Решение № 2704 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2704 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100948 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на И. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *****, чрез адв. Р. Р. от АК – ****, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв. (51,13 евро), част от общо 200,00 лв. (102,26 евро), получена без основание по Договор за потребителски кредит № *****/14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв. (51,13 евро), част от общо 523,07 лв. (267,44 евро), получена без основание по Договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2026 г., до окончателното погасяване на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца И. С. З. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 1

*****/14.11.2024 г. от разстояние по реда на ЗПФУР за сумата в размер на 1536,93 лв., която следвало да бъде върната на 5 месечни погасителни вноски.

На ищеца била изплатена сумата в размер на 920,58 лв., а остатъкът от дължимата сума „Кредисимо“ ЕАД използвало за погасяване на текущо задължение на ищеца по друг договор. Съгласно т. 12 от Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ от Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД кредитополучателят можел да предостави обезпечение по кредита, което обстоятелство се посочвало в заявлението за кредит. В случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следвало в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора ЮЛ (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Заемателят бил длъжен да предостави едно от посочените две обезпечения по кредита, за да бъде одобрена заявката му в рамките на 24 часа. Спешно, нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя и на 14.11.2024 г. бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по който договор било дължимо възнаграждение за поръчителя.

Ищецът твърди, че на 07.02.2025 г. е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 2260,00 лв., с която е погасил предсрочно задължението си по Договора за кредит, както и задължението си за заплащане на възнаграждение на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Сумата в размер на 2260,00 лв. била разпределена по следния начин: 1736,93 лв. – за погасяване на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава към „Кредисимо“ ЕАД и 523,07 лв. – за погасяване на възнаграждение за поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът излага доводи за нищожност на договора за кредит, поради нарушаване разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като процесният контракт не бил предоставен на кредитополучателя на траен носител и същият не се запознал изцяло със съдържанието му. На следващо място, твърди, че процесният Договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на реално приложения, тъй като възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР по кредита. Поддържа, че ГПР по договора за кредит не е формиран съобразно изискванията на чл.

19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Твърди, че сключеният с „Ай Тръст“ ЕООД договор също е нищожен, като лишен от правно основание, доколкото обезпечава нищожна кредитна сделка. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство има акцесорен характер и може да съществува валидно при условие, че съществува действителен главен дълг. Счита, че поради нищожността на кредитната сделка не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство. Твърди, че поради нищожността на процесните договори дължи само главницата по Договора за 2 кредит. Поради това ответникът „Кредисимо“ ЕАД дължал връщане на ищеца всички разходи над главницата, равняващи се на 200,00 лв., а ответникът дължал на ищеца връщане на всички получени от него суми по процесния Договор за поръчителство, равняващи се на 523,07 лв.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявения срещу дружеството иск. Не оспорва сключването на процесния Договор за потребителски кредит № *****/14.11.2024 г. Твърди, че главницата от 1536,93 лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процеснияа договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който третото лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца, както и че последният дължи на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение за така предоставената услуга. Доколкото „Кредисимо“ ЕАД не било страна по този договор, то възнаграждението за поръчител не било включено като разход при формиране на ГПР по договора. Посочва, че единственият разход, който е включен при формиране на ГПР по процесния договор за кредит е договорната възнаградителна лихва. Признава, че договорът за кредит е погасен предсрочно и ищецът няма никакви задължения по него. Оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с процесния Договор за кредит от 14.11.2024 г. е заплатена сума в размер от 200,00 лв., която е разпределена за задължения, различни от вземането за главница по кредита. Ответникът твърди, че платената над главницата по кредитното правоотношение сума е в размер на 100,00 лв. Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на кредитната сделка. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Счита, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител не е разход по кредита и не следва да се включва в изчисляването на ГПР, доколкото е дължимо на трето лице, което не е страна по кредитното правоотношение. Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредит. Сочи се, че към датата на сключване на процесния договор за кредит, кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит. Излага доводи в насока, че договорът за поръчителство поражда единствено права за ищеца и го поставя в по-благоприятно положение, отколкото ако не бе сключил такъв договор.

С оглед на изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

3

Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу дружеството иск. Не оспорва, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/14.11.2024 г., във връзка с който на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, с поръчител – „Ай Тръст“ ЕООД и потребител – И. С. З., по който ищецът дължи възнаграждение за поръчителство в размер на 742,84 лв. Не оспорва твърдението в исковата молба, че във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2024 г. е заплатена сума в размер от 523,27 лв. Сочи се, че възнаграждението за поръчител се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и при предсрочно погасяване на задължението, какъвто е настоящият случай, кредитополучателят не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Излагат се твърдения, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят избира дали иска кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да представи. Посочва се, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство се извършва в независима електронна среда на „Ай Тръст“ ЕООД, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. След сключване на договора поръчителят предоставял данни на кредитодателя за размера на дължимото възнаграждение за поръчителство и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното било единствено с цел улесняване на потребителя. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява разход по договора за кредит и не попада в обхвата на общите разходи по кредита.

По гореизложените съображения ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът И. З. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от адв. Р. Р. – пълномощник на ищеца, който моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представители. По делото са постъпили писмени молби от процесуалните представители на ответниците, които молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Релевират възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

С протоколно определение от 26.05.2026 г., постановено по делото, е 4 допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД като същият е увеличен от 100,00 лв. на 267,44 евро с равностойност 523,07 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).