Решение № 262761 от 04.11.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…............../04.10.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 200 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от В.Г.Г.,

ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.П.Г.,

ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с адрес: гр. ******, осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело № 2020***0400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г., отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.10.2020 г., до окончателно изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, по молба на Община Варна на 29.06.2020 г. ЧСИ Н.Г. е образувал изп. д. № 2020***0400320 срещу ищеца за принудително събиране на сумата от 1257,99 лв. въз основа на влязъл в сила на 13.07.2017 г. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-3721/06.04.2017 г., като в молбата взискателят упълномощил съдебния изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. На 08.09.2020 г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 7375/14.08.2020 г. с посочено в нея задължение по изпълнителното дело в общ размер на 1730,96 лв., от които 1257,99 лв. нeолихвяеми вземания и 472,97 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. Тази обща сума била преведена по сметка на съдебния изпълнител на 04.09.2020 г. от третото задължено лице – „ЦКБ“ АД, в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, открита в посочената банка. Срещу определения размер на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ, ищецът е депозирал жалба пред ВОС с вх. № 5992/07.10.2020 г., по която е образувано в.гр.д. № 3376/2020 г., приключило с окончателно решение № 1582/04.12.2020 г., с което било отменено постановлението в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв. Във връзка с гражданското дело ищецът е сторил разноски в общ размер на 273 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 48 лв. за такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата и 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Ищецът счита, че тези разноски са сторени в резултат от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. д. № 2020***0400320, поради което ответникът следва да поеме отговорността за същите, на основание чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗКЧСИ. По – конкретно твърди, че чрез извършения на 04.09.2020 г. паричен превод от третото задължено лице дългът е бил погасен изцяло, поради което с последващата този превод ПДИ не е следвало да се начисляват такси за предприетите по инициатива на съдебния изпълнител изпълнителни действия за изпълнителни способи, които изобщо не са приложени, респ. попадат в изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, сред които: такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за справки в НОИ, ТП-Варна, СГКК-Варна и ОД на МВР-Варна, такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор на МПС, такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за налагане на възбрана върху недвижим имот, такси по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпратени по пощата уведомления и такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за наложения запор на МПС и възбрана. Отделно намира, че наложените обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи не са съразмерни с размера на задължението по смисъла на чл. 442а, ал. 1 ГПК, както и че действията по проучване имуществото на длъжника не са били необходими, тъй като съдебният изпълнител е разполагал с тази информация по вече образуваните пред него други две изпълнителни дела с № 2020***0400318 и № 2020***0400319 със същите страни.

По изложените съображения ищецът намира, че в негова тежест е следвало да бъдат възложени само разноските за образуване на изпълнителното дело (24 лв.), връчване на ПДИ (24 лв.), налагане на три запора върху банкови сметки (54 лв.) и пропорционална такса (144,77 лв.). Счита, че като е определил разноски по изпълнението в по-голям размер, ответникът е действал незаконосъобразно, поради което носи отговорност за претърпените от това негово поведение имуществени вреди.

