Решение № 4351 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4351 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100111645 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 за установяване несъществуването на ипотечно право и обезпечително правоотношение и конститутивен иск с правно основание чл.179, ал.2 ЗЗД за заличаване на вписването на договорна ипотека.

Ищците К. М. М., ЕГН: ********** и С. Х. М., ЕГН: ********** твърдят в исковата молба, че между Й.М. и „С.****“ ЕООД е сключен Договор за заем от 26.06.2008 г. , по силата на който дружеството е предоставило на Й.М. сумата от 700 000 евро, която сума е получена на следващия ден от заемополучателя. Срока за връщането й е договорен след 1 година - на 25.06.2009 год.

За обезпечаване на вземането по договора за заем от 26.06.2008 г. третите лица,настоящи ищци К. и С. М.и са учредили в полза на „С.****“ ЕООД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот находящ се в гр.София, а именно: УПИ V-593, от кв.

67, по плана на гр. София, в. з. Симеоново-север, с площ от 1 190 кв. м., ведно с изградените в имота постройки.

На 15.02.2016 г. К. и С. М.и в качеството си на ипотекарни длъжници са били уведомени от ЧСИ М.Ц., peг. № 840 от КЧСИ , че на 02.03.2016г. ще бъде извършен опис на притежавания от тях недвижим имот за удовлетворяване на вземането на взискателя „С.****" ЕООД произтичащо от Договор за заем от 26.06.2008 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№56366/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав срещу Е. Й. М./третата ищца по настоящето дело/ като наследник на починалия на 22.08.

2012 година Й.К.М..

Първите двама ищци твърдят, че обезпеченото с процесната ипотека вземане е погасено по давност, поради изтичане на предвидения 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД доколкото от датата на падежа на задължението 25.06.2009 г. и в следващите 5 години до 25.06.2014 г. не са били предприемани действия от кредитора, които да са довели до спиране или прекъсване на давността по надлежен начин.В тази връзка поддържат становището,че ефект на прекъсване на давността или на нейното отлагане дори и да е постигнат по силата на процесния Анекс № от 05.11.2009г. се ограничава по своето 1 действие само между страните по анекса и не може да обвърже третото задължено лице, което е дало лично или реално обезпечение на чуждия дълг.

На следващо място в чл. 167 от ЗЗД са посочени задължителните елементи на договора за ипотека, като единият от тях, предвиден изрично в чл. 167, ал. 2 ЗЗД, е падежът на задължението. Когато обаче ипотеката е учредена от трети лица,както е в случая то промените във вземането, в това число уговарянето на друг, различен от първоначалния падеж, за да има действие по отношение на тези трети лица, трябва да бъде сключено в специалната писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано - в този смисъл е константната съдебна практика.

Ето защо твърдят,че в период от повече от пет години след настъпване на падежа на 26.06.2009 г. давността за вземането е изтекла, поради което и ипотечното право, възникнало по силата на нотариалния акт № 149/2008 г. в полза на заемодателя, като акцесорно, се явява погасено.

На отделно основание твърдят,че анекса от 05.11.2009 г. по своята правна същност е обективна новация, т.е. ново правоотношение,за което изобщо не е давано съгласие да бъде обезпечаване от ищците М.и.

Навеждат доводи, че вписването на подновяване на договорната ипотека от 29.05.2018г. по искане на „С.****“ ЕООД, е недопустимо, тъй като същата вече е била заличена – без дълг,няма обезпечение.

Ето защо молят съда да признае за установено по отношение на отвтника „С.****“ ЕООД, че ипотечното му право, обективирано в нот. акт за учредяване на ипотека № 149, дело № 135/2008 г. на нот. К.К. с район на действие СРС, не съществува, както и да бъде заличена ипотеката, обективирана в същия нотариален акт.

При условията на евентуалност молят съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нот.акт № 149, дело № 135/2008 г. на нот. К.К..

