Решение № 149 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

П. Г. при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601208 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 900878 от 13.07.2021 г. постановена по НОХД № 474/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, НО, съдът е признал подсъдимите:

В. Г. Д., с ЕГН **********, български гражданин, с основно образование, неосъждан, женен, безработен, с постоянен адрес: с. ***, община ***, ул.

„***“ № **, за виновен в това, че на 25.01.2018 г. около 15:30 часа на третокласен път III -108 в посока от гр. Петрич за гр. Сандански на около 500 метра след разклона за с. Рупите (общ. Петрич) при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 3“ с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.24, ал.2, изр.1 от ЗДвП: „Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение“, като намалил значително скоростта на движение на управлявания от него автомобил почти до спиране на забранен за това участък от пътя (в лентата за движение в същата посока, с цел да предприеме маневра завой на ляво, за навлизане в крайпътен имот, за което е следвало да пресече непрекъсната единична осева 1 линия - „М1“ между двете пътни ленти, която пътна маркировка, съгласно чл.63, ал.2, т.1, изр. първо от ППЗДвП въвежда забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат), без да се убеди, че няма да създаде опасност за попътно движещото се след него моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А7“ с peг. № *******, управляван от Е.

М. П. и наближаващото по срещуположната лента за движение моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено Туинго“ с peг. № *******, управляван от Г. Д. К. и няма да затрудни излишно движението на посочените моторни превозни средства, и в резултат на посоченото нарушение, при условията на независимо съпричиняване с Е. М. П. е предизвикал пътно транспортно произшествие - удар с предна лява част на лек автомобил „Ауди А7“ с peг. № *******, управляван от Е. М. П. в предна лява част на движещият се в насрещната пътна лента лек автомобил „Рено Туинго“ с peг. № *******, управляван от Г. Д.

К., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Г. Д. К. от с. ***, общ.*** – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК във вр. с чл.24, ал.2, изречение първо от ЗДвП, поради което на това основание и във връзка с чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 4 /четири/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г от НК, съдът е лишил подсъдимия В. Г. Д. от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Е. М. П. с ЕГН **********, българска гражданка, с висше образование, управител на „Евас Груп“ ЕООД гр. Петрич, неосъждана, разведена, с постоянен адрес: гр.Петрич, ул.„Пощенска“ № 17, за виновна в това, че на 25.01.2018 г. около 15:30 часа на третокласен път III - 108 в посока от гр.Петрич за гр.Сандански, на около 500 метра след разклона за с. Рупите, общ. Петрич, при управление на лек автомобил марка и модел „Ауди А7“ с peг. № *******, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е намалила скоростта и не е спряла, когато е възникнала опасност за движението - появилото се препятствие на пътя в нейната лента за движение - почти спрял лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 3“ с peг. № ******* управляван от В. Г. Д. и движещ се по същото време и на същото място в насрещната пътна лента друг лек автомобил - „Рено Туинго“ с peг. № *******, управляван от Г. Д. К. от с. Кърналово, общ. Петрич;

– чл.6, т.1, предл. последно от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната маркировка“, която в района на местопроизшествието е „единична непрекъсната линия“ - „М1“ и съгласно чл. 63, ал.2, т.1, изр. първо от ППЗДвП:

„На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“, като е пресякла с управляваното от нея моторно превозно средство „единичната непрекъсната линия“ - „М1“ в опит да заобиколи появилото се препятствие в нейната пътна лента за движение - почти спрял лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 3“ с peг. № *******, управляван от 2

В. Г. Д. и навлязла в насрещната пътна лента за движение в обратна посока, по която на същото място и по същото време се е движел лек автомобил „Рено Туинго“ с peг. № *******, управляван от Г. Д. К. от с. ***, общ.*** и в резултат на посочените нарушения и при условията на независимо съпричиняване с В. Г. Д., е допуснала пътно транспортно произшествие - удар с предна лява част на управлявания от нея лек автомобил „Ауди А7“ с peг. № ******* в предна лява част на движещият се в насрещната пътна лента лек автомобил „Рено Туинго“ с peг. № *******, управляван от Г. Д. К., вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на Г. Д. К. от с. Кърналово, общ. Петрич – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, изр. второ и чл.6, т.1, предл. последно от ЗДвП, във вр. с чл.63, ал.2, т.1, изр. първо от ППЗДвП, поради което на това основание и във връзка с чл.54 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимата Е. М. П. от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, подсъдимите В. Г. Д. и Е. М. П. са осъдени да заплатят по равно сторените по делото разноски – 1685.20 лв. по сметка на ОД на МВР-Благоевград и сумата от 519.83 лв. по сметка на Окръжен съд-Благоевград, както и 5.00 лв. такса за издаване на изпълнителен лист.

Благоевградски окръжен съд е постановил връщането на лек автомобил „Ауди А7“ с peг. № ******* на подсъдимата Е. М. П.; връщането на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 3“ с peг. № *******, на подсъдимия В. Г. Д. и връщането на лек автомобил - „Рено Туинго“ с peг. № *******, на наследниците на Г. Д. К.- К. Я. К., лично и в качеството на майка и законен представител на децата-Д. Г.

