Решение № 265091 от 27.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.07.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 11943 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 02.07.2019 г., постановено по гр. дело № 68837/2018 г., Софийският районен съд, III ГО, 88-ми състав, е отхвърлил предявения от Т.С.К. срещу ЧСИ В.Д.М., иск по чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени ѝ имуществени вреди равни на недължимо платената от ищцата сума за задължения в образуваното срещу нея изпълнително производство по изпълнително дело № 20178600400339 по описа на ЧСИ В.Д.М., рег. № 860 на КЧСИ. С решението, ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лева – разноски за първа инстанция.

В законоустановения срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т.С.К., в която прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано, които пороци произтичат от неправилно установени факти и погрешно приложен материален закон.

Сочи, че погрешно първата съдебна инстанция е приела, че становищата на Инспектората при Министерство на правосъдието са неотносими към предмета на спора.

Прави оплакване, че поради процесуални нарушения в първата съдебна инстанция е лишена от възможност да установи, че съдебният изпълнител я е лишил от възможност да обжалва постановлението за разноски в изпълнителното дело, както и начислените такси, които не са съобразени с материалния интерес в нарушение на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Етичния кодекс на КЧСИ и чл. 456 от ГПК. Прави оплакване, че тъй като няма издадени удостоверения с разпределени задължения към двамата взискатели, взискателят се счита един, поради което незаконосъобразно е начислен втори адвокатски хонорар. Твърди, че запорът върху вземанията ѝ от ЧСИ М. е със задна дата -12.05.2017 г., че същата незаконосъобразно е поискала банкова сметка, ***, която може да бъде платена и в брой и че незаконосъобразно е превела сумата на ЧСИ М. К. по изп. дело № 37/2015. Излага доводи за незаконосъобразни действия на ЧСИ М. К., изразяващи се в налагане на запори върху сметките ѝ без да бъде уведомена. Прави оплакване, че таксите за вдигане на запори по изпълнителното делото са незаконосъобразно начислени. Оспорва начисляването на два адвокатски хонорара в полза на взискателя А.В.за един адвокат. Прави оплакване, че наложените мерки по принудително изпълнение по дело са непропорционални, освен това прави оплакване, че ЧСИ незаконосъобразно не е администрирало жалбата ѝ до СГС срещу постановлението за разноски по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Излага правни доводи, че обстоятелството, че ЧСИ не е овластена по чл. 18 от ЗЧСИ, не я освобождава от отговорност. Възразява, че заплащането на присъдените разноски в първа съдебна инстанция не е доказано, както и че сумата е прекомерна. Прави оплакване, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение искането ѝ по чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране на служителите на Министерство на правосъдието, изготвили препоръките до съдебния изпълнител като помагачи на нейна страна по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание поддържа искането за конституиране на трето лице помагач, което е оставено без уважение от първата съдебна инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.

263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна ЧСИВ.М. чрез адв. Л.Д., в който оспорва въззивната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че отказът на първата съдебна инстанция да конституира Министерство на правосъдието като трето лице-помагач на страната на ищеца е правилен, а определението е правилно и не е своевременно обжалвано. Оспорването на датите на документи счита за несвоевременно, поради което и преклудирано. Сочи, че действията на ЧСИ са законосъобразни, тъй както съдебният изпълнител е приключил изпълнителното производство с разпореждане на 25.04.2017 г. поради изплащане на задължението, а на 26.04.2017 г. са изготвени съобщения за вдигане на наложените запори и възбрани. На 11.05.2017 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 1077,25 лева от „Банка ДСК“ ЕАД и на същата дата до длъжника е изпратено съобщение за посочване на банкова сметка, ***. Ищцата е уведомена по телефона на 12.05.2017 г., а съобщението е получено на 14.05.2017 г. На 12.05.2017 г. в кантората на ответницата е получено запорно съобщение от ЧСИ М.К. по изп. дело № 20157880400037, с което е наложен запор върху вземанията на ищцата, която има качеството на длъжник и по изп. дело № 20178600400339, включително и върху суми подлежащи на възстановяване. Запорното съобщение е получено в деня, следващ постъпване на сумата, а надвнесената сума е постъпила от сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, а не в от „У.Б.“ АД и е преведена на ЧСИ М.К. в изпълнение на запора на 16.05.2017 г. Молбата на длъжника е за връщане на сумата е постъпила при ЧСИ на 18.05.2017 г. и в нея е направено искане сумите да се възстановят незабавно по банковите сметки, от които са изтеглени. Ищцата е уведомена, че сумата е преведена в изпълнение на запора със съобщение от 18.05.2017 г., което е връчено при отказ. Твърди, че начислените адвокатски възнаграждения са за двама, а не за един взискател, като вторият е присъединен, а сумите са в минимален размер за двете вземания по изпълнителния титул, като твърди, че няма законово основание съдебният изпълнител да откаже приемане за събиране адвокатско възнаграждение за някой от взискателите – А.И.В.и Етажната собственост на вх. В, бл. 271, находяща се в г.р София, ж.к. „Надежда 2“. Сочи, че ЧСИ не може да откаже извършване на изпълнителни действия, поискани от взискателя при наличие на несъбран дълг и липса на основание за спиране или прекратяване на производството, като излага, че към момента на извършване на изпълнителните действия не е съществувала разпоредбата на чл. 442а от ГПК (в сила от 27.10.2017 г.) и съдебният изпълнител не е имал задължение да я съобрази, освен това взискателите не са възложили на ЧСИ правомощие по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да определя сам начина на изпълнение. Сочи, че ищцата не е предприела действия по доброволно изпълнение след вписване на възбраните, което е наложило и налагане на запор върху вземанията ѝ по банкови сметки. Позовава се на злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата. Излага, че се е съобразила с препоръките на Министерство на правосъдието и е изпратила искане до ЧСИ К. за превеждане на сумата обратно. Оспорва наличието на вреда и причинно-следствена връзка между действията и вредата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Трето лице – помагач на страната на ответника З. „А.И.“ АД, ЕИК *******, не взема становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и по делото се установява, че изпълнително дело № 20178600400339 на ЧСИВ.М., с рег. № 860 на КЧСИ, е образувано по молба от 13.02.2017 г. на взискателя А.И.В.чрез адв. Л.К.срещу Т.С.К., въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 11882/2016 г. на СГС, ТО, VI състав въз основа на влязло в сила решение № 9421 от 29.12.2016 г. по същото дело, в полза на А.И.В.и Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „******бл. ******за сумата от 150 лева – разноски за адвокат в производството. В молбата на частния съдебен изпълнител не е възложено по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, а е направено искане за налагане на запор на банкови сметки, трудово възнаграждение и опис на движими вещи. Направено е искане за събиране на разноски за адвокат и е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, платени в брой, който служи и за разписка за тяхното заплащане, съобразно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

