Решение № 85 от 23.04.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Смолян , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500072 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С решение 60604/11.12.2020г. по гр.д. №338 /2020г. Смолянският районен съд е осъдил С.М. Д., ЕГН **********, адрес гр.См.”Х. Хр. П.” №**, Вх.”*”, ет.*, ап.*, да заплати на С.Р. Ст., ЕГН *********, с адрес гр.См., ул.”Ч.” №* бл.*, Вх.”*”, ап.**, сумата в размер на 8000 лева , представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на причинената й на 06.10.2018 год., около 20,40 часа в гр. См., на бул.“Б.“ №*, в казино „Б. к. г.“, находящо се в сградата на хотел „К. А.“, деяние от ответника С.М. Д., за което е признат за виновен с присъда №31/28.10.2020г. по НОХД №415/2019г. по описа на Районен съд- Смолян, за на С.Р. С., ЕГН ********, в качеството й на длъжностно лице – „крупие“ в казино „Б.к.г.“ и при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на лицето, кръвонасядания по лицето, контузия и кръвонасядания по гръдния кош, контузия и кръвонасядания по горните крайници, охлузване по дясната подбедрица, които в съвкупност и поотделно са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК по смисъла на чл.130, ал.1 НК - престъпление по чл.131, ал.1. т.1 във вр. с чл.130 ал.1 НК, както и посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху сумата от 8000 лева, считано от 06.10.2018г. до окончателното и изплащане.Със същото решение е осъдил 1

С.М. Д. да заплати на С.Р. Ст., съдебни разноски по гр.дело №338/2020г. по описа на районен съд - Смолян в размер на 650 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и е осъдил С.М. Д. да заплати по сметка на Районен съд См. държавна такса върху уважения иск в размер на 320 лева както и 180лева изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№608134/22.12.2020г. от Сл. Мл. Д. от гр.См. чрез адв.Н. М. против решение №60604/11.12.2020г. по описа на районен съд Смолян което намира ,че е необосновано ,незаконосъобразно ,постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Моли въззивният съд да постанови решение по съществото на спора, с което да намали присъденото на Сл. Ст. обезщетение за неимуществени вреди със сумата от 5 500 лв., като му присъди направените разноски по водене на делото за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на иска, както и присъди на пълномощника му адв.Нелия Маринова адв. възнаграждение за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от иска .Счита , че съда е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК като не е изложил мотиви какво обезщетение приема, че следва да се присъди по всеки един от предявените искове. Счита ,че съда е процедирал по този незаконосъобразен начин при условие, че в исковата молба на стр.З изрично е посочено , че общата сума от 8 000 лева се претендира поотделно, както следва:1.3а причинената контузия на главата1000 лв.2.3а причиненото сътресение на мозъка- 1000лв.3.3а причинената контузия на лицето1000лв.4.3а причинените кръвонасядания по глава и шия 1000лв.5.3а причинената контузия на гръдния кош- 1000лв.6.3а причинените кръвонасядания на горни крайници/корекция в с.з. от 21.08.2020г./ 1000лв7.3а причиненото охлузване на дясна подбедрица- - 500лв. и 8. За причиненото посттравматично стресово разстройство-1500лв.При посоченото намира че съда е бил обвързан с претендираното за всяко увреждане обезщетение и е бил длъжен да посочи каква сума приема, че може да обезщети всяко едно от травматичните увреждания и посттравматичното стресово разстройство.Но вместо да стори това, съдът е присъдил едно общо обезщетение.При изложеното от съда и акцентиране от него на твърдяното посттравматично стресово разстройство жалбоподателят стига до извода, че сумата от 8 000 лева е присъдена само за него. Счита ,че в нарушение разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК съдът не е изложил мотиви и досежно оспорванията и възраженията ми, направени в отговора му на исковата молба и в представената пред него писмена защита, като с едно изречение се е задоволил да посочи, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата ,без да изложи съображения защо приема, че това е така. Сочи задължителна практика относно обективния характер на съпричиняването .