка комуна“ №2, против Решение №2757 от 24.07.2023г. постановено по гр.д.№20223110103106 по описа на PC Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника против “Ново финанс“ ООД, с ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Иван Срацимир“ №2А, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7096.09лв., представляваща разлика между заплатена сума за погасяване на дълга по Договор за заем №***** и Договор за заем №****** и сумите, които ищецът е осъден да заплати с Решение №175048/12.08.2020г. по гр.д.№249/2020г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред СРС-16.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че решението на районният съд е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на съда, че дължимостта на процесните суми, формиращи общият размер на иска, не произтичали от един и същ общ факт или група факти. Сочи се, че между страните са сключени Договор за заем №***** за сумата от 1000лв. и Договор за заем №****** за сумата от 7500лв., чието погасяване е обезпечено, 1 чрез договорна ипотека върху собствен на заемополучателя недвижим имот. Сочи се, че през м.април 2018г. ответното дружество обявило предсрочна изискуемост на вземанията по договорите за заем, след което се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена на 25.07.2019г. по гр.д.

№32110/2019г. по описа на СРС, като освен ищеца задължено лице по заповедта се явява и П. П.а, в качеството на солидарен длъжник. Сочи се, че въз основа на заповедта, ответното дружество образувало изпълнително дело №1207/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№924, в границите на което е наложена възбрана върху имота, служещ за обезпечение на задължението по договорите за заем. Твърди се, че в хода на изпълнителното дело, между длъжниците и взискателя е постигната договорка за разсрочване на дълга, която по независещи от страните причини не се е осъществила, но изпълнението е било временно спряно по молба на взискателя. Сочи се, че в изпълнение на уговорката, солидарния длъжник П. П.а е оттеглила възражението си срещу издадената заповед за изпълнение и с влязло в сила определение исковото производство е прекратено в частта по предявените срещу нея искове, като е останало висящо само по отношение на претенциите предявени, срещу заемополучателя-ищец. Твърди се, че междувременно трето за спора лице-А. Г., е изявило желание да закупи имота, служещ за обезпечение на дълга, като с част от платената цена да се погаси дългът на заемополучателя към ответника и да бъдат заплатени разноските по изпълнителния процес. Сочи се, че на 26.05.2020г. А. Г., в качеството си на купувач на процесният имот, заплатил като част от дължимата продажна цена сумата от 20000лв. пряко на взискателя-заемодател по процесиите договори за заем, с основание-погасяване на задължението на ищеца. Твърди се, че в резултат от това погасяване, изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, а учредената договорна ипотека и наложена възбраната, били заличени. Сочи се, че с влязло в законна сила на 24.09.2020г.

Решение №175048/12.08.2020г. по гр.д.№249/2020г. по описа на СРС са отхвърлени исковите претенции на ответното дружество срещу ищеца за разликата над 150лв. до предявеният размер от 162лв., съставляваща възнаградителна лихва по договора от 22.08.2017г. за периода 23.10.2017г.-22.11.2017г. и 24.03.2018г.-03.04.2018г., както и за разликата над 1125лв. до предявеният размер от 1215лв., съставляваща възнаградителна лихва по договора от 23.08.2017г. за периода 23.10.2017г.-22.11.2017г. и 24.032018г.03.04.2018г. Отхвърлени са и исковете за разликата над 111.66лв. до предявеният размер от 119.16лв., съставляваща лихва за забава по договора от 22.08.2017г. за периода 03.04.2018г.29.04.2017г. и за разликата над 837.50лв. до предявеният размер от 893.75лв., съставляваща лихва за забава по договора от 23.08.2017г. за периода 03.04.2018г.-29.04.2018г., както и исковете за сумата от 218.33лв., представляваща неустойка за забава по договора от 22.08.2017г. за периода 23.11.2017г.-03.04.2018г. и за сумата от 1637.50лв., представляваща неустойка за забава по договора от 23.08.2017г. за периода 23.11.2017г.-03.04.2018г. Сочи се още, че с посоченото по-горе решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 12903.91лв., представляваща сбор от дължимите главница и лихви по Договор за заем №89-СФ22.08.2017г. и по Договор за заем №******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-06.06.2019г., до окончателното погасяване на дълга, за 2 които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 25.07.2019г. по гр.д.№32110/2019г. на СРС, както и 1115.89лв.-разноски в заповедното производство и 1063.86лв.-разноски в исковото производство. Поддържа се, че в производството по делото категорично е установено, че ответникът се е обогатил с получаването на процесната цена от третото лице, за сметка на обедняването на ищеца с размера на процесната сума. Поддържа се още, че са установени и липсата на правно основание за това обогатяване, както и пряката и непосредствена връзка между обогатяването и обедняването. Оспорват се изводите на съда, че сумите не произтичат от един и същ общ факт, или група факти, като се сочи, че въпросната ипотека, е учредена именно във връзка с процесните два договора за заем. Моли се за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявеният иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че плащането на сумата от 20000лв. е извършено за погасяване на дължимите вземания изчислени към дата26.05.2020г. по издадена от дружеството кредитор Референция №41/21.05.2021г., от солидарния длъжник П. П.а по силата на сключената Спогодба на основание чл.360 от ЗЗД, като ищеца не се е противопоставил на извършване на плащането, напротив същото е станало с неговото изрично знание и съгласие. Твърди се, че сумата от 20000лв. е получена от дружеството по силата на уговорка направена със съдлъжника П. П.а по сключеното между тях споразумение, доколкото спрямо този съдлъжник заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са влезли в законна сила. Ето защо се поддържа, че полученото от дружеството, е на годно правно основание. Развити са подробни съображения, че в случая не са налице предпоставките на фактическият състав очертан в чл.59 от ЗЗД, респективно за правилност и обоснованост на атакуваният съдебен акт. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник оспорва жалбата и поддържа отговора си.

Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД предявен от Н. Р. П. за осъждане на “Ново финанс“ ООД, да заплати сумата от 7096.09лв., с която ответника се е обогатил без основание за сметка на ищеца и представляваща разликата, между заплатената от трето лице в полза на дружеството сума от 20000лв., съставляваща част от продажна цена на собствен на ищеца имот, обезпечаващ дълг по сключени между страните Договор за заем №***** и Договор за заем №****** и сумата, която е признато, че дължи ищецът с Решение №175048/12.08.2020г. по гр.д.№249/2020г. по описа на СРС, образувано по искове на ответника за установяване на дължимостта на вземанията по посочените договори за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-16.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

3

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договор за заем №***** и Договор за заем №90-СФ23.08.2017г., по силата на които ответното дружество е предоставило в брой на ищеца, съответно сумите от 1000лв. и от 7500лв., които ведно с уговорената възнаградителна лихва, е следвало да се върнат на месечни вноски в срок до 23.08.2022г. Сочи се, че за обезпечение на връщането на дълга, ищецът е учредил ипотека върху свой собствен недвижим имот. Сочи се още, че през м.април 2018г., с нотариална покана, която е връчена на заемателя и солидарния длъжник, ответникът е обявил предсрочна изискуемост на цялото задължение. Твърди се, че в последствие ответникът предприел действия за принудително събиране на вземането си, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Сочи се, че исканата заповед за изпълнение била издадена на 25.07.2019г. по гр.д.

№32110/2019г. по описа на СРС, като ищецът и солидарния длъжник П. П.а, депозирали възражения срещу заповедта. Сочи се още, че доколкото подаването на възражения не спира изпълнението, ответникът образувал изп.дело №1207/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№924.

Твърди се, че до длъжника-ищец била изпратена покана за доброволно изпълнение от 25.11.2019г. за сумата от 17095.95лв. и за разноски по изпълнителното дело в размер на 1584.80лв., като на същият било съобщено и за наложена възбрана върху имота, служещ за обезпечение на задължението. Твърди се, че в рамките на изпълнителното производство, между страните по делото и солидарния длъжник П. П.а, била постигната договорка за разсрочване на дълга, която не се осъществила, предвид обявеното извънредно положение в страната и изтеклите срокове. Твърди се, че във връзка с въпросното споразумение, по молба на взискателя изпълнително дело било временно спряно, съответно солидарният длъжник П. Н. П.а оттеглила възражението си срещу издадената заповед за изпълнение.

Сочи се, че с влязло в сила определение от 17.06.2020г. исковата молба в частта по предявените срещу П. П.а искове била върната, поради оттегляне на възражението по чл.414 ГПК и исковото производство останало висящо само по отношение на претенциите срещу заемополучателя-ищец. Твърди се, че в хода на висящото исково и спряното изпълнително производство, трето лице изявило желание да закупи имота, служещ за обезпечение на дълга, като с част от продажната цена да се погаси дългът на заемополучателя към ответника по процесните договори за заем и разноските в изпълнителния процес. Поддържа се, че срещу заплащане на допълнителна такса, ответникът предоставил Референция №41 от 21.05.2020г. за дължими от ищеца суми по договорите за заем в общ размер на 23190.71лв., Поддържа се, че в общата сума са включени и сумите по отхвърлени от съда претенции в размер на 5100лв., представляваща неустойка за виновно предсрочно прекратяване на договорите за заем в размер на 60 % от главницата по двата договора и в размер на 450лв., съставляващи такса за заличаване на ипотека, която не била предварително обявена и включена в общите разходи по кредита, съгласно изискванията по ЗПК. Поддържа се още, че с референцията, се предлагало срещу заплащане на сумата от 20000лв. да бъде заличена ипотеката върху имота, служещ за обезпечение на дълга и да се прекрати изпълнително дело №1207/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№924. Твърди се, че предвид желанието да придобие 4 процесният имот свободен от вещни тежести, на 26.05.2020г. купувачът А. И. Г. заплатил част от дължимата продажна цена в размер на 20000лв. пряко на взискателя-ответник, с основание-погасяване на задължението на ищеца. Сочи се, че в резултат на посоченото погасяване, изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, а учредената договорна ипотека и възбраната били заличени. Твърди се, че купувачът А. И. Г. извършил посоченото плащане единствено с цел придобиване на ипотекирания имот и без да има правен интерес да го стори, поради което не се суброгирал в правата на кредитора.