Решение № 48 от 26.05.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Елхово, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20202310100466 по описа за 2020 година

Производството е образувано въз основа на предявена искова молба от Д. Й. К. от гр.Бургас, чрез редовно упълномощени я адв. С.К. от гр. Бургас, против Главна Дирекция „Гранична полиция” МВР, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1506.00 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2017г. до 01.07.2020г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.08.2020г. до окончателното й изплащане

Ищецът Д. Й. К. в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София излага, че за времето от 01.07.2017г. до 01.07.2020г. е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „ст.полицай“ в ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил по предварително утвърден график на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа по график като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумирано за 3-месечен период. Твърди се, че за същият период от време той е положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2011 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд за периода от 251 часа, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран приблизително с по 6.00 лева, поради което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1506.00 лева.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”- МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1506.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2017 година до 1

01.07.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът претендира направените от него разноски в производството.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, в даденият му от съда срок за писмен отговор, не е депозирал такъв, не е направил възражения и не е посочил и представил доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв.Н. И е представил молба, с която заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е увеличен от 1506.00 лева на сумата 1759.03лева за 229.66 часа. Желае се предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт ЯНК.

Т., ответникът заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер и желае съдът да постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но се твърди, че положеният от него извънреден труд през процесния период е бил изцяло заплатен, както и че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. Представени са и писмени бележки с доводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът Д. Й. К. рез процесния период от 01.07.2017 г. до 01.07.2020г.г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице АНГ. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.07.2017г. до 01.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1606 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към 2 заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1606 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1835.66 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 229.66 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. април 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1759.03лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период - за заплащане на сумата 1759.03лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.07.2017 г. до 01.07.2020 година , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Искът е допустим, ищецът е активно легитимиран и има интерес да го предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.

3

187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/07.07.2020г./, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР /ред.преди изм. ДВ бр.60/2020г./ , предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред.преди изм. ДВ бр.60/2020г./ , е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи /отменена с пар.4 от ЗР на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г./, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази Наредба за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.

В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8121з592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.