Решение № 158 от 29.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Разград, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200484 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от МБАЛ „Св.Иван Рилски„ –Разград АД –гр. Разград против наказателно постановление № 17- 2400131 от 26.07.24г. на ЗА Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на обжалващото търговско дружество, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

За Районна прокуратура Разград не се явява представител

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2024г. била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ /в офиса на инспекцията в гр. Разград/ по документи предоставени от МБАЛ „Св.Иван Рилски„ – Разград АД. При тази проверка било установено, че работодателят МБАЛ „Св.Иван Рилски„ –Разград АД не е изпълнил предписание на контролен орган по Протокол №ПР2343094/29.11.2023г., в т.1 от който протокол се съдържало задължително предписание, а именно работодателят в срок до 29.12.2023г. да определи начина на запознаване на 1 работниците и служителите с утвърдените графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, съобразно изискванията на Наредбата за работното време, почивките и отпуските –чл.4, ал.3 от Наредбата. Съгласно цитирания текст от Наредбата този въпрос следва да бъде уреден в Правилника за вътрешния трудов ред. До приключване на проверката не били представени доказателства за изпълнение на предписанията по т.1 от Протокол №ПР2343094/29.11.2023г. Същите доказателства са изискани с призовка от 27.05.2024. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №172400131 /28.06.2024г. в който била изложена посочената фактическа обстановка и било прието, че обжалващото юридическо лице е извършило нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. На база посочения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на актосъставителя – свидетелката А. М. /главен инспектор в ДИТ/. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката по документи констатирали, че предписанията дадени с предходен протокол не били изпълнени – В правилника за вътрешния трудов ред следвало да се определи начина на запознаване на работниците и служителите с утвърдените графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, но не били представени доказателства това предписание да е изпълнено. Всъщност не се спори, че това предписание не е изпълнено.

Позицията на обжалващата страна е, че за това било необходимо време. С оглед липсата на спор относно фактите по делото и предвид събраните доказателства, съдът намира, че фактическата обстановка отразена в акта и НП е доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Ясно е очертано нарушението от фактическа страна, като са посочени място и време не извършването му. Доколкото от обжалващата страна се излагат доводи за изписани различни дати на нарушението в акта и НП, то съдът намира, че в случая не става дума за порок от рода на съществените процесуални нарушения. Действително в акта в обобщително изречение е посочено, че „нарушението и извършено на 30.12.2024г.“. /дата, която и понастоящем не е настъпила/, но е несъмнено, че става дума за фактическа грешка в изписването на годината. Тази грешка не поражда двусмислие, тъй като във фактическата част на акта обстоятелствата по нарушението са очертани и се сочи, че предписанието е следвало да бъде изпълнено до 29.12.2023г., т.е. с изтичането на тази дата нарушението е факт. Тази грешка е отстранена в самото НП, а именно това е санкционния акт и същият не страда от пороци /чл.53, ал.2 ЗАНН/. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. Спрямо жалбоподателя е отправено задължителното 2 предписание, издадено от оправомощен орган, същото предписание не е обжалвано и е станало окончателно, поради което е било задължително за жалбоподателя в качеството му на работодател. За жалбоподателя не съществуват опции да преценява следва ли или не да изпълни това предписание в определения му срок. Преценката е направена от компетентния контролен орган, който е определил и подходящ срок за това и обжалващото дружество е следвало да се съобрази с отправеното му предписание. Изтъкнатите от жалбоподателя доводи не се свързват с някаква фактическа невъзможност да изпълни предписанието а с фактори касаещи вътрешната организация на дружеството, което няма отношение към факта на осъщественото нарушение. Предписанието, както се каза, е било задължително, но не е изпълнено, поради което правилно е прието, че обжалващото дружество е нарушило чл.415, ал.1 КТ, който текст санкционира неизпълнение на приложени мерки в това число и задължителни предписания на контролни органи по трудовото законодателство. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500 лв, което е в размер равен на законовия минимум и съдът, с оглед тежестта на конкретното нарушение, го намира за справедливо. Съдът намира, че не може да се говори за маловажност на случая, каквито доводи се изтъкват. Разглежданото нарушение не се отличава с по-ниска тежест от обичайните нарушения от този вид и всъщност е типично такова, свързано с несъобразяване със задължителни предписания. Следва да се има предвид и че предписанието в един твърде продължителен период не е изпълнено. С оглед всичко изложено наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17- 2400131 от 26.07.24г. на ЗА Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на МБАЛ „Св.Иван Рилски„ –Разград АД –гр. Разград, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА МБАЛ „Св.Иван Рилски„ –Разград АД –гр. Разград ЕИК 116503980 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 3 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4