Решение № 55 от 10.02.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Христо Томов

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500791 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от И.

М. Б. въззивна жалба против Решение №960/10.08.2021г., постановено по гр.д. №1686/2021г. на ВТРС допълнено с Решение от 29.09.2021г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба от 10.06.2021г. на И. М. Б. с ЕГН:

********** от гр. В. Т., ул. „Д. Ц.” №..., вх. В, ет. 5, ап. 15, и децата Е. и К.

Б.И за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие чрез налагане на мерки за защита срещу Б. В. Б. с ЕГН:

********** от гр. В. Т., ул. „Д. Ц.” № ...., вх. В, ет. 5, ап. 15.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се твърди, че то е немотивирано. Показанията на разпитания малолетен свидетел не са възприети и обсъждани, като не е било отчетено и състоянието на самото дете. Твърди се, че жалбоподателката е разговаряла със социален работник, който е изявил желание да направи среща с детето К.

Б. Според твърденията на психолога, присъствал на разпита, детето е възможно да е излъгало относно отсъствието на агресия у ответника Б..

Жалбоподателката сочи, че е заявила конкретни основания и конкретен инцидент с конкретни обиди и изрази. Твърди се, че на жалбоподателката и пълномощника й не е дадена възможност да заявят аргументите си. Отправя се искане до съда да отмени обжалваното решение и да уважи молбата за защита от домашно насилие.

1

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата е заел становище за нейната неоснователност.

Навеждат се доводи по оплакванията, като се сочи, че не е доказан твърденият акт на домашно насилие.

Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с подадената молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С молбата си И. М. Б. твърди, че са съпрузи с Б. В. Б. и че живеят заедно в едно и също жилище. Твърди, че е заявила на съпруга си желание да се разведат и той се съгласил. След това обаче отказал и това влошило отношенията помежду им. Твърди, че на 08.06.2021г. спрямо нея и децата К. и Е. Б.и ответникът Б.Б. е извършил акт на домашно насилие. Обвинил я на посочената дата, че е откраднала брачната му халка и вдигнал груб и циничен скандал, в който я обиждал д думите „Боклук “и „Курва“ и цинизми и безкрайни обиди, като сочи, че това е станало в присъствието на децата им.

В тази връзка е отправена молба до съда да издаде заповед за защита на молителката и двете деца , посочени в молбата срещу ответника Б., като са предложени и конкретни мерки за защита.

В постъпил в законоустановения срок отговор на молбата ответникът я оспорва изцяло. Твърди, че отношенията му с молителката са комплицирани, но не са ескалирали до степен той да е упражнил домашно насилие спрямо нея и децата им. Твърди, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН , подадена от молителката е неистинска и че производството е образувано с цел той да бъде 2 принуден да напусне съвместно обитаваното от страните жилище.

Отрича изцяло твърденията на ищцата за конкретния посочен от нея акт на домашно насилие. Разяснява подробно какви са отношенията му с молителката.

От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на брачна връзка между молителката и ответника , както и обстоятелството, че децата К. и Е. Б.и са техни деца.

Страните не оспорват , че към момента на твърдяния акт на домашно насилие са живеели в едно и също жилище.

От показанията на разпитаните по делото свидетели ( един от които е малолетното дете на страните- К.) не се установяват твърденията на молителката за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника Б. на 08.06.2021г. , чрез употреба на конкретните посочени в молбата обидни думи ,отправени към нея в присъствието на двете им деца.

Впрочем, свидетелката Р. М. – майка на ответника, въобще не е присъствала на конкретната дата в дома на страните и няма как да е възприела какво се е случило там.

Що се отнася до изявленията на детето К., което е изслушано по делото, то, макар и конкретно да сочи, че е било свидетел на част от обстоятелствата, твърдяни в молбата ( спор относно местонахождението на годежен пръстен собственост на ответника), също не съобщава употреба в негово присъствие на обръщенията , посочени в молбата за защита от домашно насилие. Напротив, от изявленията на детето става ясно, че между родителите му е проведен разговор по повод изчезването на въпросния пръстен, но той не е осъществен в негово присъствие ивъзприятията на детето са, че между родителите му не е имало скандал и повишаване на тон от чиято и да било страна. При изслушването на малолетното дете на страните съдът е предприел всички действия , предписани от закона за осигуряване на неговия висш интерес, както и за съхраняване на неговото психологическо равновесие. Детето е разпитано в присъствието на социален работник, който е съобразил неговото психоемоционално състояние и това, че отношенията между родителите му му влияят негативно, което налага да се насочи към психолог. Липсват основания обаче да се приеме, че е налице съмнение относно достоверността на изявленията на детето.

С други думи, наличните по делото доказателства не потвърждават, а напротив - опровергават съдържанието на представената от молителката декларация по чл. 9 от ЗЗДН.

В този случай тя не би могла да се използва като единствено основание за издаване на заповед за защита. Чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН предоставя възможност за издаване на заповед за защита въз основа на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, но само при липсата на други доказателства. При наличието на доказателства, които опровергават декларираното по чл. 9 от ЗДДН, молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

3

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд.

Решението на първоинстанционния съд, предмет на въззивно обжалване, не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, правилно е и следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 400лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 960/10.08.2021г., постановено по гр.д.

№ 1686/2021г. на ВТРС, допълнено с Решение от 29.09.2021г. по същото дело.

ОСЪЖДА И. М. Б. с ЕГН: ********** да заплати на с Б. В. Б. с ЕГН:

********** умата от 400 лв. ( четиристотин лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4