Присъда № 13 от 31.07.2026, Районен съд - Поморие

МОТИВИ на присъда № 13/31.07.2026 г., по

НОХД № 228/2025 г., по описа на РС – Поморие

Производството е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие, по досъдебно производство № 320 ЗМ-450/2024 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, с който е повдигнато обвинение на А. Б. С., ЕГН **********, за това, че за времето от 18.00 ч. до 19.00 ч., на 10.12.2024 г., в гр.Поморие, игрална зала „Монако“, на ул. „П.К.Яворов“, № 15, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – парична сума в размер от 1 700,00 /хиляда и седемстотин/ лв. (869,20 евро), от владението на Е. С. П., ЕГН ********** с адрес гр.Бургас ж.к.“Лазур“, бл.159, вх.Б, ет.8, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, пледира за признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен и налагане на същия на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимият се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и моли съдът да му наложи минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв.А. М., също пледира за налагане на подсъдимия на наказания лишаване от свобода, под минимално предвидения от закона размер, което да се изтърпи от подсъдимия ефективно.

В производството е взето решение за провеждане и е проведено предварително изслушване на страните, по реда на гл.27 от НПК.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и не събира доказателства относно тези факти.

От самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка.

На 10.12.2024 г., в гр.Поморие, на ул. „П.К.Яворов“, № 15, функционирала зала за хазартни игри „Монако“, който обект е стопанисван от „Джонс ентъртеймент“ ООД, ЕИК 131539898, гр.София, с управител св.Е. С. П..

На посочената дата в обекта като крупие работила св.К. Г.а А.ова.

На същата дата, около 18,30 ч., в обекта влязъл подсъдимият А. Б. С., когото св.А.ова познавала.

Двамата провели разговор, при който подсъдимият предал на свидетелката собствения й телефон, за който твърдял, че е намерил в тоалетна извън залата, която свидетелката посетила преди това.

Св.А.ова приела телефона и благодарила на подсъдимия, който напуснал мястото.

Кратко време след това и във връзка с работата си св.А.ова потърсила оборотна парична сума, която съхранявала в края на бар, разположен в обекта, но не я открила, след което направила ревизия на паричния оборот и установила, че липсва сумата от 1 700 лв.

За липсата св.А.ова уведомила св.Е. П., като изразила съмнение, че същата е отнета от 1 подсъдимия, за който знаела, че е извършител на престъпни прояви, в това число кражби.

Св.П. прегледал видеозаписите от камери за видеонаблюдение в обекта и от същите установил, че в отсъствие на св.А.ова подсъдимият се насочва към мястото, на което била съхранявана паричната сума и взема същата.

За извършеното от подсъдимия св.П. сигнализирал органите на реда в лицето на служители на РУ – Поморие.

Във връзка с предприетите във връзка с деянието действия по издирване на извършителя подсъдимият доброволно предал на полицейски служител сумата от 40,90 евро /80 лв./, като за произхода на средствата посочил, че са отнети от него от игрална зала „Монако“ С протокол за доброволно предаване св.П. Николаев Бадаров предал на полицейски служител сумата от 81.81 евро /160 лв./, получена от подсъдимия във връзка със същия случай.

При тази фактическа обстановка, установена от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от доказателства, събрани на досъдебното производство, в това число показанията на свидетелите св.К. Г.а А.ова, Е. С. П., К.А., П. Н.Б.,А.В.М., П.

Х.Т.,Х.А.Х.,И.С.К. протоколи за доброволно предаване от 11.12.2024 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 15.05.2025 г., с фотоалбум към него, както и заключението на вещото лице по извършената видеотехническа експертиза № 22/11.08.2025 г. и въз основа на закона съдът прие следните правни изводи.

На посочената в обвинителния дата – 10.12.2024 г., и място – в гр.Поморие, на ул.