На 13.02.2017 г., при съдебния изпълнител е постъпила молба от Етажна собственост, находяща се в гр.

София, ж.к. „******бл. ******, чрез адв. Л. К., в която е направено искане по чл. 456, ал. 1 от ГПК за присъединяването на етажната собственост като взискател по делото и за присъждане на разноски за един адвокат и е представен договор за правна защита и съдействие с Етажната собственост с договорено възнаграждение в размер на 150 лева, платени в брой, който служи и за разписка за тяхното заплащане, съобразно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

С постановление от 13.02.2017 г. частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело срещу длъжника Т.С.К. с двама взискатели - А.И.В.и Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „******бл. ******, които се легитимират като кредитори по изпълнителния лист от 30.01.2017 г., приела е разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева, авансови такси по ТТРЗЧСИ съгласно сметка № ********** от 13.02.2017 г. за 66 лева, разпоредила е връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 428 от ГПК и е изпратено съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП.

На 20.02.2017 г. въз основа на искането за справка за имущество от НАП е постъпил отговор (лист 19), в който е посочено, че за Т.С.К. няма данни за трудови договори и банкови сметки и друго имущество, но е посочено, че има декларирани недвижими имоти.

На 21.02.2017 г. по делото е постъпила молба от адв. Л. К., в качеството му на процесуален представител на двамата взискатели, в която, с оглед данните от справката, е поискал налагане на възбрана върху посочени от него недвижими имоти.

С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е разпоредил налагане на възбрани след плащане на дължимите държавни такси. Сумите от 32 лева и 42 лева са за такси за справките и такса за Служба по вписванията са внесени по сметка на съдебния изпълнител съгласно платежно нареждане от 24.02.2017 г. (лист 28), внесени са и 2 пъти по 15 лева за възбрани (лист 30-31).

От отбелязването върху приложената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 7041/17.02.2017 г., се установява, че същата е връчена на Т.С.К. на 23.02.2017 г. лично срещу подпис (лист 33).

Съобщението за наложените възбрани е връчено на Т.С.К. на 28.02.2017 г. при отказ, съобразно отбелязването по чл. 44, ал.1, изр. четвърто от ГПК.

На 02.03.2017 г. по делото е постъпило възражение от Т.С.К. срещу извършените действия по насочване на изпълнението срещу недвижимите имоти на длъжника, както и срещу разноските по изпълнителното дело, което е изпратено на взискателите за становище по чл. 436, ал. 2 от ГПК в тридневен срок от получаването на 07.03.2017 г. (лист 40 и лист 46). На 10.03.2017 г. по делото е постъпило становище от адв. Л. К., в качеството му на процесуален представител на двамата взискатели - А.И.В.и Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „******бл.

******.

На 27.03.2017 г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение, по делото е постъпила справка от регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, от който се установяват банкови сметки на Т.С.К. в „Банка ДСК“ ЕАД и в „У.Б.“ АД (лист 50).

С молба вх. № 15719 от 18.04.2017 г. процесуалният представител на взискателя е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника и е заплатил определените от съдебния изпълнител такси (лист 54). Съдебният изпълнител е разпоредил да се уведоми и длъжника по изпълнението.