Решение № 200 от 17.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Разлог, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200582 по описа за 2022 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от С.П.С., ЕГН*, действащ чрез адв. М., срещу НП №42-0001796 от 04.07.2022 г., издадено от Директора на РД„АА“С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – „глоба“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП.

Посредством предявената жалба се оспорва издаденото НП, за което се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно и се настоява да бъде отменено.

В последното проведено ОСЗ, адв. М. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения адм. акт.

В последното ОСЗ ответникът /наказващият орган/ не изпраща представител.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона и посочен в НП срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

В оспореното НП е посочено, че С.П.С. на 20.01.2022 г., около 14:45 часа на у.П., г.Б. начална станция на к. л. Б. при СПО с РУ на МВР-Б. при ОДМВР-Б., като водач на т. а.

Ф.Т.К., peг. №*, собственост на фирма К.ЕООД-Б., у.О.П.№13, в.Б, извършва обществен превоз на 5 бр. пътници чуждестранни граждани от Р., по маршрут у.П., начална станция на кабинков лифт към Х.Е.-Б., видно от АКТ cep. GA №* на РУ-Б., като водачът извършва погоре описания превоз с МПС, за което няма удостоверение за обществен превоз на пътници и няма заверено копие към Лиценз на Общността. Посочено е още, че МПС-то не включено и в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.“ Поради това наказващият орган е приел, че лицето управлявало ПС, е извършило нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП, с оглед на което и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, му е наложена глоба от 2`000.00 лева.

Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при 1 изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат и изискуемите от закона реквизити. От съдържанието на същите става ясно какво е нарушението, констатирано от длъжностите лица, кога е извършено, от кого е извършено, както и коя е законовата разпоредба, която не е била спазена и какви са видът и размерът на наложеното адм. наказание.

Съгласно текста на чл.6, ал.1 от ЗАП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р.Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "ПП" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

В нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е посочено, че водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2`000.00 лева при първо нарушение.

Като свидетели по делото са разпитани лицата Р.А. - служител на ИА„АА“, Т.Б. - служител на ИА„АА“, Г.К. и В.Д..

Свидетелят Р.А. заявява, че се сеща за случая, но конкретни факти не си спомня. Сочи, че в г.Б., в района на лифт станцията, той и колегата му установили нарушение от водач, който извършвал обществен превоз на пътници с автомобил категория М1, който не отговарял на изискванията за такъв превоз, с оглед на което му бил съставен акт. Свидетелят допълва, че не може да си спомни кой е бил водачът на въпросния автомобил и че автомобилът е бил тип „баничарка“.

В показанията си свидетелят Т.Б. твърди, че знае за какво е делото и има спомен за случая, като пояснява, че били изпратени от г.С. в Б. на първа станция на лифта за сигнал за фалшиви таксита. Допълва, че при проверката се установило, че фирмата собственика на превозното средство притежава лиценз за превоз на пътници, но самото ПС не било включено в лиценза. Заявява, че не си спомня кой е месецът, когато се е случило това, като предполага, че може би е било февруари-март. Сочи и че няма спомен за името на шофьора, като в зала пояснява „мисля, че господинът беше шофьор /свидетелят сочи жалбоподателя/, но не съм сигурен, не си спомням името и как изглеждаше“. Допълва, че пътниците в автомобила били руски граждани.

Свидетелят Г.К. дава показания в смисъл, че жалбоподателят е шофьор в неговата фирма и че отговаря за ПС М1210 – „Ф.“ за доставки на по-малки по обем стоки, като на 20.01. се е намирал в района на ски зоната в г.Б.. Твърди, че тогава негов познат му се е обадил и го е помолил да се възползва от транспорт до с.Б., защото му е прилошава, като в резултат на това свидетелят изпратил жалбоподателят. Според свидетеля след малко С.С. му се е обадил и му казал, че има проблем, тъй като някакви хора се качили в автомобила по тяхно настояване.

Свидетелят В.Д. твърди, че на 20.01.2022 г. е карал ски в Б., като към обяд му прилошало и се обадил на Г.К., за когото знае, че се занимава с транспортна дейност, да изпрати кола да го вземе или той лично да дойде да го вземе. По време на разговора между двамата, К. му казал че червен автомобил „Ф.“ ще мине да го вземе. Свидетелят пояснява, че когато слязъл 2 от лифта забелязал едно момче за което знаел, че работи при К., поради което се насочил към ПС, в което обаче имало хора. Твърди, че между шофьора на автомобила и лицата които били вътре, имало пререкание, като шофьорът на английски им казвал, че не е такси.

Свидетелят, след като видял случващото се, се обадил на друг приятел, който да го вземе.

От изложеното по-горе и най-вече от свидетелските показания се установява, че действително в управлявания от жалбоподателя автомобил са се намирали други лица.

Следва да се посочи, че първите двама свидетели, които са служители ИА„АА“, намат конкретен спомен за датата, на която нарушението е било установено, нито си спомнят името на лицето, управлявало автомобила.

В същото време останалите двама свидетели твърдят, че възприетите от тях факти са се случили на 20.01.2022 г. /свидетелят К. сочи само 20.01., без да конкретизира година, а свидетелят Б. заявява, че случилото се е от 20.01.2021 г., като се поправя, че годината е 2022 г./, както и че в колата, управлявана от жалбоподателя, са се качили лица по тяхна инициатива, на които им било обяснен, че това не е такси.

Показанията на последните двама свидетели /че гражданите, качили се в т. а., са сторили това по тяхна инициатива и въпреки обясненията на шофьора, че това не е такси/ не се оборват от останалия доказателствен материал. Отново следва да се посочи, че събраните в хода на адм. производство материали, а така също и показанията на свидетелите, които са служители на ИА„АА“, също са в посока, че колата - предмет на проверката, не е разполагала с необходимите документи за обществен превоз на пътници. От тези доказателства обаче не става ясно каква е била фактическата обстановка, довела до качване на пътниците в ПС, в какъвто смисъл са показанията на останалите свидетели.

При това положение, съдебният състав приема, че оспореното НП е неправилно, тъй като в хода на адм. производство не са били изяснени обстоятелства, при които лицата са се качили в МПС, които обстоятелства бяха изяснени в хода на съдебното следствие.

С оглед гореизложеното, НП подлежи на отмяна.

При това положение, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски, представляващи заплатено адв. възнаграждение. В съдържанието на представен договор за правна защита и съдействие се сочи, че заплатеното възнаграждение е 600.00 лева. В съпроводителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда, е направено изрично възражение срещу адвокатското възнаграждение, в случай че то надвишава предвидения минимален размер. Съдебният състав приема, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В същото време, съгласно нормата на чл.18, ал.2, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 500.00 лева. При това положение съдът приема, че на жалбоподателя следва да бъде репарирана от наказващия орган сумата от 500.00 лева – заплатено адв. възнаграждение, като разликата до претендираните 600.00 лева не следва да се присъжда.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №42-0001796 от 04.07.2022 г., издадено от Директора на РД„АА“-София, с което на С.П.С., ЕГН*, е наложено адм. наказание, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – „глоба“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП.

ОСЪЖДА ИА„АА“ да заплати на С.П.С., ЕГН*, сумата от 500.00 лева – сторени съдебни разноски.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4