Решение № 140 от 13.11.2023, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Нова Загора, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20232220200266 по описа за 2023 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от С. В. А. с ЕГН ********** с адрес *********, чрез адв. М. М. от АК Сливен – процесуален представител против Наказателно постановление № 23-0306-000130/01.04.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, както и за маловажност на извършеното. Отрича се извършване на част от нарушенията.

Сочи, че при съставянето на А. и при издаване на НП, въз основа на него, са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и са абсолютно отменително основание.

А. и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Посочената от наказващия орган фактическа обстановка не съответствала на дадената от него правна квалификация на административното нарушение.

Наказателното постановление било издадено от орган, който не е оправомощен да издава и подписва НП за нарушения по ЗДвП.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалния представител адв. М. М. от АК Сливен.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от гл. инспектор Д.К.Д. – началник група „пътен контрол“ в РУ Нова Загора при Областна дирекция на МВР - Сливен, чрез упълномощен представител ст. юрисконсулт Д.К..

От името на АНО-гл.инсп.Д.Д.-Началник група „Пътен контрол“ при ОД МВР Сливен, РУ Н.Загора,чрез ст.юрк. Д. К. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 04.01.2023 г. в 12:35часа в гр.Нова Загора, на ул.“Петко Енев“, жалбоподателят 1 управлявал л.а. „Мерцедес 316ЦДИ“ с рег. № ****, собственост на С.С.С. с ЕГН **********. На инкриминираната дата при обход от органите на полицията на ул.“Петко Енев“ в близост до сфетофарите жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители в РУ гр. Нова Загора - свидетелите И.М.М./актосъставител/ и Й. М.

М./свидетел/. При извършената проверка същите установили, че управлявания от жалбоподателят автомобил е със служебно е прекратена регистрацията на автомобила на 08.12.2022г. на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Същият неносили СУ на МПС и контролен талон към СУМПС. Предвид установеното, че МПС, управлявано от жалбоподателя не е регистрирано по надлежния ред материалите са изпратени по компетентност на СлРП. След извършена проверка е постановен отказ да се образува ДП с Постановление от 10.01.2023 г. и материалите са изпратени по компетентност на административнонаказващия орган.

За установеното св.И.М. съставил на жалбоподателя А. С. GA № 754168/04.01.2023г., за нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 140, ал.1, пр.1 чл. 100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 210.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебнотго следствие св.

И.М.М./актосъставител/ и Й. М. М./свидетел/ изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.

В хода на съдебното следствие е представен и приложен като доказтелство договор за покупко продажба на МПС, нот. Заверено от нотариус Г.Г. с район на действие РС Нова Загора. От същият е видно, че от една страна, като продавачи С.С.С. с ЕГН ********** и З.С.С. с ЕГН ********** и от друга страна като купувач Д.К.А. с ЕГН ********** е извършена продажба на лек автомобил, марка и модел: Мерцедес 316 ЦДИ, рег. № ****, т.е процесния автомобил по настоящото производство.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

А. и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.

При съставянето на А. и издаване на НП са допуснати нарушения на материалния закон, налагащи частична отмяна на последното.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган, като е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.

АНО е приел, че жалбоподателя управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.к регистрацията му била прекратена служебно от 08.12.2022 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП/нерегистриране от новия собственик в двумесечен срок от придобиването/. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по 2 надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е същия не е регистриран по надлежния ред в РБългария. От материалите по делото, не се установява жалбоподателя да е бил уведомен от собственика, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. Видно от показанията на свидетелите водача е управлявал чужд автомобил по който видимо всичко в автомобила е било наред – автомобилът е имал регистрационни табели и всички документи са били налични, т.е. водача не е знаел, че автомобила, който управлява е с прекратена регистрация.

В подкрепа на този извод са и писмени доказателства, приложени по делото.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставеният при проверката А. няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи. Жалбоподателят не е собственик – предишен или настоящ на автомобила, и преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл.

140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна в тази му част.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателя на инкриминираната дата е управлявал автомобилакато при извършване на проверката не е представил СУМПС и контролен талон към СУМПС. Това обстоятелство не се оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя дори още със жалбата депозирана пред съда.

Изцяло се твърдят факти относно управлението на автомобил със прекратена регистрация, но не се оспорва обстоятелството че водача не е представил СУМПС и талон към него, поради и което съдът приема за установено изложеното в А. и НП нарушение по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установи , че жалбоподателя не е носил СУМПС и контролен талон към него,. Установи се от показанията, че е бил представен единственно свидетелство за регистрация на МПС видно от показанията на свидетелите, поради и което съдът приема за установено извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Правилно въз основа на установеното от обективна страна административнонаказващия орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.183, ал.1 т.1 от ЗДвП. Наказва се с глоба 10 лв. водач, който, не носи определените документи свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че нито едно от посочените административни нарушения не е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е 3 приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение по, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай", т.к не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид, ето защо обществената опасност на деянието според настоящия състав е висока, както е и висока обществената опасност на жалбоподателя, поради множеството му наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.