Третия ищец Е. Й. М., с ЕГН: **********, чрез своята майка и законен представител С. С. Н., с ЕГН: ********** поддържа фактите на сключения от баща й заем,получаване на сумата от 700 000 евро,учредяване на ипотеката в полза на кредитора „С.****“ ЕООД от страна първите двама ищци.Според становището на този ищец както дългът,така и обезпечението му чрез процесната ипотека съществуват като действителни правоотношения,те нито са погасени по давност нито пък е налице новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.

Моли съдът да приеме,че акцесорното ипотечно право съществува, тъй като не са настъпили факти, които да го погасят, и същото служи за обезпечение на дълга на Е. М. към „С.****“ ЕООД.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

На 26.06.2008 год. е сключен договор за заем между заемодателя „С.****“ ЕООД и заемателя Й.К.М., по силата на който заемодателя е следвало да предостави в заем на заемателя сумата от 700 000 евро,която сума подлежи на връщане не по-късно от 26.06.2009 год. ведно с лихва от 10 %. Уговорено е,че заемателя следва да обезпечи връщането с ипотека на недвижими имоти.

Заемната сума в посочения размер е получена по банков път на следващия ден 27.06.2008г.

Установено е по делото и няма спор, че на 27.06.2008 г. с Нотариален акт № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том № 2

45 К. М. М. и С. Х. М. са учредили в полза на ответника „С.****“ ЕООД като обезпечение за парично задължение на Й.К.М., договорна ипотека върху собствения си недвижим имотУПИ V-593, от кв. 67, по плана на гр. София, в. з. Симеоново-север, с площ от 1 190 кв. м., ведно с изградените в имота постройки. В съдържанието на нотариалния акт е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечение на дадената в заем от „С.****“ ЕООД на Й.К.М. сума от 700 000 евро, която последният се е задължил да върне в срок до 25.06.2009 г., ведно с договорна лихва от 10% за срока на издължаване.

По делото е представен анекс № 1 от 05.11.2009 год. към горния договор за заем подписан от заемодателя и заемополучателя, по силата на който са приети две промени договора за заем от 26.06.2008 г.-срока на договора за заем е удължен до 30.12.2012 год. и размера на дължимата годишна лихва е фиксиран на 5%.

Установено е и няма спор,че спрямо Е. Й. М. като наследник и правоприемник на починалия на 22.08.2012 година неин баща Й.К.М. по ч. гр. д. № 56366/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав е издадена заповед по чл.417 ГПК в полза на „С.****" ЕООД за сумата от 945 000 евро –главница и лихва по договор за заем от 26.06.2008 г. и анекса към него от 05.11.2009 год. и разноски в размер на 36 965.19 лв .

По молба на кредитора „С.****" ЕООД е образувано изп. дело № 20168400400012 на ЧСИ М.Ц., per. № 840 от КЧСИ и изпълнението е насочено към имотите ипотекирани от К. М. М. и С. Х. М..Като обезпечителна мярка съдът е спрял изпълнението до окончателното решаване на спора.

При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищците имат правен интерес от воденето на искове ,с които да отрекат със силата на пресъдено нещо ипотечното право на ипотекарния кредитор, с оглед риска при неизпълнение от страна на главния длъжник на обезпеченото задължение, ипотекарният кредитор да насочи принудителното изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот, независимо от промяната на собствеността върху него и от това дали той е секвестируем.

Твърденията на първите двама ищци свързани с ипотечното правоотношение е първо,че то не е възникнало,тъй като по договора за заем не е предадена заемната сума,второ,че правото се е погасило с подписването на анекса от 2009 год., тъй като същия представлява новация и трето,че правото се е погасило след погасяването по давност на обезпеченото вземане,което е станало 5 години след падежа по договора за заем а именно на 26.06.2014 год.

Твърдението,че заемната сума не е предадена, съответно получена от заемодателя е неоснователно-по делото има доказателства,че сумата е преведена по сметка на Й.К.М. ден след сключването на договора за заем.Практически това оплакване не се поддържа от ищците.