По същество моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Р.Д., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва образуваното изпълнително дело с посочените негови страни, както и овластяването му от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че въз основа на така възложените му правомощия е предприел следните действия за проучване имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението, а именно: ПДИ, справка за актуално състояние на действащите трудови договори, справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице, справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими имоти, справка до ОДП Варна – „ПП“ за собственост върху МПС, запорно съобщение до ОДП Варна за налагане на запор върху МПС, запорно съобщение до „ПИБ“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до „ЦКБ“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до „Тексим Банк“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга и искане за вписване на възбрана върху собствената на длъжника ½ ид.ч. от апартамент №**, находящ се в гр. ******. Излага, че тези действия са извършени на 14.08.2020 г., тоест преди постъпилия на 04.09.2020 г. банков превод от „ЦКБ“ АД, а след него е изпратил съответните съобщения за вдигане на наложените запори и възбрани. Затова и счита, че действията му са правомерни, а изпълнителните способи – приложени. Поддържа, че водените други изпълнителни дела между същите страни са ирелевантни, тъй като той е задължен да извърши необходимите действия по всяко отделно дело и няма правомощие да обединява дела по собствена инициатива. Намира, че претърпените от ищеца вреди са резултат от собственото му неправомерно поведение, изразяващо се в продължително неплащане на публични задължения, въпреки финансовата му възможност за това, от което е недопустимо да черпи права. Изтъква, че в производството по гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС сторените от ищеца разноски не са възложени в тежест на взискателя, тъй като е прието, че същият не е дал повод за завеждане на делото, както и че преди да сезира съда ищецът е имал възможност да поиска от него намаляване на разноските по изпълнителното дело, но не е сторил това. Счита, че решението на ВОС за отмяна на постановлението за разноските няма сила на пресъдено нещо относно процесуалната незаконосъобразност на действието, като се позовава на съдебна практика.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. А.К., поддържа отговора и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Конституираното трето лице помагач на страна на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД депозира писмено становище за неоснователност на предявения иск. Обосновава същото с аргумент, че не са налице елементите на правопораждащия отговорността на съдебния изпълнител фактически състав и в частност липсва причинна връзка между твърдените негови противоправни действия и претендираните имуществени вреди. По същество моли за отхвърляне на претенцията.

В открито съдебно заседание третото лице не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, че въз основа на подадена на 29.06.2020 г. молба от взискателя Община Варна на същата дата е образувано изпълнително дело № 2020***0400320 по описа на ЧСИ Н.П.Г.

(ответник) срещу длъжника В.Г.Г. (ищец) за принудително изпълнение на незаплатени негови задължения за местни данъци и такси в общ размер на сумата от 1257,99 лв. въз основа на влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-3721/06.04.2017 г., както и че с молбата от 29.06.2020 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. Същото се потвърждава и от материалите по приобщеното заверено копие от изпълнителното дело.

От последното се изяснява още, че в изпълнение на така възложените му правомощия от съдебния изпълнител са предприети действия за проучване имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението, както следва:

- в периода 29.06.2020 г. – 14.08.2020 г. е извършена служебна справка в НБДН (л. 9), справка в НАП за актуално състояние на действащи трудови договори (л. 10), справка в БНБ за банкови сметки и сейфове (л. 11), справка в Агенция по вписванията по персоналната партида на длъжника (л. 12), справка по КК в СГКК-гр. Варна за конкретен самостоятелен обект (л. 19);

- на 14.08.2020 г. е изискана е справка за МПС от ОДП Варна-Пътна полиция (л. 22) и е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху собствен на длъжника лек автомобил (л. 23);

- на 14.08.2020 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Тексим банк‘ АД и „Юробанк България“ АД за наложен запор върху банкови сметки на длъжника до размер на сумата от 1730,96 лв., от които 1257,99 лв. вземане на взискателя и 472,97 лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ (л. 24-27);

- на 14.08.2020 г. е изпратено искане за вписване на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в гр. Варна (л.28);

- на 14.08.2020 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника (л. 29), с която същият е уведомен за наложения запор на банкови сметки в посочените банки, запор на МПС и възбрана на недвижим имот. В поканата е обективирано и постановление на ЧСИ Н.Г. за разноските по изпълнителното дело, изразяващи се в начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 472,97 лв. Видно от приложената разписка, ПДИ е връчена на длъжника на 08.09.2020 г.

Не е спорно по делото, че във връзка с наложения запор на банковата сметка на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД и в изпълнение на задълженията на третото лице по чл. 508, ал. 2 ГПК, на 04.09.2020 г. посочената банка е превела по сметката на съдебния изпълнител сумата от 1730,96 лв. От приложеното по изпълнителното дело съобщение (л. 39) се установява, че банката е изпратила уведомление до съдебния изпълнител за така извършения превод на 10.09.2020 г. и същото е получено на 16.09.2020 г.