Решение № 7869 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7869 гр. С, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110136110 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „И“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Л“, бл. ..., ет. 1, чрез адв. Б. С., срещу А. В. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. С, кв. „В“, ул. „Ч М“, бл. ...., с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1534 лв. /784, 32 евро/ – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 99 лв. /50, 62 евро/ – договорна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 26.12.2022 г.; 5 лв. /2, 56 евро/ – такса за експресно разглеждане на документи; 51, 28 лв. /26, 22 евро/ – мораторна лихва за периода от 27.12.2022 г. до 11.04.2023 г. Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й, и е депозирал становище за неоснователност на иска.

Правните основания на исковете са чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а са предявени по реда на чл. 422, вр. 415, ал.

1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2022 г. между страните бил сключен Договор за потребителски К SO № ****, по силата на който на ответника бил предоставен К в размер на 2000,00 лв. Договорът бил сключен от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кора, при която от отправяне на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние – електронна поща, уеб-сайт; www... , Договорът бил сключен онлайн, като Кополучателят го подписал в профила си в платформата на Кора, въвеждайки SMS персонален индификадионен шестцифрен код, изпратен му от автоматичната системата 1 на ищеца, служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора. Със сключването на договора, Кополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия. Сумата в размер на 2000,00 лв. била преведена по личната банкова сметка на А. Д.. С това ищцовото дружество изпълнило поетите към потребителя ангажименти, а Кополучателят от своя страна се задължил да заплати получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документи, или сумата в общ размер на 2699,00 лв. на една погасителна вноска в срок до 26.12.2022 г. Към датата на предявяване на иска непогА.ата главица била в размер на 1534,00 лв. При попълване да заявлението си Кополучателят заявил допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявлението му с искане за потребителски К в срок до 15 минути, като се е съгласил да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер, която се начислявала еднократно след предоставяне на услугата и за улеснение на ответника била включена в погасителната вноска. Въпреки настъпването на крайния падеж задължението не било погА.о. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 20023/2023 г. по описа на СРС, 30 - ти състав. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Възразява, че сключеният между страните договор за К бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора не била уточнена базата, върху която се начислява лихвата – цялата заемна сума или върху остатъчната главница след всяко плащане; в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора не били отбелязани взетите предвид допускания, използвани при пресмятането на ГПР; в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

20 ЗПК – не бил посочен лихвеният процент на ден при евентуално упражняване от потребителя на правото на отказ. Поддържа, че посочените пороци водят до недействителност на целия договор и в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима. На следващо място възразява, че клаузата на чл. 1 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, е нищожна поради противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на Ка. В тази връзка оспорва да се касае за допълнителна услуга, тъй като дейността, за която била начислена посочената такса, била изцяло свързана с преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на Кополучателя. Освен това, клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на потребителски К, била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като заплащането й оскъпявало Ка, като в този случай ГПР би бил над 100% и така се нарушавал принципът на справедливост. На следващо място, 2 незаконосъобразна била и клаузата на чл. 8 от договора, съгласно която Кодателят предоставял допълнителна услуга на Кополучателя, даваща му възможност за удължаване на срока за връщане на отпуснатия К с 30, 45, 60, 75 или 90 календарни дни след първоначално определения срок, като за предоставената услуга Кополучателят се задължавал да заплати такса за удължаване на срока, съгласно тарифа на Кодателя, след подписване на анекс.

Твърди, че на 06.01.2023 г. между страните бил подписан такъв анекс, с който срокът на договора за потребителски К бил удължен с 30 дни, считано от първоначалния падеж, за което заплатил такса в размер на 656,00 лв. Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно от това, определянето на допълнителна такса за удължаване на падежа представлявало определяне на допълнително възнаграждение за ползването на Ка в нарушение на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което същата била нищожна. Предвид нищожността на посочената клауза, извършените въз основа на нея плащания следвало да бъдат отнесени за погасяване на главницата по Ка. Твърди, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца пълно и главно да докаже: наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски К SO № ****/11.11.2022 г., което обвързва страните през процесния период и неговото съдържание, в т.ч. наличието на валидни договорни клаузи; че на потребителя е била предоставена информация съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора; обстоятелството, че ответникът е усвоил договорената сума в пълен размер; спазването на изискванията на чл.

