Решение № 5823 от 16.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5823 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. И. като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100100592 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 29.10.2018 г. между него и „Райфайзен лизинг България“ ЕООД е сключена застраховка „Каско“ с обект лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № ********, червен цвят, с рама № ZAREAEGN6H7566352 и двигател № 552738351043816. Твърди, че на 29.06.2019 г. автомобилът е бил откраднат, което представлява покрит от застраховката риск, поради което, след като по случая е образувано досъдебно производство, а автомобилът е бил дерегистриран, ищецът е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. Ищецът твърди още, че през 2021 г. ответникът К. К. е представил пред КАТ за регистрация автомобил, за който, след извършени проверки и експертизи, е установено, че номерът на рамата му не е оригинален, като първоначалният номер на рамата е бил отстранен и на негово място е бил монтиран друг детайл, на който е нанесен номер на рама ZAREAELN2K7607198. При проверките е установено също така, че отделни модули на автомобила отговарят на номера на рамата на откраднатия автомобил, застрахован при ищеца. Ищецът посочва още, че след изплащане на застрахователното обезщетение на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД дружеството е прехвърлило собствеността на автомобила на ищеца с договор от 20.10.2021 г. Посочва и че след узнаване за това, че автомобилът е намерен и доколкото той е иззет като веществено доказателство по досъдебното производство, образувано във връзка със сигнала за кражбата му, ищецът е поискал от прокурора да постанови автомобилът да му бъде върнат, като е получил отказ поради наличието на спор за собствеността върху него. Поради това иска да бъде установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на автомобила на посоченото основание. Претендира разноски по делото.

1

Ответникът К. К. оспорва иска. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответникът не оспорва собствеността на ищеца върху посочения от него автомобил.

Посочва, че през 2019 г. е закупил лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № 230М502, червен цвят, с рама № ZAREAELN2K7607198, но твърди, че този автомобил е различен от автомобила, по отношение на който ищецът сочи, че е собственик. Ответникът посочва още, че когато представил закупения от него автомобил за регистрация в КАТ – София на 10.12.2019 г., е възникнало съмнение за извършена интервенция върху рамата на автомобила, поради което ответникът предал на полицейските органи автомобила. Твърди обаче, че в рамките на развилото се досъдебно производство не е установено номерът на рамата на автомобила или този на двигателя да съвпадат с тези на автомобила, за който ищецът твърди, че е собственик, а доколкото тези основни индивидуализиращи белези не съвпадат, това, според ответника, означава, че автомобилът не е един и същ. При евентуалност, в случай че се установи, че автомобилът е един и същ, ответникът заявява, че е придобил възмездно владението върху него и то без да знае или да е могъл да узнае, че продавачът на автомобила не е собственик, като в случая за сключения договор за продажба е приложимо испанското право (тъй като обичайното местопребиваване на продавача е в Испания), което не изисква определена форма за прехвърлянето на собствеността върху лек автомобил, поради което ответникът е придобил собствеността върху автомобила на това основание съгласно чл. 78, ал. 1 ЗС. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По направеното от ответника възражение относно допустимостта на предявения иск трябва да се посочи, че поначало допустимостта на иска се определя от твърденията на ищеца за фактите, които имат значение за правото, чиято защита се търси по делото. Според посоченото от ищеца, той е собственик на лек автомобил, който е откраднат. Ищецът също така твърди, че впоследствие този автомобил е открит, като е променен номерът на рамата му, но в действителност това е същият автомобил – задържан като веществено доказателство в наказателното производство. По този начин ищецът е заявил, че закупеният от него лек автомобил с рама № ZAREAEGN6H7566352 и придобитият от ответника лек автомобил с рама № ZAREAELN2K7607198 са една и съща вещ, която е собственост на ищеца. Всъщност това обстоятелство е прието и от прокурора, който (видно от представеното по делото постановление от 10.09.2021 г.) се е произнесъл с отказ за връщането на автомобила, доколкото по отношение на него претенции за собственост имат както ищецът, така и ответникът. Следователно налице е спор между страните относно собствеността върху автомобила, който е задържан като веществено доказателство в наказателното производство, което обуславя и наличието на правен интерес от предявения иск. Поради това дали действително автомобилът, който ищецът твърди, че е закупил, е идентичен с този, който ответникът твърди, че е придобил, е въпрос относно основателността на претенцията на ищеца, а не относно нейната допустимост.

Видно от представения по делото договор за продажба на МПС от 01.11.2017 г., на 2 посочената дата лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, червен цвят, с рама

№ ZAREAEGN6H7566352 и двигател № 552738351043816, е закупен от „Райфайзен лизинг България“ ЕООД. Автомобилът е и регистриран на името на посочения собственик, видно от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС, издадено на 06.11.2017 г.

От свидетелството е видно и че това е първата регистрация за автомобила (дата, отбелязана в графа „B“). Същият автомобил е обект и на договор за финансов лизинг от 01.11.2017 г.

(представен по делото в документите от преписката от досъдебното производство), сключен между „Райфайзен лизинг България“ ЕООД и лизингополучателя С.П..

От представената застрахователна полица от 29.10.2018 г. се установява, че автомобилът е застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца ЗД „Евроинс“ АД за периода 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г., като застрахователната премия е заплатена изцяло (видно от представената сметка от 30.10.2018 г.). Според полицата застраховката е сключена при условията на клауза А – „Пълно каско“, при което съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3, б.

„а“ от представените по делото общи условия по застраховката „Каско“ включва като покрит застрахователен риск „кражба на цялото МПС“, т.е. всяко противозаконно отнемане на МПС според определението в посочената точка и във връзка с изискваните документи при застрахователна претенция по чл. 21, ал. 2, т. 7 от общите условия.