„П.К.Яворов“, № 15, зала за хазартни игри „Монако“, подсъдимият А. Б. С. е отнел чужда движима вещ – парична сума в размер от 1 700 лв. (869,20 евро), от владението на Е. С. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Видно от справката за съД.ст на подсъдимият е осъждан както следва:

- С присъда № 27/28.11.2018 г., по НОХД № 334/2018 г., по описа на PC – Поморие, влязла в законна сила на 13.12.2018 г., за извършено в периода 05.12.2017 г. –30.12.2017 г., престъпление по чл. 195, ал.2, вр.с ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр.с чл.63 от НК, на подсъдимия е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението, на което е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.;

- Със споразумение № 260014/18.11.2020 г., по НОХД № 165/2020 г., по описа на PC – Поморие, влязло в законна сила на 18.11.2020 г., за извършено на 08.08.2020 г., престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, като съдът е привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по предходното осъждане.;

- С присъда № 260001/03.02.2021 г., по НОХД № 242/2021 г., по описа на PC – Поморие, влязла в законна сила на 18.02.2021 г., за извършено на 30.09.2020 г., престъпление по чл.

195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1 от НК, като съдът е определил общо наказание измежду тези, наложени му по посоченото осъждане и това по НОХД № 165/2020 г. и е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 334/2018 г., при зачитане на изтърпяната част от наказанията.;

- Със споразумение № 54/02.08.2023 г., по НОХД № 134/2023 г., по описа на PC – Поморие, в сила от 02.08.2023 г., за извършено на 06.03.2023 г., престъпление по чл. 144, ал.3от НК, му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, за извършено на същата дата 2 престъпление по чл. 144, ал.3от НК, му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода и за извършено на същата дата престъпление по чл.129, ал.1 от НК, му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК, му е определено общо най-тежко наказание седем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.;

- Със споразумение № 34/03.07.2025 г., по НОХД № 103/2025 г., по описа на PC – Поморие, в сила от 03.07.2025 г., за извършено в периода 28.03.2025 г. – 31.03.2025 г.,, престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 от НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.;

Деянието по настоящото обвинение е извършено от подсъдимия след като същият е бил осъждан три пъни на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, по които осъждания изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, поради което което съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, предмет на обвинението, същото съставомерно по чл.196 ал.1 т.1, вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1, б. „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до десет години.

По никое от предходните осъждания на подсъдимия на същия не е било налагано за тежко умишлено престъпление ефективно наказание лишаване от свобода за срок не по-малко от една година, поради което съдът призна подсъдимия за невинен в това, че е извършил престъплението по чл.196, ал.1 т.1, вр. с чл.194 ал.1 от НК при условията на опасен рецидив и по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и го оправдава по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид проведеното предварително изслушване и съобрази императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, съгласно която в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.

По силата на чл.58, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.

373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.

1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

Съдът намира, че в настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК, поради следното.

Подсъдимият признава изцяло вината си, изразява съжаление за стореното и съдейства за разкриване истината по делото от самото начало на установяването му като извършител, но от друга страна начинът на осъществяване на деянието – отнемане на вещта от обществено място, където същата е оставена без надзор, разкрива по-висока обществена опасност на деянието, а осъжданията на подсъдимия, извън тези във връзка с квалификацията на конкретното деяния, го определят като такъв с висока степен на обществена опасност.

Затова съдът прие, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващите вината обстоятелства, обуславящи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и намери, че адекватно на целите по чл. 36 от НК, е наказание лишаване от свобода за срок от две години /24 месеца/, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намали с една трета, т.е с осем месеца и наложи на подсъдимия наказание 1 година и 4 месеца /16 месеца/ лишаване от свобода, като постанови наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.

„б“ от ЗИНЗС, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяно на 06.03.2023 г., видно от справката за съД.ст на подсъдимия.

3

По настоящото производство по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което и на основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание времето, през което същият е бил задържан, считано от датата на задържането му – 03.04.2026 г.

Деянието по настоящото производство и това по НОХД № 103/2025 г., са извършени от подсъдимия преди същият да е имал влязла в сила присъда/споразумение за което и да е от тях, поради което и на основание чл.25, ал.1 вр.с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подсъдимия, като наложи най-тежкото от двете наказания, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, като определи първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, тъй като деянията по съвкупността са извършени преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяно на 06.03.2023 г.

На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от изпълнението на така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание 1 година и 4 / месеца лишаване от свобода, времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурор, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е търпял наказание „Лишаване от свобода” по осъжданията от съвкупността.

Предвид признаването на подсъдимия за виновен по обвинението, на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на Държавата, по съответната сметка на ОДМВР – Бургас, сумата от 77.54 евро, представляваща разноски по делото.