Намира ,че от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.Счита че в случая е налице принос на пострадалата, който не е отчетен от районния съд и въпреки, че е изложил съображения, че фактическата обстановка е различна от изложената в 2 исковата молба, съдът не е посочил каква според него е фактическата обстановка. Моли въззивният съд да приеме, че фактическата обстановка е такава, каквото я описва в отговора си на исковата молба и в писмената си защита. Твърди ,че на 06.10.2018г. около 19.30 посетил казиното на х-л „К. а.". Машината заяждала и извикал крупието /ищцата/ да я оправи, при което, тя рязко се обърнала към него , че не била длъжна да му оправя машината и ще извика СОТ и това много го ядосало /св.М./.Твърди ,че впоследствие ищцата извикала служители от СОТ и включително и в присъствие на служителите от СОТ се държала грубо с него ,казвала му знам ли коя е кой е мъжа ,че работела в Общината/св.М./ ,стояла зад служителите на СОТ и не спирала да говори. Твърди ,че служителят К. и казал да влезне в офиса и да не говори, но тя останала и продължила да го предизвиква.Тя не му била изплатила пари от играта и затова станал спора/св.М./. Счита ,че това пред районния съд установил и св. К.:" тя някакви пари трябваше да му даде".Служителите от СОТ Ат. Д. и Д. К. казали на крупието да влезе в офиса, но тя не ги послушала . Това негово твърдение счита ,че било установено с показанията на св.К. :" Казах на момичето - крупието да се прибере в стаичката, но тя не се прибра".В момент, в който двамата служители на СОТ склонили Сл. Д. да си тръгне,тъкмо преди да излезе, твърди ,че ищцата се провикнала към него –„ Мъжът ми ще те убие". Счита ,че това твърдение на ответника също било установено от показанията на св.

К.:" Тръгнахме да го извеждаме, тъкмо тръгнахме и крупието му каза „Мъжа ми ще те убие и тогава той се върна".Счита ,че в същия смисъл са и показанията на св. Д.-"Крупието го заплаши, че мъжът и щял да го пребие" .Това много го ядосало/установено от св.К.. Сл. беше ядосан/,върнал се обратно /св.К. установява , че след като ищцата му казала „мъжът ми ще те убие" той се върнал/, дръпнал за косата ищцата , тя паднала на земята и се опитал да я настъпи с пета.Твърди ,че не я е ритал.Св.Ат. Д. го издърпал и само леко я закачил за брадичката,което счита ,че установява и св.К.. Тогава се опитали да го издърпат и станало боричкане,при което твърди ,че ищцата може да е получила травматични увреждания. Твърди , че по НОХ д № 415/2019г. по описа на районен съд - Смолян и в ДП св.Ат. Д. установява , че точно преди да излезе заедно със служителите от СОТ ищцата казала / и то в момент, в който нищо не правел/, че служителите от СОТ нищо не правят и ако мъжът и дойде, ще го гръмне, което още повече го подразнило, хванал я за косата и тя се ударила леко в колоната и паднала на земята,при което очевидно е получила увреждания. Твърди ,че се опитал да я ритне , но Д. го дръпнал и той не успял да я ритне, като Д. не е видял да и е нанасял ритници.Твърди ,че бил афектиран , тъй като крупието/ищцата/ го ядосала.Поради това счита ,че безспорно се доказва, че ищцата го е предизвикала с поведението си, с това, че го заплашвала със съпруга си, че той ще го убие, с това, че се заяждала с него.В писмената си защита пред районния съд посочил, че съпричиняването на ищцата е отразено в мотивите към присъдата по НОХД. №415/2019г. описа на районен съд См., които на основание чл.300 ГПК са задължителни за гражданския съд/л.63/ Счита ,че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като счита 3

