Решение № 2 от 06.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000418 по описа за 2025 година

Предмет на въззиввен контрол е решение №118/15.07.2025 год., постановено по т.д.

№265/2025 год. по описа на ОС – Разград, в частта с която съдът е прогласил за нищожен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Р. В. Б. за сумата от 20 000 лева при уговорен първоначален променлив лихвен процент от 10.99 % като противоречащ на добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и е осъдил „Банка ДСК“ АД да заплати на Р. В. Б., сумата от 14 652.50 лева, представляваща платена при начална липса на основание възнаградителна лихва в периода 27.05.2016 год. – 27.05.2021 год., на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност предявения от Р. В. Б. срещу „Банка ДСК“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за горницата над 14 652.50 лева до предявения размер от 26 419.35 лева, претендирана като платена при начална липса на основание възнаградителна лихва за периода от 07.09.2007 год. – 27.05.2017 год.

С решение № 140/18.09.2025 год., постановено по ТД № 265/2025 год., ОС – Разград е допуснал поправка на явна фактическа грешка в постановеното решение като е посочил банковата сметка на Р.Б.. Със същото решение, имащо характер и на определение са оставени без уважение исканията и на двете страни за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

По делото е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД против решението в частта, в която е обявена недействителността на договор за ипотечен кредит е и постановено частично връщане на недължимо платени суми.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваите части, поради допуснати от съда процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда по съществото на спора относно допуснатата значителна нееквивалентност на престациите по кредитирането. Твърди се, че за посочения период е налице публично достъпна статистика, обобщена от БНБ като „Лихвена статистика декември 2007 год., съобразно която през декември 2007 год. спрямо декември 2006 год. средният размер на приложимата възнаградителна лихва е намален с 0.67 п. до 1

7.83%. като предложената, респ. приета от ищцата лихва не се различава драстично от средните нива. Счита за неправилен извода на съда, че като резултат от договарянето на висока възнаградителна лихва, ищцата е следвало да върне сума, надвишаваща един път и половина заемната сума, тъй като не е отчетен срока на кредитиране, а крайният размер на дълга е функция и от разсрочването на изпълнението при по-ниска стойност на анюитетната вноска. Твърди, че съдът не е анализирал заключението на ССЕ, а се е позовал на него избирателно. Съдът е определил крайната цена, съобразявайки увеличения размер на възнаградителната лихва, който е възстановен на ищцата, като наред с това е игнорирал уговорките в чл.11.2 и 11.3 от ОУ, даващи право на кредитополучателя при предсрочни погашения да поискат промяна в погасителния план. Излага, че дори и договорянето да е при явно неизгодни условия порокът би бил унищожаемост в хипотезата на чл.33 ЗЗД при условие, че е налице състояние на крайна нужда.

Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените претенции.

Претендират се и сторените в производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна Р. Б. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно излага съображения за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа се, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, а банката сама не се е възползвала от състезателното начало в процеса, не се е явила чрез представител в о.с.з. и не е участвала активно в събирането на доказателства. Твърди, че представеното от ищцата електронно извлечение е от интернет сайта на ответника, стр.73 от „Новини и известия“, датиращи от 17.07.2007 год. Твърди, че по процесния кредит съотношението между погасената главница и изплатени лихви е 1:3, т.е. банката е реализирала 301% печалба.

Общата дължима сума по кредита е над две главници и половина. Налице е съществено отклонение от лихвените практики на европейското банково кредитиране. Твърди, че лихвеният процент от 10.99% не е и масово прилагания от Банката ДСК през 2017 год.

Връщането на над две главници и половина означава уговаряне на непропорционална насрещна престация. Излага, че сключената сделка противоречи на принципите на добросъвестността и справедливостта в търговските отношения. Твърди, че приоритет в политиката и правото на ЕС е защитата на потребителя като по-слабата страна в договорното правоотношение и тази защита не може да бъде отказана от националния съд.

По делото е постъпила въззивна жалба от Р. В. Б. против отхвърлителната част на решението по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поддържа се, че решението в разглежданата част противоречи на практиката на СЕС, обективирана в Решение от 15.07.2020 год. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19; Решение от 09.07.2020 год. по съединени дела С – 698/18 и С – 699/18; Решение от 22.04.2021 год. по дело С – 485/19, съгласно които прилагането на петгодишния срок на погасителна давност за връщане на даденото по нищожни потребителски договори, води до изключително трудно упражняване на предоставените на потребителите права. Според въззивницата, принципът на ефективност може да бъде спазен само ако потребителят е имал възможност да узнае за порока на сключения договор, което е осъществимо на дата, съвпадаща с датата на влизане в сила на решението, с което е постановена недействителността. Цитира се и практика на ВКС, според която давностният срок по реституционна претенция на потребител съвпада с момента на получаване на сумата само ако потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция. Поддържа се, че в настоящия случай, сочените предпоставки не са изпълнени.