Според съда не е налице и твърдяната от първите двама ищци новация. На 26.06.2008 год. е сключен договор за заем по чл. 240 и сл. от ЗЗД, с който срещу предоставените парични средства е уговорено връщането им и заплащане за това на възнаградителна лихва. Договорът е изменен анекса относно срока и лихвата. Тези промени не са новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, защото промените влизат в сила от подписване на анекса, не водят до пълно или частично погасяване на съществуващите до датата на 3 подписването му задължения за главница и лихва, а до изменение на размера на дължимата лихва за в бъдеще върху непогасената главница и до изменение на срока на договора.

В съдебната практиката на касационната инстанция е възприето, че падежът на задължението е сред посочените в чл. 167 от ЗЗД задължителни елементи на договора за ипотека и като условие от съществено значение задължително следва да се договори с договор за изменение на договора за учредяване на ипотека, който също подлежи на вписване. ( Определение № 626 от 5.12.2012 г. по ч. гр. д. № 578/2012 г. на ВКС, І гр. о.) Съществува и практика,която постановява,че при последващо увеличение на лихвата по кредита,при договарянето на което не е участвал и се съгласил ипотекарния длъжник,това увеличение няма сила по отношение на обезпечителното правоотношение,т.е. обезпечава само първоначално договореното.

В случая въпроса не е до размера на лихвата,който е изменен с анекса,а до това дали удължения с три години срок за заемното правоотношение без знанието и съгласието на ипотекарните длъжници има действие спрямо тях.

Според настоящия състав промяна в съществени елементи на заемно правоотношение обезпечено с имущество на трети лица и конкретно на падежа на задължението няма действия спрямо последните,ако те не са дали своето съгласие. При поръчителството е налице изричен текст,че продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Няма спор,че ипотеката се отличава от поръчителството,макар и двете да са вид обезпечения. Ипотеката може да възникне по право, а поръчителството - не. Ипотекарният длъжник може да съвпадне с длъжника по главното правоотношение. Поръчителят е трето лице спрямо главното правоотношение. Лицата, ипотекирали своя вещ за чужд дълг, не са солидарни длъжници, те не са лично задължени, а отговарят само до цената на вещта. Те не дължат изпълнение. Задължението им е да понасят упражнението на ипотечното право, което има различно съдържание от вземането по главното правоотношение.Няма обаче такава качествена или съществена отлика между двата инструмента, които да отрекат възможността по аналогия да се приложи изискването съгласие за удължаване срока при поръчителството,при случаите на ипотека в полза на трето лице,когато без знанието и съгласието на последния е удължен срока на главното задължение.

Факт е, че съгласно разпоредбата на чл.174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването.В случая обаче не става въпрос за главница или лихви на обезпеченото вземане,а за неговия падеж,т.е. за времето през което ипотекарните длъжница следва да носят доброволно поетия риск,техните имоти да бъдат продадени за издължаването на чужд дълг.Според настоящия състав цитирания законов текст е напълно относим към хипотезите,когато длъжника и учредителя на ипотеката съвпадат. Когато обаче главния длъжник и ипотекарния длъжник не съвпадат, за последния не е без значение за колко време обезпечава чуждия дълг. В ипотечния договор е посочен падеж на 4 задължението и ипотекарния длъжник се е съгласил с него. Изместването на този срок напред във времето може да бъде хипотетично с 3 , 5 или 10 години и то не еднократно. При това положение може да се окаже,че ипотеката може да продължи да съществува по волята на страните по заемното правоотношение и въпреки тази на ипотекарния длъжник неограничено във времето,което е недопустимо и според състава не е смисъла на разпоредбата на чл.174 ЗЗД. Обратното становище,че удължаването на срока безконтролно във времето е в полза на ипотекарния длъжник,тъй като намалява риска от по-скорошна публична продан според съда е абсурдна.