Решение № 261627 от 22.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 243/2021
- Вид
- Решение № 261627
- Подписан
- 22.12.2021
- В сила
- 01.02.2022
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 240 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 2, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 269 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№…… гр.София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в открито съдебно заседание състояло се на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ при участието на секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 243/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, с която срещу „Д.-С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив , с адрес – гр. Пловдив, ул. „******.
С исковата молба при условията на обективно кумулативно, както и евентуално съединяване са предявени за съвместно разглеждане искове, както следва :
1./ главен иск с правно основание чл. 269 ДОПК за установяване, че имуществото /сумата в размер от 36 698,71 лв./ върху което е насочено изпълнението по изпълнително дело № *********/13.07.2020 г. принадлежи на ищеца – „С.“ ЕООД, ЕИК ******;
2./ главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на наредената сума в размер от 36 698,71 лв. предявен срещу ответника - Териториална дирекция на НАП – гр.
Пловдив;
3./ евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на наредената сума в размер от 36 698,71 лв. предявен срещу ответника - „Д.-С.“ ЕАД, с ЕИК ******, в случай, че главният осъдителен иск бъде отхвърлен.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2020 г. дружеството-ищец действащо в качеството му на възложител е встъпило в договорно отношение с „Д.-С.“ последното в качеството му на изпълнител и доставчик, с което се договорили за извършването на проектиране, доставка и монтаж на кабели, консумативи и изграждането на система за сигурност и видеонаблюдение. Било прието, че изпълнението на поетото от доставчика задължение по договора ще се развие на два етапа, като първия от тях е с продължителност от 20 дни, като при реализирането му се издава фактура за заплащане на част от уговореното възнаграждение по сключения договор. На 13.12.2019 г. между страните се съставил акт образец 19 за изпълнение на дейностите в пределите на първия договорен етап. Така от изпълнителя - „Д.-С.“ ЕООД била издадена фактура за сумата в размер от 36 698,71 лв. с вкл. ДДС.
Целейки да изпълни насрещното си задължение по договора, а именно да заплати размера на фактурираното задължение за изпълнение на работата по първия етап ищецът предприел плащане на 20.12.2020 г. желаейки да преведе по банков път сумата в полза на изпълнителя по договора, а именно „Д.-С.“ ЕООД. В процедурата по нареждане на плащането обаче била допусната грешка, като вместо на действителния си кредитор „Д.-С.“ ЕООД ищецът превел сумата на ответника „Д.-С.“ ЕООД по банкова сметка *** „АЛИАНЦ“. Обосновава се, че грешката е допусната, заради това, че преди време ищецът и „Д.-С.“ ЕООД са имали търговски отношения, като сметката на това дружество е била въведена в програмата за банкиране ползвана от ищеца, което е довело и до погрешното излъчване на плащане към неговата сметка. Допълва се, че двете дружества към момента на плащането не са имали актуални и подлежащи на изпълнение договорни задължения, в т.ч. и такива за заплащане на възнаграждения за извършена работа. Предвид това за извършеното плащане на сумата от 36 698,71 лв. с вкл. ДДС липсвало правно основание в полза на „Д.-С.“ ЕООД. С оглед да охрани интересите си „С.“ ЕООД веднага се обърнал към обслужващата го банка за сторниране на превода, но поради неговото завършване, то тази операция не могла да се приложи.
Впоследствие банката на получателя на сумата - „Д.-С.“ ЕООД – ТБ „АЛИАНЦ“ бил направен отказ за възстановяване на същата, защото междувременно тя била с наложен обезпечителен запор по искане на НАП. Последният имал качеството на кредитор с неудовлетворено публично вземане от „Д.-С.“ ЕООД, като с цел удовлетворяването му е насочил изпълнението върху постъпилата по сметка на този ответник неоснователно преведена от ищеца сума. Настоява се, че преведената парична сума по сметка на „Д.-С.“ ЕООД не съставлява негово имущество, което изключва възможността към нея да се насочи принудително изпълнение. Иска се възстановяването на тази сума най-напред от НАП-Пловдив, за който ответник се поддържа да я е получил в рамките на проведено принудително изпълнение, а при условията на евентуалност тя да бъде върната от „Д.-С.“ ЕООД.