11, ал. 1 ЗПК в съдържанието на договора за потребителски К; размера на непогА.ите задължения по него (главница, договорна възнаградителна лихва и такси) и настъпването на тяхната изискуемост.

От събраните по делото доказателства се установи във фактическо отношение следното:

На 11.11.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски К SO № ****, по силата на който на ответника бил предоставен К в размер на 2000 лв. /1022, 58 евро/, във връзка с което на потребителя е била предоставена информация съгласно чл. 8 ЗПФУР. С този договор ответникът А. В. Д. като Кополучател се задължил още да изплати Ка на една вноска в срок от 45 дни с падежна дата 26.12.2022 г., с 99 лв. договорна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент 40, 15 %, фиксиран годишен лихвен процент на ден – 0, 11 %, годишен процент на разходите 47, 98 % и такса за експресно разглеждане на искането на К в размер на 600 лв. Не се спори по делото, че в деня на сключване на договора Кополучателят е получил сума в размер на 2000 лв., както и че не е заплатил сумите, предмет на предявените искове.

Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по заповед № 12559/02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. 20023/02.05.2023 г. по описа на СРС и са допустими.

3

Разгледан по същество иска за установяване дължимостта на главницата от 784, 32 евро /1 534 лв./ е основателен, а в останалата част исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради следното:

Видно от текста на договора не са налице основания за плащане на суми над чистата стойност по Ка, поради неговата недействителност. Договор за потребителски К SO № ****/11.11.2022 г., сключен между страните, е недействителен, поради противоречието му с императивни норми на закона. По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От събраните по делото доказателства се установи, че за експресно разглеждане на искането за К е уговорено плащането на такса в размер на 306, 77 евро /600 лв./, на датата на падежа на задължението за главница. Тази сума представлява разход по договора за потребителски К, но не е включена в допусканията към годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който в процесния казус е в размер близък до максималния, а именно 47, 98 %. Затова съдът счита, че при главница в размер на 1022, 58 евро /2000 лв./, уговорена договорна лихва в размер на 50, 62 евро /99 лв./ и такса за експресно разглеждане в размер на 306, 77 евро /600 лв./, посочения в договора за заем годишен процент на разходите от 47, 98 % е много по - висок и надвишава максимално предвидения в закона максимум на ГПР от 50 %. При това положение, по силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузата в договора относно ГПР е нищожна. Установената по делото нищожност засяга същността на договора за потребителски К, изцяло го опорочава до степен, която го прави недействителен в цялост. При това положение, основателен се явява само иска за установяване дължимостта на неплатената главница в размер на 784, 32 евро /1 534 лв./, а исковете са установяване дължимостта на 50, 62 евро /99 лв./ – договорна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 26.12.2022 г.; 2, 56 евро /5 лв./ – такса за експресно разглеждане на документи; 26, 22 евро /51, 28 лв./ – мораторна лихва за периода от 27.12.2022 г. до 11.04.2023 г. са неоснователни. Тези суми се претендират без да е налице правно основание на това. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски К е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на Ка, но не дължи лихва или други разходи по него.

При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Ищецът е представил списък на разноските за сума в общ размер на 980, 97 евро /1918, 62 лв./, от които: д. т. в исковото производство 17, 38 евро /34 лв./, д. т. в заповедното производство в размер на 22, 81 евро /44, 62 лв./, адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 460, 16 евро /900 лв./ и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 480, 61 евро /940 лв./. Ответникът не е представил доказателства, че е сторил разноски и не прави искане за присъждане на такива. Възразил е срещу размера на възнаграждението на пълномощника на ищеца, което счита за прекомерно. Възражението е основателно, поради което размера на това възнаграждение, платимо от ищецът, следва да бъде намалено до /800 лв./ 409, 03 евро за двете производства.