К. и Я. Г. К..

В законоустановения срок, първоинстанционната присъда е обжалвана от защитниците на подсъдимите В. Г. Д. и Е. М. П., и от повереника на частните обвинители К.

Я. К. и Р. Л. К..

В депозираната от защитника на подсъдимия В. Г. Д. – а. Д. жалба и двете допълнения /идентични по съдържание/ към нея, се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, поради липса на доказателства, безспорно установяващи извършителство от подсъдимия В. Д. на престъплението, в което е обвинен, - нарушение на чл.304 от НПК, тъй като съдът е следвало да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае. В случая, хипотезата за извършено престъпление по чл.343, ал.1 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, била само предположение и нямала характера на фактология на престъплението. Иска се отмяна на обжалваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и признаването на подсъдимия В. Д. за невиновен по повдигнатото му 3 обвинение.

В двете /идентични/ допълнения към жалбата, защитникът е доразвил посочените в последната пороци на присъдата, а именно, че приета фактическа обстановка била „безспорно и категорично установена“, въпреки, че не кореспондирала с доказателствения материал. Грешен бил и извода, че гласните доказателства създали „пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния инцидент“. Били изброени разпитаните свидетели по делото без да е бил направен задълбочен анализ на показанията им, както и на възникналите противоречия между тях. Същият бил подхода на съда и по отношение на автотехническата експертизата по делото.

Съдът кредитирал само част от показанията на свидетеля М., дадени на досъдебната фаза и в съдебно заседание. Кредитираните показания на този свидетел, съдът обосновал с подкрепата им от останалите доказателства и конкретно с фотоалбума, но не бил обсъдил и казаното от него, при извършената в съдебно заседание, с подсъдимия Д., очна ставка. При очната ставка, показанията на М. потвърждавали, изложените в обясненията на подсъдимия Д. обстоятелства относно скоростта на движение, на управлявания от последния лек автомобил; имал ли е намерение подсъдимият да предприема маневра завой на ляво; подаван ли е ляв мигач, както и други факти, и обстоятелства.

Съдът не споделил направените възражения относно липсата на доказателства, установяващи бъдещи намерения за неизвършени действия от подсъдимия Д., но приел, въз основа на заключението на експертизата, че маневрата (хипотетична) била напълно възможна, което противоречало точно на приетата по делото АТЕ, че скоростта на л.а.

„Фолксваген“ не може да бъде определена, поради липсата на данни за началния момент на предприетото спиране на този автомобил. При невъзможност да се определи скоростта на управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил, то оставал въпроса как и въз основа на кое било прието, че в момента на удара този автомобил се движил със скорост от 7-8 км/час ?

Преповтаря се искането за отмяна на обжалваната осъдителна, по отношение на подсъдимия Д., присъда № 900878/13.07.2021г., по НОХД № 474/2019 г. на БлОС и признаването му за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, във вр. с чл.24, ал.2, изр. първо от ЗДвП.

В депозираната от защитниците на подсъдимата Е. М. П. - адв.В. П. и адв.Т. Г., въззивна жалба, се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и недоказаност на авторството на подсъдимата в извършването на престъплението, за което е обвинена.

В допълнението към въззивната жалба, защитниците твърдят липса на кореспонденция между атакуваният съдебен акт и доказателствата по делото относно авторството на подсъдимата П. в извършване на престъплението, за което е осъдена.

Изложената в мотивите на присъдата фактическа обстановка, която била идентична с тази, 4 описана в обвинителния акт, не била подкрепена от приобщените по делото доказателства.

Изводите по правото били базирани само въз основа на приетата от съда, но оспорена от защитниците автотехническа експертиза, като съдът кредитирал, като достоверни, и малка част от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелката К. - очевидец на случилото се, която обаче, била и частен обвинител по делото. Независимо от това, тази свидетелка потвърдила защитната им версия, защото тя не сочела възприета от нея поредност на ударите. Съдът обаче приел, че именно нейните показания са в подкрепа на експертизата. Показанията на тази свидетелка били в унисон с обясненията на подсъдимата П., дадени пред съда на 19.12.2019 г., а именно, че „…в насрещното платно имаше спрял автомобил Голф. Последва удар от трета кола, която се движеше по пътя ПетричКърналово. Това стана в лентата за движение на „Фолксфаген“- а. Не съм видяла къде се е движила тази кола „Ауди А 7“ - тя просто дойде от нищото, дойде за миг. Аз виждах Голфа когато ни удари Аудито“. Тези показания на свидетелката К., потвърждавали правдоподобността на изложената от подсъдимата П. версия.

Извода на съда, че първият удар бил в колата на К. и съпруга бил неправилен, защото тя не би имала обективна възможност да възприеме последващ удар в лентата за движение на Голфа, нито пък ще вижда Голфа, когато Аудито го удари и доказателство за това било възприетото от К., че „Аудито дойде от нищото....“, защото поради движението на „Ауди“- то в неговата лента за движение, то не било видимо от К., дори и непосредствено преди сблъсъка. До сблъсъка между тяхната кола и „Ауди“ - то, К., не го видяла, независимо от правия път и видимостта, защото до удара на л.а. „Ауди 7“ с л.а.