Протокол № 416 от 13.12.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 170/2023
- Вид
- Протокол № 416
- Подписан
- 13.12.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.148 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 416 гр. Сливен, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100170 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Д. Б. П., редовно призована, не се явява.
Ищецът П. Х. П., редовно призован, не се явява.
Ищците се представляват от адв. С. Т. от АК – С.З., надлежно упълномощен по делото с исковата молба.
Ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Г. Д., надлежно преупълномощен от адв. Мариян Г..
Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д-р Й. И. С., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпва към изясняване на спора от фактическата страна.
АДВ. Т.: Поддържаме предявените искове. Оспорвам изцяло отговора на ответното застрахователно дружество и изложените в него фактически и правни твърдения. С оглед на влязлата осъдителна присъда не считам, че следва да вземам становище за липса на деликт и липса на виновно поведение от страна на водача. Оспорвам изцяло твърдението за съпричиняване, като съм взел становище в писмената молба по делото. Във връзка с дадената възможност за ангажиране на гласни доказателства водим свидетелите. Моля на основание чл.214 от ГПК да допуснете увеличение на предявените претенция на 170 000 лв. за всеки от ищците, като представям писмена молба с препис за ответната страна.
1
АДВ. Д.: Поддържам депозирания писмен отговор с уточнение касаещи възражението ни за вина и механизъм за настъпване на ПТП, тъй като с оглед влязлата в сила присъда за водача управлявал застраховането с „гражданска отговорност“ МПС, същият е признат за виновен. Това е факт, който не подлежи на доказване в настоящия процес, както е установена причината връзка между виновното поведение и смъртта. В тази част, възраженията, които сме изложили в отговора на исковата молба не ги поддържаме.
Оспорваме иска на двамата ищци включително и след изменението, което е допустимо и направено своевременно, като считаме, че и двата иска са частично основателни, но не и в размера, в който се претендират сумите.
Съдът намира, че направеното от ищците чрез техния процесуалния представител изменение на размера на иска е допустимо, направено своевременно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размера на предявените два частични иска с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, от 26 000 лв. на 170 000 лв. от общо 200 000 лв. за всеки ищец.
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба, но след като такава не се постигна пристъпва към устен доклад на делото.
На основание чл.146, ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
В исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни наследници на Д. П. Х., който загинал при ПТП на 01.06.2022 г.
Твърдят се, че на същата дата, около 19,15 часа, на път II - 66 километър 28 + 300, непосредствено до изхода от гр. Н.З. в посока с. С., възникнало ПТП, причинено от З.С.К. като водач на автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***.
Същият автомобилът се е движил в посока изток - запад и със скорост надвишаваща максимално разрешената от 90 км/ч. Без да е налице техническа неизправност на автомобила, водачът е загубил контрол върху управлението му, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от техния син Д.
П. Х., който получил несъвместими с живота увреждания и починал.
Твърдят, че водачът З.С.К. нарушил правилата за движение, управлявайки автомобила си със скорост над максимално разрешената и навлизайки неправомерно и безпричинно в насрещната лента за движение и след като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, виновно е причинил смъртта на техния син Д. П. Х., само на 29 години.
2
По случая образувано досъдебно производство № 306 ЗМ 297/2022 г. по описа на РУ на МВР- Н.З., което вече е приключило и към настоящия момент е налице влязла в сила присъда по НОХД № 417/2023г по описа на СлОС, с която деликвентът З.С.К. е признат за виновен и осъден.
Твърдят, че в резултат на неговите действия, са понесли неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания от преждевременната и шокираща смърт на сина им. Загубили са най-близкия си човек, своя първороден син. Изгубили смисъла и любовта на живота си.
Отношенията им били изключително близки, хармонични, отличаващи се с особена силна привързаност един към друг. Той е бил тяхната голяма радост и опора в живота, поради което скръбта им е неизмерима, а липсата на сина им продължава да им причинява неимоверни страдания, които не отшумяват с времето.
Ищците твърдят, че живели заедно със сина си Д. в едно домакинство в с. С. от раждането на Д. до 2021 г. Пред 2014 г. той създал свое семейство, но въпреки това е продължил да живее при родителите си. Двете семейства са живеели задружно. Д. помагал изключително много на родителите си в поддръжката на къщата и в обработката на дворното място. За тях бил налице възможно най - тежкият житейски резултат - загуба на техния син, който на 29 г. е бил в разцвета на силите си, създал прекрасно семейство от съпруга и три деца.
Твърдят, че са съкрушени от загубата на сина си, а претърпени от тях болки и страдания са с изключително висок интензитет.
Твърдят, че на 29.06.2022 г. изпратили уведомление до ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и са предявили писмена застрахователна претенция, получена от ответника на 30.06.2022 г., но до датата на подаване на исковата молба не са получили обезщетение.
Допълват, че към датата на настъпване на по отношение на автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ***, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, за периода от 07.05.2022 г. до 06.05.2023 г.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата 170 000 лв. - частичен иск от общо 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им Д. П. Х., починал при ПТП, настъпило на 01.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.
Възражения на ответника:
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Счита исковете за допустими, но частично основателни.
Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на Мицубиши Паджеро“, с рег. № ***.
3
Не оспорва наличие на влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД № 417/2023 г. по описа на СлОС за деликвента, противоправността и вената на дееца.
Не оспорва, че двамата ищци са заявили писмена застрахователна претенция пред застрахователя-ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва исковете като прекомерно завишени по размер с оглед съдебната практика, принципа за справедливост и действително претърпените вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Д. Х., който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, с което не само че нарушил разпоредбата на чл.137а ЗдвП, но способствал за собственото си увреждане. Ответникът счита, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не биха настъпили травмите, предизвикали смъртта му.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявени са два преки частични иска на увредени лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена: 170 000 лв. от общо 200 000 лв.
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника: че към датата на процесното ПТП, по отношение на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***, е бил сключена с ответника застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите; че на 01.06.2022 г. е настъпило ПТП с участието на застрахования при ответника автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 417/2023 г. по описа на СлОС, с която водачът на същия автомобил е признат за виновен и осъден. че двамата ищци са изпълнили процедурата за доброволно уреждане на спора с ответника, като са отправили своите писмени застрахователни претенции, но към настоящия момент обезщетение не им е определено и изплатено;
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
- наличие на сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП.
- предвид влязлата в сила присъда за деликвента, и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан относно Д.ието, авторството, противоправността и вината, които, както елементи от фактическия състав на деликта, не подлежат на доказване в настоящото производство.
Разпределение на доказателствена тежест:
Указва на ищците, че поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 417/2023 г. на СлОС, следва да докажат единствено вида и размера 4 на вредите и че са настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия в ПТП Д. Х..
Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат и представят доказателства.
Дава възможност на страните да вземат становище по изготвения доклад и предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада.