Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 26.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 468/2021
Вид
Решение № 42
Подписан
26.04.2021
В сила
07.03.2022
Състав
Вяра Иванова Камбурова, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра И. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500468 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.310 - 317, във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, к-с “Изгрев”, бл.53, вх.11, ет.2, ап.3, депозирана чрез адв. И.И., със съдебен адрес: гр. Бургас, к-с “Славейков”, бл.126, вх. А, ет.3, офиси 6 и 7, против Решение № 260002 от 22.01.2021г., постановено по гр.д. № 97/2020г. по описа на РС – Малко Търново, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. А. против Териториално поделение “държавно горско стопанство Звездец” на “Югоизточно държавно предприятие” ДП със седалище и адрес на управление: с. Звездец, общ. Малко Търново, обл. Бургас, ул. “Петрова нива” № 7, вписано в Агенцията по вписванията в регистър БУЛСТАТ с ЕИК : 2016176540115, представлявано от инж. Атанас Спасов – Директор, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване на уволнението й по Заповед РД-13-2 /04.03.2020г. на Директора на ТП ДГС Звездец, за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на предишната работа – “Юрисконсулт при ДГС - Звездец” и иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на сумата 8002, 26 лв. (осем хиляди и два лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа, считано от датата на уволнението – 04.03.2020г. до 04.09.2020г., но не за повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта относно присъдените на ответното Териториално поделение разноски по делото в размер на 1850, 00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Навеждат се фактически и правни доводи, че длъжността юрисконсулт към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката се е изпълнявала от лице, с което ответникът е сключил трудов договор, а първоинстанционния съд не се е съобразил, че този граждански договор прикрива трудов договор и затова е недействителен.

В тази връзка се сочи, че Е. изпълнява задълженията на юрисконсулт от месец септември 2016г. като от събраните по делото доказателства се установява, че има задължения еднакви със задълженията за длъжността юрисконсулт, по правоотношението й е било определено 1 работно място съгласно трудовото законодателство, че получава месечно трудово възнаграждение, с определен постоянен размер, а не еднократно възнаграждение за престиране на осъществен резултат, както и че изпълнява задълженията си под ръководството и контрола на директора на държавното предприятие. Цитират се постановки от Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986г. по гр.д. № 86/1985г., ОСГК на ВКС.

Релевира се оплакване, че при постановяване на обжалваното решение не е съобразено, че Е. е продължила и продължава да провежда процедури по ЗГ, ЗОП, в които е задължително участието на юрисконсулт след прекратяване на трудовите договор на ищцата, както и необходимостта от сключване на договори от различно естество, които да се изготвят или съгласуват с юрисконсулт, както и всички други отговорности, присъщи на заеманата от ищцата преди прекратяване на трудовия й договор длъжност.

Акцентира се и върху обстоятелството, че държавните горски стопанства управляват и разходват изцяло публични средства, което ги задължава да прилагат ЗОП, както и Правилника за прилагането му, а не ЗЗД, като за всяка една услуга, вкл. и ползването на юридически услуги по граждански договори се провежда процедура по ЗОП и се избира изпълнител, сключва се договор с определения за изпълнител, при определяне обема на работа, възнаграждение на час или обем, предаване на работата и т.н. Сочи се, че такова задължение за работодателя няма за сключването на трудови договори, което в случая е предпочетено от него. Излага, че ДГС Звездец не е провело процедура по ЗОП за сумата от над 44 000 лева, а представя по делото т.нар. граждански договори сключени с Е., със съдържание на трудови договори, отговарящи на изискванията на чл.66 от КТ. Навежда довода, че с това ответникът признава фактическото изпълнение от Е. на длъжността “юрисконсулт”, която съгласно НКПД, с код 2422 7099 се заема по трудово правоотношение. Именно затова се застъпва тезата, че при наличието на двама служители, изпълняващи еднакви длъжности, с еднакъв обем трудови задължения, работодателят е бил длъжен да извърши подбор съгласно императивната норма на чл.329 от КТ. Според жалбоподателката неизпълнението на това задължение обосновава незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата.

На следващо място се излагат аргументи, че са без значение и не подлежат на съдебен контрол причините, наложили прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата, а това, че уволнението е икономически по-изгодно за работодателя не го освобождава от задължението му да действа законно. В тази връзка се оспорва като необоснована експертизата, в частта на последния допълнително поставен въпрос досежно разходите на работодателя помесечно за всички следващи се на юрисконсулта основни и допълнителни възнаграждения, предвид факта, че към същите са включени разходи за транспорт в размер на 5315, 29 лева, който транспорт се извършва с МПС – 20 местен автобус, в който пътуват средно около 12 служители на горското стопанство, живущи в гр. Бургас, а в много случаи и външни лица, поради наличие на свободни места. Сочи се, че този разход не е текущ разход за ДГС – Средец, не се определя от броя на служителите и не може да се начисли като основно или допълнително трудово възнаграждение на юрисконсулта. Излага в табличен вид сумите, начислени на въззивницата за изпълнението на длъжността юрисконсулт суми от месец юни 2019г. до 04.03.2020г. Твърди се, че за посочения период работодателят е изплатил 5828, 84 лева, а не прогнозно предвидените от вещото лице суми в размер на 15 601, 49 лева, както за работна заплата, осигуровки, социални разходи, транспорт и др. Сочи, че поради заболяване ищцата е ползвала и отпуск, поради временна нетрудоспособност с продължителност около 5 месеца и работодателят не е плащал трудово възнаграждение, но въпреки това в заключението на вещото лице били включени и разходи за транспорт.

Оспорват се като неоснователни и изводите на районния съд за реално проявление на хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ като се навеждат доводи за това, че съкращаването на щата е фиктивно, което също обосновава незаконосъобразността му. В тази връзка се защитава тезата, че трудовите задължения, включени в длъжността “юрисконсулт” и изпълнявани от ищцата не са отпаднали реално с твърдяното съкращаване на длъжността й и същите продължават да съществуват и фактически да се изпълняват от 2 друг служител. Застъпва се становище, че за периода 06.2019г. – 03.2020г. в ТД ДГС Звездец са работили двама юристи, а в случай, че длъжността юрисконсулт се заличава от щатното разписание е било необходимо да бъде прекратен не само договорът на ищцата, но и на Н.Е..

На следващо място се релевира оплакване, че съдът не е съобразил липсата на вписан номер и дата на решението на управителния орган на работодателя в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Не били вписани и номер и дата на решението за извършване на подбор или с констатация, че не се налага извършване на подбор и номер и дата на заповед за назначаване на комисия за подбор. Навеждат се доводи, че вписването на посочените данни е задължително, с оглед преценка дали заповедта за прекратяване е издадена от компетентен орган по предвидения в закона ред.

В жалбата се сочи още, че е неясно дали и кога е извършено утвърждаване на ново щатно разписание от Югоизточно държавно предприятие, тъй като преди момента на вземане на решението за съкращаване на щата, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, длъжността юрисконсулт е била заличено от щатното разписание на ТП ДГС Звездец. В прекратителната заповед липсвало посочено решение за заличаване на длъжността юрисконсулт и Решение на ЮИДП за утвърждаване на ново щатно разписание, в което възстановената въз основа на решението на ВКС длъжност юрисконсулт да е съкратена преди уволнението от 04.03.2020г. Нямало посочено решение на ТП ДГС Звездец за съкращаване на щата от 2020г., както и нямало посочено в заповедта одобряване на ново щатно разписание от ЮИДП, в което да липсва възстановената д л ъ ж н о с т “юрисконсулт”. Липсата на тези задължителни елементи в заповедта обосновавала незаконността на уволнението.

Застъпва се становище, че действията на работодателя по уволнението на А. можели да бъдат определени като насочени единствено към прекратяване на трудовия й договор, което в същността си съставлявало злоупотреба с право, допуснато нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. За това говорели многократните опити на работодателя да прекрати трудовото й правоотношение и предприеманите действия във всеки случай след отмяна на издадените от него заповеди и възстановяването й на работа.

Навежда се оплакване, че съдът неправилно е преценил, че ищцата не се ползва от предварителна закрила при уволнение на основание чл.333, ал.4 от КТ. Закрилата била уговорена в браншовия колективен трудов договор за 2019-2020г., сключен на 05.03.2019г., със срок до 31.12.2020г. между Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и представителните синдикални браншови организации на национално равнище – Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ и Национална федерация “Земеделие и горско стопанство” на КТ “Подкрепа”. Твърди се, че ищцата е подала заявление до синдикалната организация към КНСБ в ТП ДГС Звездец на ЮДП ДП за присъединяване, а на 30.08.2019г. е получила отказ за приемане в синдикалната организация. Навеждат се доводи, че отказът за приемането й не е проявил правно действие и същият е незаконосъобразен, т.к. упражненото от нея право прогласено в чл.49, ал.1 от КРБ и чл.4 от КТ се упражнявало доброволно, свободно, без да е необходимо предварително разрешение или последващо одобрение от когото и да било съгласно чл.4, ал.1 от КТ, а от момента на получаване на заявлението от страна на синдикалната организация, ищцата е придобила качеството на член.

В случай, че съдът приеме отказът за законосъобразен, при условията на евентуалност се отправя искане да бъде прието, че ищцата ползва предварителна закрила при уволнение на основание чл.333, ал.4 от КТ, тъй като същата се е присъединила със заявление от м.юни 2019г. до КТ Подкрепа – страна по браншовия колективен трудов договор от 05.03.2019г., сключен между ИАГ и представителните синдикални браншови организации. Позовава се на обстоятелството, че работодателят е поискал съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение от СРС на КТ “Подкрепа”, но такова съгласие не е дадено. Същият е получил отговор от председателя на СРС Подкрепа гр. Бургас, че не е страна по браншовия колективен трудов договор и не може да дава съгласие по повод закрилата по чл.333, ал.4 от КТ. В заключение се обосновава извод за липса на изпълнено 3 задължение по чл.333, ал.4 от КТ.

На последно място се навежда възражение за незаконосъобразност на решението и в частта относно присъдените на ответното ТП разноски по делото, в размер на 1850, 00 лв. – адвокатско възнаграждение. Релевира се оплакване, че в тази си част, решението противоречи на нормата на чл.80 от ГПК, тъй като страната не е представила на съда пълния списък на претендираните от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание по делото, което от своя страна е основание за отмяна на решението и в тази му част.