,че районния съд не се е съобразил със залегналия в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост. Намира че присъждайки обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева районният съд не се е съобразил с решение № 51 / 23.06.2016 година на Четвърто гражданско отделение на ВКС по гр. дело № 3471 по описа за 2015 г.и постановление №.4/23.12.1968г. на Пленума на ВС.Намира ,че това обезщетение е прекомерно завишено и не съотвества на степента на претърпените от Сл. Ст. болки и страдания.Така в писменото си заключение в.л. К. сочи, че кръвонасяданията и контузиите са били придружени с болки и страдания за срок от 10-15 дни и че в случая мозъчна контузия не е налице, а има само контузия на главата, изразяваща се в синини, кръвонасядания,одрасквания, болезненост при движение, възстановяващи се за срок от 20 дни,като липсва огнищна неврологична симптоматика при разгъната клинична картина."Районният съд присъждайки обезщетението счита ,че не е съобразил писменото заключение на в.л. К., както и устните му обяснения в с.з., според които при прегледа от съдебния лекар за издаване на СМУ N2 49/2018г. съдебния лекар е установил почти зарастващи рани, което означава, че периода на възстановяване почти е завършил. Твърди ,че инцидента е станал на 06.10.2018г. ищцата е била на преглед при съдебния лекар на 11.10.2018г., като счита ,че възстановителният процес е завършил за 5 дниМоли съда да обърне внимание на устните обяснения на в.л. К., който сочи, че за всички причинени травми възстановителният период е 15-20 дни, тъй като са близки, сходни по характер, а в края на обясненията си сочи:" Имайки предвид тежестта на увредите в конкретния случай болките би трябвало да не са били толкова силни по интензитет.При ищцата прогнозата във връзка с всички увреди е за пълно оздравяване”.При посоченото присъденото обезщетение от 8000 лева намира ,че е абсурдно,като се има предвид че се касае до болки и страдания,причинени от синини, кръвонасядания,при които тялото боли общо , а не поотделно и то болки и страдания с невисок интензитет , общо преминали за 15-20 дни /а според СМУ за 5 дни/, като счита ,че следва да се отчете съпричиняването от страна на ищцата с нейното агресивно поведение и заплахи към Сл.Д. .Видно от представения от ищцата болничен лист № Е 20182628774 ,тя е била в отпуск по болест за период от 06.10. 2018г. до 1910.2018г., общо 14 дни, т.е болките и страданията са отшумяли за 14 дни , при което и на това основание присъденото обезщетение намира ,че е прекомерно завишено.Видно от епикризата, издадена от хирургично отделение при МБАЛ См. лечението е протекло с добро повлияване от проведената терапия с подобряване на общото състояние и локалния статус, не са настъпили усложнения и ищцата е изписана в подобрено общо състояние на 4-тия ден след инцидента, т.е на четвъртия ден вече е била добре, в ХО не се е оплакала от безсъние,постоянен световъртеж и гадене/което счита , че това са твърдения на ищцата във връзка с размера на претендираното обезщетение.Моли съда да обърне внимание ,че при изписването не са и предписани медикаменти,като в същата епикриза и е препоръчано да се яви на 2 контролни прегледа в хирургично приемен консултативен кабинет 10 и 20 дни след изписването и, но твърди ,че ищцата 4 доказателства за такива прегледи не представя, което счита ,че означава, че на 10-тия и 20- тия ден след изписването и вече е нямала никакви здравословни проблеми и затова не се е явила на контролни прегледи.Във връзка с всичко изложено по-горе намира ,че не са верни твърденията на ищцата, че близо 3 месеца след побоя изпитвала болка при всяко движение,за каквито болки не говорят ангажираните от нея свидетелки- сестра и- св. С. и св.П.. В тази връзка намира за необоснован извода на съда, че независимо, че не се касаело за увреждания, налагащи много продължителен период на лечение и възстановяване откъм физически болки , то обезщетението следвало да се присъди в претендирания размер от 8 000 лева, като нанесените увреждания като болка, унижение, обида,преживян стрес налагали присъждане по справедливост на поискания размер на обезщетение за неимуществени вреди.