Решение № 206 от 21.02.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000502744 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261339 от 19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 7742/2020 г., Софийски градски съд, ГО, І-18 състав е осъдил „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД да заплати на С. Л. и В. Л., двамата граждани на Израел, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 26000 евро – платена авансово по предварителен договор от 11.10.2019 г. за покупко - продажба на недвижим имот - апартамент № 21, с административен адрес: гр. ***, в кв.***, на 3-ти етаж в Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й плащане.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С. Л. и В. Л. срещу „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 5600 евро – неустойка по т.7.1 от предварителен договор от 11.10.2019 г. за покупко – продажба на недвижим имот - апартамент № 21, с административен адрес: гр. ***, в кв.***, на 3-ти етаж в Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 28.07.2020г. до окончателното й плащане, като неоснователен.

1

Съответно с решението са разпределени разноските между страните съобразно изхода на делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба вх.№ 286215/17.05.2022 г. от ответника в първоинстанционното производство „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД чрез процесуален представител адвокат П. Ч., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.109 от делото/.

Решението се обжалва в осъдителната му част, с която първоинстанционният съд е уважил предявените искове срещу ответника за сумата от 26 000 евро, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и за разноските в размер на 3 427,36 лв.

Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и неговата необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като не е съобразил текста на т.7.5. на сключения между страните предварителен договор. Поддържа се, че СГС не е изложил абсолютно никакви фактически и правни доводи и съвсем голословно е приел за неоснователни твърденията на ответника, че е изправна страна по договора и е развалил същия с отправено до ищците уведомление от 10.09.2020 г.

Твърди, че съдът не е обсъдил въведените от ответника възражения и е постановил необосновано решение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищците иск и да присъди на въззивника разноските направени от него и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни - ищците С. Л. и В. Л. чрез процесуалния им представител адвокат К. Н., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора /л.21 от въззивното дело/.

Оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат обжалваното решение за правилно по аргументи подробно изложени в отговора и касаещи съществото на спора.

Молят съда да отхвърли въззивната жалба и да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му 2 част. Претендират разноските направени пред въззивната инстанция.

С оглед постъпилата въззивна жалба, решението и в частта, с която СГС е отхвърлил предявения от С. Л. и В. Л. срещу „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 5 600 евро – неустойка по т.7.1 от предварителен договор от 11.10.2019 г. за покупко – продажба на недвижим имот - апартамент № 21, с административен адрес: гр. ***, в кв.***, на 3-ти етаж в Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 28.07.2020г. до окончателното й плащане, като неоснователен, е влязло в сила на 24.05.2022 г., поради необжалването му.

Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски и за двете инстанции.

Заявява възражение за прекомерност за заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявяват възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.88, ал.1, вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

По делото е приет като писмено доказателство предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, сключен на 11.10.2019 г. между ответника „Зет Проект“ ЕООД в качеството му на продавач и С. Л. в качеството на купувач. По силата на така сключения 3 договор, страните са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който ответникът да прехвърли на ищцата С. Л. правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.***, район ***, м. „***-Разширение-Север“ в УПИ VІ-1183, кв.132 по плана на гр.София, представляващ апартамент № 21, находящ се в „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж“, със застроена площ от 48,80 кв.м., заедно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7,19 кв.м. или обща квадратура 55,99 кв.м.

Уговорена е продажна цена общо в размер на 56 000 евро или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ, платима както следва: 26 000 евро при подписване на договора и 30 000 евро в срок до 28.02.2020 г. (в договора е записана 2019 г., което с оглед датата на сключване на договора, неоспорена от страните, е очевидна фактически грешка) при нотариално прехвърляне на имота.

Към 11.10.2019 г. ищцата С. Л. се е намирала в граждански брак, сключен на 23.07.1988 г. с ищеца В. Л. (установява се с приетото по делото удостоверение за сключен брак).

Ответното дружество се легитимира като собственик на недвижимия имот въз основа на учреденото му право на строеж с нотариален акт № 142, том ІІ, , рег.№ 4612, дело № 302/20.02.2019 г. на нотариус М. Г..

С вносна бележка от 11.10.2019 г. С. Л. е внесла по банкова сметка с титуляр „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД сумата от 26 000 евро с посочено основание:

„по пред.дог. за покупко-продажба на недвижими имоти, ап.21, кв.***“.