На 05.05.2021 г. ответникът – ТД на НАП – Пловдив е депозирал на основание чл. 367 ГПК писмен отговор на ИМ, като с него е възразил, че предявения за разглеждане иск по чл. 269 ДОПК се явява недопустим, защото предпоставка за неговото упражняване е обжалването на действията на публичния изпълнител свързани с проведеното принудително изпълнение спрямо преведената от ищеца по сметка на „Д.-С.“ ЕООД, по което да е налице отрицателно произнасяне – така чл. 266 ДОПК. В случая нямало твърдения от „С.“ ЕООД за предприемане на подобна административна защита в рамките на развилото се публично изпълнение насочено към имущество, за което твърди да е негово, а не на длъжника. На следващо самостоятелно основание се възразява и по основателността на предявените за разглеждане искове. Обръща се внимание над това, че фактурата по която ищецът твърди да е сторил плащането е издадена от доставчика на услугата „Д.-С.“ ЕООД на 14.12.2020 г., което е момент различен от датата на издаване на акт образец 19 за приемане на извършената работа по съответния първи етап разписан в договора. Това означавало, че липсва връзка между задълженията поети с договора и издадената фактура, по която е направено твърдяното за погрешно плащане. Не трябвало да се изключва вероятността да става дума за различно данъчно събитие. Ответникът подчертава и това, че сумата е била наредена от ищеца изрично по банкова сметка *** „Д.-С.“ ЕООД, което предполага знание за съществуването й, а оттам и вероятни договорни отношения създадени между тези дружества във времето. Ответникът отбелязва, че при проверка в регистрите на НАП е констатирано, че между ищеца и „Д.-С.“ ЕООД са се развивали търговски отношения в период по-кратък от изтъкнатия в исковата молба 2-годишен, като последното констатирано взаимоотношение между тези два субекта е извършена продажба от м. май 2020 г. Търговската дейност извършвана от „Д.-С.“ ЕООД кореспондирала на услугите, за които е издаден акт образец 19 и фактурата, по повод на които е предприето плащането от ищеца. Маркира се и това, че е налице макар и несъществена разлика в сумите по фактурата и твърдяното от ищеца плащане и получената от ТД на НАП – Пловдив сума, а именно разлика в размер на 54,02 лв. по-малко. Относно събирането на сумата в размер от 36 644,69 лв. ответника допълва, че това е станало като резултат от наложен от публичния изпълнител запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на „Д.-С.“ ЕООД, въз основа на издадено постановление от 21.10.2020 г. и запорно съобщение от същата дата. От третото лице-банка в предоставената информация по повод налагането на запора не се посочвало за наличие на претенции от други лица върху сумата предмет на запора, като това важало и до момента на разпределението на сумата от публичния изпълнител в полза на ТД на НАП – Пловдив. По тази причина ищецът не се легитимирал, като засегнато лице по смисъла на чл. 269 ДОПК, доколкото не ангажирал доказателства да е собственик на разпределената парична сума в размер на 36 644,69 лв. Ответникът определя за неоснователен и предявения срещу него осъдителен иск за връщане на получената вследствие на разпределението сума, защото основна предпоставка за уважаване на претенция с такъв предмет е за плащането да е липсвало основание. В случая ТД на НАП- Пловдив изтъква, че е разполагал с годно основание да проведе изпълнение спрямо „Д.-С.“ ЕООД за събирането на сума съставляваща незаплатени и изискуеми публични вземания, като това изпълнение е реализирано в рамките на процесуалните правила установени в ДОПК. Акцентира се и над това, че така постъпилата в ответника сума не е останала на негово разположение, а е преведена в републиканския бюджет с цел погасяване задължения на длъжника - „Д.-С.“
ЕООД към държавата. Това правело предявения при квалификацията иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД неоснователен. В обобщение се настоява за отхвърляне с акт на съда на насочените от ищеца срещу ответника ТД на НАП – Пловдив искови претенции, в.т.ч. при такъв резултат да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Ответникът - „Д.-С.“
ЕООД не се възползва от правото си да депозира писмен отговор по исковата молба.
