Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 26.07.2021, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 299/2021
Вид
Решение № 107
Подписан
26.07.2021
В сила
24.09.2021
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр.Несебър , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20212150200299 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “****** ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя В.В.И. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0028022 на ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като в него не е изложено по ясен и разбираем начин описание на нарушението с всички негови елементи от обективна страна, по който начин е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш. Не е еднозначно посочено и санкционираното лице, а именно дали това е собственика на автомобила – дружествотожалбоподател, предвид, че е наложена имуществена санкция, или е неговия законен представител с оглед, че в текста е изписано “Уважаема/и госпожо/господине”. Наред с това чл.189, ал.4 от ЗДвП предвиждал с електронен фиш да се налага само глоба, но не и имуществена санкция. Нарушението в случая не е заснето и установено с автоматизирано техническо средство, както предвижда чл.647, ал.3 от КЗ, а след справка за сключена застраховка “Гражданска отговорност” в системата на Гаранционен фонд, т.е. необходима е 1 била намеса на служител. Наред с това автоматизираната система служи само за контрол на скоростта на движение, което означава, че в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а не да бъде издаван Електронен фиш. Не става ясно от писмените доказателства и дали нарушението е заснето със същото техническо средство, за което са представени документи, че е от одобрен тип от БИМ. В Електронния фиш не е посочена и датата на издаването му, нито е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Моли наказателното производство да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на Електронния фиш като въвежда и допълнителен довод, а именно, че Електронният фиш не е следвало да бъде издаден от ОДМВР Бургас, а от РУ-Несебър, поради което следвало да се приеме, че е издаден от некомпетентен орган. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0028022 за това, че на 01.08.2020г. в 12:24 часа в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, главна алея, до хотел „Х.”, като собственик на движещо се МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D; МПС е посочено като лек автомобил “КИА Оптима” с рег.№ *****, установено е нарушение по Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0032.

В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е “****** ЕООД, ЕИК **********, чийто законен представител е В.В.И..

В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Към административно наказващата преписка са приложени: снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018г., Допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018г. към Удостоверение за одобрен тип средство за 2 измерване № 18.02.5133, разпечатка от проверка за сключена застраховка (всъщност от интернет страницата на Гаранционен фонд).

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. Установява се обаче, че Електронният фиш е връчен на 02.04.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 09.04.2021г., т.е. подадена е в срок, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В тази връзка абсолютно несъстоятелен е довода в жалбата, че с Електронен фиш можело да се наложи само глоба, тъй като това принципно възражение не е съобразено с разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда имуществена санкция да се налага и с електронен фиш.

В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

3

Посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Същевременно при нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш) “управлението” не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обжалвания Електронен фиш обаче никъде не е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил. Казано по друг начин – в процесния Електронен фиш самото нарушение не е описано словесно, поради което и не става ясно какво е.

С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционна норма остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, или за това, че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

Касае се за две различни нарушения – в единия случая отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка застраховка на автомобилистите “Гражданска отговорност”, а в другия случай е за лице, което “управлява” МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш.

На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електронен фиш. От друга страна, когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ.

Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. В издадения Електронен фиш никъде не се посочва, че е налице управление на МПС, респ. обстоятелството, че автомобилът е “движещо се МПС” към момента на установяване и заснемане на нарушението, не е достатъчно дори да се предполага, че превозното средство се е управлявало, и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е 4 издаден Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Така въпреки облекчената процедура по санкциониране с Електронен фиш, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден Електронния фиш, в същия следва освен всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага.В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на Електронния фиш.

В Електронния фиш не е посочена дата на издаването му, но такова не се изисква от разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в която законодателят е посочил изискването за задължителните реквизити, изброени по-горе. ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН и правилно е приложен като такъв.

Териториалната структура на МВР, издала обжалвания Електронен фиш, е именно Областната дирекция, а на Районното управление, от която териториална структура то е част. Затова и доводът в жалбата, че Електронният фиш е следвало да се издаде от РУНесебър, респ. ОДМВР – Бургас нямала право да издава Електронни фишове е несъстоятелен, тъй като почива единствено на неправилни разсъждения относно компетентния орган.