Твърди, че едва на 15.03.2019 год. страната е подала искова молба СРС /гр.д.№ 15122/2019 год./, в която е предявила идентична претенция, т.е. узнаването за пороците на сключения договор съвпада с този момент. След като исковата молба пред ОС – Разград е предявена на 27.05.2021 год., то давностния сток не е изтекъл. Претендира се пълно уважаване на акцесорната осъдителна претенция, ведно с присъждане на съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна „Банка ДСК“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно излага 2 съображения за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

По делото са постъпили и частни жалби от двете страни срещу решение № 140/18.09.2025 год., постановено по ТД № 265/2025 год. ОС – Разград, в частта имаща характер на определение, с което са оставени без уважения исканията им за изменение на решението в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба, уточнителните молби и в хода на производството твърдения за нищожност на атакувания договор поради сключването му при противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр. трето ЗЗД. В този смисъл доводите на въззивника Б. за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ да се произнесе по наведени доводи за нищожност поради наличие на неравноправни клаузи по чл.146, ал.5 вр. ал.1 ЗЗП са неоснователни, поради следните съображения:

Съобразно принципа на диспозитивното начало /чл.6 ГПК/, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. С фактическите твърдения и петитума на исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. Принципът на диспозитивното начало намира приложение и по отношение на защитата на ответника.

Съдът не може да разреши спора въз основа на ненаправени искания и възражения от страните и не може да дава указания за начина на организиране на защитата им. Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.

Обжалваното решение на РОС е постановено след влизане в сила на решение № 88/25.03.2025 год., постановено по в.т.д. № 584/2024 год. по описа на ВАпС, с което е обезсилено решение № 75/11.05.2023 г. по гр.дело № 227/2022 г., по описа на Окръжен съд – Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 173/07.11.2023 г., с което са отхвърлени предявените от ищцата искове срещу „Банка ДСК“, ЕИК 121830616 за прогласяване нищожността на договор за ипотечен кредит, сключен между тях на 07.08.2007 г., поради наличие на неравноправна клауза на чл. 7, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и иск за връщане на сумата от 13 508 евро или 26 419,35 лева, явяваща се недължимо платена по договор за кредит от 07.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението и делото е върнато за ново разглеждане от фуг състав. В мотивите на влязлото в сила решение на ВнАС е прието, че е предявен иск за обявяване договора за ипотечен кредит за недействителен поради нарушаване на добрите нрави на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В този смисъл настоящият състав намира, че след връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд се е произнесъл именно по твърденията на страната за нарушени права, изразяващи се във висок и необоснован първоначален размер на лихва по ипотечен кредит; изначална несъразмерност между размера на отпуснатия заем и подлежащата на връщане сума; несправедливо обогатяване на банката и др., които правилно са квалифицирани като иск за нищожност на договора по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания по разгледаните в първоинстанционното решение основания за нищожност, които са предмет на разглеждане във въззивното производство и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 г.

3 в размер на 20 000 лв. със срок на погасяване от 240 месеца с цел ремонт на жилище, при уговорен лихвен процент от 10.99 % за периода на договора. Установява се, че кредитополучателката Р. Б. на 13.08.2007 г. е усвоила заетата от банката парична сума без обследване на платежоспособността й, т.е. заетата сума е отпусната без доказване на трудови доходи, което е било ясно и недвусмислено уговорено между страните към момента на сключване процесниш договор, също като договорения между страните лихвен процент от 10.99% за условията, при които кредиторът е отпуснал исканата от кандидата парична сума.

Между страните не се спори, а и от заключението по допуснатата в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че в срока на договора, кредиторът доброволно е възстановил на кредитополучателката по разплащателната й сметка в банката сума, явяваща се надплатена от кредитополучателката поради едностранната промяна на възнаградителната лихва в периода 13.08.2007 г. – 07.05.2021 г., в резултат на което между страните е постигнато съгласие за приложение първоначално договорения лихвен процент от 10.99% като се дължи месечна вноски в първоначално определения размер от 206.30 лв.