На 09.07.2021 г. в срока по чл. 372 ГПК „С.“ ЕООД подава по делото допълнителна искова молба, с която допълва твърденията изнесени с първоначалната си такава и излага съображения по направените в отговора на ТД на НАП – Пловдив оспорвания на защитаваните му субективни права. Настоява, че претенцията по чл. 269 ДОПК е допустима, защото от законодателя не е въведен, като задължителна процесуална предпоставка за упражняване на подобен иск, предшестващо оспорване на действия на публичния изпълнител и то от трето лице по изпълнението, каквото се явявал ищеца. Неверни били и позоваванията на ответника, че плащанията по фактурата от 14.12.2020 г. не могло да се обвърже с договора за СМР и актуваната и приета работа с Акт образец 19 издаден на 13.12.2020 г. Нямало съмнение, че фактурата е издадена на основание настъпило данъчно събитие – изпълнение на СМР уговорени в договора – чл. 4 и 5. По отношение момента на издаване на фактурата се подчертава, че е съблюдаван уговорения 5-дневен срок, считано от момента на съставянето на акт – образец 19. Отрича се наличието на актуални към момента на превода търговски отношения на ищеца с „Д.-С.“ ЕООД, като се изяснява и повода за издаването на фактурата от 06.05.2020 г. относно продажба, която касаела стара фактура от 25.01.2018 г. На следващо място ищецът настоява да има качеството на засегнато лице по смисъла на чл. 269 ДОПК, защото събраните по делото писмени доказателства еднозначно показвали факта, че „С.“ ЕООД е извършил погрешно излъчване на превод на сума в полза на субект спрямо когото няма задължение за плащането й, като тази сума е била предмет на проведено публично изпълнение, вследствие на което е разпределена в полза на ответника ТД на НАП- Пловдив при положение, че не се явява имущество на длъжника му - „Д.-С.“ ЕООД.
На 02.08.2021 г. ТД на НАП – Пловдив се възползва от правото си да упражни допълнителен отговор по делото И в него продължава да се поддържа отвода за недопустимост на заявения за разглеждане иск по чл. 269 ДОПК, като е разяснено, защо „С.“ ЕООД в качеството му на трето лице е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител в пределите на публичното изпълнение провеждано спрямо „Д.-С.“ ЕООД, като са цитирани конкретни нормативни текстове.
Отделно от това ответникът поддържа и съображенията си по същество относно отсъствието на предпоставки за уважаване на иска по същество, защото не се доказва, че плащането е било предназначено за лице различно от „Д.-С.“ ЕООД.
Приповтарят се аргументите за липса на връзка между издадената фактура от една страна и договора и акта образец 19 от друга, като се добавят и нови щрихи свързани с постигнатите в договора уговорки за момента, когато следва да се извърши услугата по първия етап от изпълнението на договора. Не е пропуснат и вече заявения довод, че ищеца и „Д.-С.“ ЕООД са имали търговски отношения, които не са толкова назад във времето и е напълно възможно плащането да е изпълнение на задължение произтичащо от някое от тези обвързаности.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С договор от 10.12.2020 г. „С.“ ЕООД в качеството му на възложител, и „Д.-С.“ ЕООД, като изпълнител са се обвързали за това изпълнителят срещу заплащане на възнаграждение да извърши в полза на възложителя инженерингова услуга – проектиране, доставка и монтаж на сигнално-охранителна система, система за контрол на достъпа и система за видео-наблюдение. Предвидено е, че общата стойност на услугата по етап 1 ще възлиза на сумата от 30 582,26 лв. без вкл. ДДС, като същата е уговорено да подлежи на заплащане от възложителя в полза на изпълнителя при приключване на монтажните дейности и актуване на извършената работа.
Разпечатката съдържа 26 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90fcf21c-b575-411f-8df7-487a49af972a