Според отразеното в представеното второ копие на свидетелството за регистрация на МПС от 06.11.2017 г., регистрацията на автомобила е прекратена на 27.08.2019 г. поради това, че автомобилът е откраднат. Тази информация съответства и на декларираните обстоятелства от лизингополучателя С.П. пред ищеца като застраховател на вещта (съгласно декларация-въпросник от 01.07.2019 г.) и пред полицейските органи (заявление от 30.06.2019 г., съдържащо се в преписката от досъдебното производство), както и изобщо от информацията, съдържаща се по воденото досъдебно производство (преписката от което е приложена по делото) във връзка с подадения сигнал за кражба на автомобила – относно противозаконното отнемане на автомобила, извършено на 30.06.2019 г. Съгласно постановление на прокуратурата от 12.08.2019 г. наказателното производство е спряно поради това, че не е разкрит извършителят.

Следователно посоченият автомобил е закупен от „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, за да бъде предоставен за ползване на друго лице по договор за финансов лизинг, като автомобилът е нов – закупен е от официалния вносител на марката за България и за първи път е регистриран на 06.11.2017 г. именно след придобиването му от лизингодателя.

Автомобилът е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, като противозаконно е отнет на 30.06.2019 г. в рамките на срока на покритие по застрахователния договор. При това положение е настъпило застрахователно събитие, което е покрит застрахователен риск по договора. Видно от представеното по делото платежно нареждане от 22.10.2019 г., ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната стойност на автомобила (видно и от представеното удостоверение за застрахователна стойност на автомобила от 22.08.2019 г.) и след като собственикът на автомобила (чрез лицето, на което е предоставено ползването) е предявил пред 3 застрахователя своята претенция във връзка с настъпилото събитие (видно от представените документи от преписката по щетата, заведена при ищеца).

След като ищецът е заплатил дължимото застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в случай на противозаконно отнето имуществено, съгласно чл. 405, ал. 3, изр. 1 КЗ ако то бъде впоследствие намерено, за застрахования собственик на имуществото възниква задължението да прехвърли собствеността върху него на застрахователя. Данни за това, че автомобилът е бил открит, се съдържат в приложената по делото преписка от досъдебното производство. От приобщените доказателства от досъдебното производство се установява, че на 10.12.2019 г. при опит на ответника К. К. да регистрира в КАТ лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“ с транзитен рег. № 230М502, червен цвят, с видим номер на рама ZAREAELN2K7607198, моторното превозно средство е задържано, тъй като е установено, че е извършена интервенция върху рамата на автомобила.

При назначени в досъдебното производство експертизи, е установено, че номерът на рамата на представения за регистрация от ответника автомобил е заличен, като след това е нанесен друг номер – видимият номер, а също така номерът на двигателя е заличен и не се чете. При извършен оглед с диагностика на автомобила в официален сервиз на марката за България е установено, че отделни компоненти на автомобила отговарят на рама № ZAREAEGN6H7566352, като двигателят е идентифициран като № 1043816 (втората половина на номера на двигателя съгласно документите за собственост за автомобила на ищеца – № 552738351043816) (това е видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 10.12.2020 г.). Така в хода на досъдебното производство е направен извод, че задържаният автомобил, представен за регистрация в КАТ от ответника, е идентичен с обявения за откраднат автомобил, който е собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД. Поради това и в изпълнение на посоченото задължение на застрахованото лице по чл. 405, ал. 3, изр. 1 КЗ с представения по делото договор за прехвърляне на собствеността върху откраднато МПС от 20.10.2021 г. е прехвърлена собствеността върху автомобила на ищеца. Следователно към настоящия момент процесният лек автомобил е собственост на ищеца.

Както се посочи, от намиращия се в приобщените документи от досъдебното производство протокол за оглед на веществени доказателства от 10.12.2020 г. се установява, че при извършена диагностика на автомобила в официалния сервиз на марката, той е идентифициран именно като закупеният от „Райфайзен лизинг България“ ЕООД автомобил, който впоследствие е прехвърлен на ищеца. Този извод се потвърждава и от заключенията на първоначалната и допълнителната технически експертизи по делото и разясненията, дадени от вещото лице при разпита му. Според експертизата детайлът на рамата на автомобила, върху който се намира номера на рамата, е подменен, поради което не може да бъде установен по този начин действителният номер. Вещото лице обаче посочва и че видимият номер на рамата очевидно не е поставен при производството на автомобила. В допълнителната експертиза се посочва, че иззетият автомобил е със задвижване на четирите колела и с разположение на волана отляво. Поради това експертизата установява, че 4 автомобилът не отговаря на посочените от производителя спецификации на автомобил с рама ZAREAELN2K7607198 (който ответникът твърди, че е закупил), а съответства на този, придобит от ищеца – с рама ZAREAEGN6H7566352. Това обстоятелство се установява и от представената справка от официалния вносител на марката „Витоша Ауто“ ЕООД, в която са описани основните характеристики за л.а. с рама ZAREAEGN6H7566352 и л. а. с рама ZAREAELN2K7607198. От нея се установява, че автомобил с рама ZAREAELN2K7607198 следва да е със задвижване на две колела, година на производство 2019, дата на стартиране на продажбата 30.04.2019 г., пазар на доставка Австралия, както и че воланът е разположен отдясно. Посочените параметри за автомобил с рама ZAREAELN2K7607198 не отговарят на индивидуализиращите белези на лекия автомобил, който е иззет като веществено доказателство. Вещото лице посочва също така, че агрегатите (отделни части) на автомобила, с които може да се осъществи връзка чрез диагностичната апаратура, включително и самият компютър на автомобила, отговарят именно на автомобил с рама № ZAREAEGN6H7566352 (придобит от ищеца).