На 29.04.2020 г. между страните по делото, включително и ищеца В. Л., е сключен анекс към договора, с който срокът за нотариално прехвърляне на имота се удължава във връзка с чл.5.2. забава по форсмажорни обстоятелства, независещи от волята на страните /световна пандемична ситуация/ със съответното време на действие на тези причини.

С приетия по делото нотариален акт № 121, том І, рег.№ 1933, дело № 110/2020 г. на нотариус А. Н., се установява, че на 10.07.2020 г. ответникът „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД учредява на трети за спора лица-Ц. О. Д. и В. И. Д. заедно и поотделно, пожизнено ограничено право на ползване и продава на В.

И. Д. процесния апартамент № 21.

С нотариална покана с рег.№ 4955/24.06.2020 г., том 2, № 32 на С. М.4 помощник-нотариус по заместване на С. Ф., нотариус в район СРС, с рег.№ *** на НК, редовно връчена на ответното дружество на 25.06.2020 г., ищците са поканили последното, негов представител да се яви с необходимите документи на 23.07.2020 г. в 13 часа, в кантората на нотариус С. Ф., за да сключат нотариален акт за покупко-продажба на имота и да заплатят остатъка от продажната цена в размер на 30 000 евро. Този остатък и по сключено споразумение с нотариус, на 22.07.2020 г. е преведен по банковата сметка на нотариуса. От констативен протокол акт № 84, том ІІ, рег.№ 5997/23.07.2020 г. на нотариус С. Ф. се установява, че представител на ответното дружество не се е явил, съответно не се е стигнало до сключване на окончателна покупко-продажба.

Така изложените по-горе фактически обстоятелства не са били спорни между страните и същите са потвърдени с отговора на исковата молба, подаден от ответника.

С отговора на исковата молба ответникът е представил уведомление до двамата ищца за разваляне на сключения между тях предварителен договор, което уведомление е изпратено по „Еконт“ на 10.09.2020 г. Няма обаче доказателства, установяващи довеждането на това волеизявление на ответника до знанието било лично на ищците, било на техния упълномощен представител.

Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите А. И. А.-С. и Т. Д. Г..

Свидетелката А. А. установява, че е била брокер на семейство Л..

Установява, че час за нотариално изповядване на сделката бил запазен за 02 март при нотариус М. Г.. Ищците обаче са обадили на първи март, че не могат да излетят от Израел, а след това в България било въведено извънредно положение. Свидетелката установява, че до 5 юни управителят на ответното дружество се държал много любезно, а след тази дата отношението му се променило коренно. В телефонен разговор с ищеца Л., управителят му заявил, че няма да му продаде апартамента. Управителят не отговорил и на имейл на ищците с искане да си уредят отношенията и да сключат окончателен договор.

Свидетелката Г. установява, че работи при ответника на граждански договор и знае за сделката. Потвърждава, че за окончателно сключване на 5 сделката имало уговорен ден и час, а именно - 02.03.2020 г., но поради противоепидемичната обстановка затворили летищата и ищците не могли да дойдат в България. Свидетелката установява, че бил подписан и анекс. Когато през месец май в България приключила противоепидемичната обстановка, ответникът започнал да изпраща уведомления, но така и нямало предложения от ищците за приключване на отношенията. От друга страна фирмата имала финансови затруднения до довърши сградата, да плаща на доставчици, което и наложило в края на месец юни и началото на юли да продадат апартамента на друг човек.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с плащането на уговорения в договора аванс ищцата е изпълнила задълженията си по него и се явява изправна страна. От своя страна задължението на ответника като изпълнител по процесния договор да прехвърли собствеността върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, не е изпълнено. При това неизпълнение обосновано е правото на ищцата да развали договора чрез едностранно волеизявление, съгласно чл. 87 ал.2 от ЗЗД. Развалянето е станало със самата искова молба, препис от която е връчен на ответника на 11.08.2020 г. С развалянето на договора подлежи на връщане и дадената като аванс по него сума от 26 000 евро - като дадена на отпаднало основание, съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Намерил за неоснователни твърденията на ответника, че е изправна страна по договора и е развалил същия с отправено до ищците уведомление от 10.09.2020г. Дори и да се приеме, че това уведомление е достигнало до ищците /каквито доказателства по делото не са представени/, то към тази дата е било налице както изявление на ищците за сключване на окончателен договор с нотариална покана от 25.06.2020г., така и неизпълнение от страна на ответника на задължението му да не прехвърля имота на трети лица учредяването на вещно право на ползване и прехвърлянето на имота е извършено на 10.07.2020г.