Решение № 11979 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11979 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110110735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, чрез адвокат М. К., със съдебен адрес: гр. С******, против „Е П“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С*****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 5 960,22 лв., представляваща начислена електрическа енергия за периода от 15.10.2010 г. до 20.03.2019 г. за имот, намиращ се в гр.

С*****, кл. № 300022467768, поради изтекла погасителна давност. Ищецът твърди, че е собственик на горепосочения имот, както и титуляр на партидата при ответника за доставка на електрическа енергия за имота. Сочи, че в периода 2010 г. – 2022 г. в апартамента бил допуснат да живее, при условията на заем за послужване, братът на ищеца – Н К., с когото била постигната уговорка да заплаща консумативните разходи за жилището. Н К. починал на 22.02.2022 г., като след смъртта му ищецът констатирал, че електроподаването до апартамента било преустановено, поради незаплащане на начислените месечни сметки за дълъг период от време. Излага, че на 02.12.2024 г. депозирал заявление пред ответника с искане да бъде заличено задължението за заплащане на начислената електроенергия, поради изтекла погасителна давност. С отговор от 17.12.2024 г. ответникът отказал да отпише посочените задължения, което обосновавало правния интерес на ищеца за завеждане на делото. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответника посочените суми, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът „Е П“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт А В, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по предоставяне на електроенергия до процесния имот. Ето защо ответникът счита, че задължен за процесната сума се явявал именно ищецът като потребител на предоставената услуга, доколкото до ответното дружество не било подавано заявление за пререгистрация на 1 друг потребител. Излага, че ищецът се явява задължен за сумата от общо 3 182,15 лв., представляваща начислена главница за периода от 31.08.2009 г. до 19.03.2022 г. и за сумата от 2 986,71 лв. – лихва за периода от 16.09.2009 г. до 29.05.2025 г. Излага доводи относно института на погасителната давност, като се посочва, че вземанията продължавали да съществуват като естествени и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде погасено е ограничена до доброволното му изпълнение. Поради изложеното, моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

С протоколно определение от 23.01.2026г., съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение в размерите и периода на предявените отрицателни установителни искове по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, като след изменението, исковете следва да се считат предявени за следните суми: сумата в размер на 3131,50 лв. - главница, представляваща начислена ел. енергия за имот, находящ се в гр. С*****, дължима за периода считано от м.08.2009г. /задължения по фактура от 31.08.2009г./ до 31.01.2022г. /задължение с падеж 03.02.2022г./, както и за сумата в размер на 2967,07 лв. - лихва за забава към 29.05.2025г., поради изтекла погасителна давност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на електроуслуги в имот, намиращ се в гр. С*****, кл. № 300022467768, че за процесния период ответникът е предоставил в процесния имот електроуслуги с цена, която е в размер, не по-малък от отричаното задължение.

Видно от представените от ответника и приети по делото като писмени доказателства извлечения, касаещи процесния период, както и от заключението на вещото лице, се установява по безспорен начин размера на дължимите от ищеца суми за ел. енергия в периода от м.08.2009г. /задължения по фактура от 31.08.2009г./ до 31.01.2022г. /задължение с падеж 03.02.2022г., по фактура издадена на 20.01.2022г./, респ. размера на дължимата лихва за забава, която се начислява по всяка отделна фактура след изтичане на срока за доброволно изпълнение /14 - дневен срок от падежа по всяка фактура, а именно че същите са в размер на 3131,50 лв. - незаплатена главница за ел. енергия, както и за сумата в размер на 2967,07 лв. лихва за забава. Страните по делото не спорят дали в процесния имот реално е доставена ел. енергия, за която ищецът дължи заплащане. Не се събраха по делото и доказателства титуляра на задължението/партидата на имота за ток да е била прехвърлена на друго лице, различно от ищеца по делото. Не се доказа по делото да са постъпвали плащания за погасяване на начислените суми.

Основният спорен въпрос по делото е дали процесните суми, дължими за главница за ел. енергия и за лихви, са погасени по давност. Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ, вземанията за потребената електроенергия енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 14- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане, т.е. от падежа по всяка отделна фактура. В случая исковата молба е подадена на 24.02.2025г., а задължението по последната месечна фактура от процесния период от 20.01.2022г., е станало изискуемо на 03.02.2022г. и 2 към датата на подаване на исковата молба - 24.02.2025г., давността за сумите, начислени по фактури за процесния период вече е изтекла, с оглед на което съдът приема, че погасителната давност е настъпила, както за главницата, така и за мораторната лихва, за процесния период.

С оглед на изложеното, исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса за сумата от 124,81 евро, както и за депозит за вещо лице в размер на 230,08 евро. Относно възражението за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1100 лв., съдът намира, че същото действително се явява прекомерно, с оглед относително ниската фактическа и правна сложност на производството, броя на проведените съдебни заседания и обстоятелството, че делото е обявено за решаване още в първото открито съдебно заседание, като същото следва да се присъди в размер от 204,52 евро/ 400 лв., които с оглед на обема на осъществената процесуална дейност се явява справедлив според настоящия съдебен състав.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, чрез адвокат М. К., със съдебен адрес: гр. С******, против „Е П“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С*****, отрицателни установителни искове по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, НЕ ДЪЛЖИ на „Е П“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С*****, сумата в размер на 1601,11 евро/3131,50 лв. - главница, представляваща начислена и незаплатена ел. енергия за имот, находящ се в гр. С*****, дължима за периода от м.08.2009г. /задължения по фактура от 31.08.2009г./ до 31.01.2022г. /задължение с падеж 03.02.2022г./, както и за сумата в размер на 1517,04 евро /2967,07 лв. - лихва за забава, към 29.05.2025г., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Е П“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С*****, да заплати на Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

С*****, сумата в общ размер на 559,41 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3