Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 15.11.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 550/2023
Вид
Решение № 316
Подписан
15.11.2023
В сила
15.11.2023
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.28 ал.2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.3 ал.4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.4 ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8, ал.2, т.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • § 2е ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. гр. Добрич, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500550 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1466/26.04.2022г. от И. К. П. с ЕГН********** и С. В. П. с ЕГН**********, двамата от гр.Р., срещу решение №18/09.03.2022г. по гр.д.

№445/2021г.на РС Б., с което се ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за аренда на земеделски земи от 25.02.2016г.,с рег.

№1895/25.02.2016г.на нотариус 629 на НК-А.Ф. ,с район на действие съдебния район на РС-Р.,вписан в Службата по Вписвания гр.Е. при Агенцията по Вписвания с вх.№483,акт№143,том 1 от 26.02.2016г., сключен между И. К. П. с ЕГН********** от гр.Р. от една страна и от друга страна С. В. П. с ЕГН********** от гр.Р. ,като правоприемниик на А. И.а Т.а,починала на ***г.,поради противоречие с добрите нрави , в частта относно следните имоти ,находящи се в землището на с.Б.,общ.Е. ,а именно:1. Нива с площ от 13999кв.м.съставляваща поземлен имот с идентификатор №***, находяща се в местността „Янъкдере“ с номер по предходен план 017033;

2.Нива с площ от 4499кв.м.,съставляваща ПИ С идентификатор №***,находяща се в местността „Самаларска драка“ ; 3.Нива с площ от

5599кв.м.,съставляваща поземлен имот с идентификатор

1

№***,находяща се в местността „Мерата“ ; 4.Нива с площ от 5000кв.м.съставляваща ПИ с идентификатор №*** ,находяща се в местността „Чаталат дол“с номер по предходен план №042007, и са осъдени за разноски .

Въззивниците намират за неправилен извода на районния съд, че добрите нрави са накърнени тъй като договорените престации са нееквивалентни, договорът е за продължителен срок и е сключен между ответника и възрастната му баба, като се аргументират с твърдения в обратния смисъл. Извода на съда, че мажоритарния собственик бил длъжен да получи максималното от съсобствената вещ противоречал на действащите към момента на сключване на договора правни норми. Без основание съдът приел, че средната продължителност на арендните договори била 10 години,поради което продължителността на процесния договор създавала неравнопоставеност и е аргумент за нищожност. Неправилно било прието и, че сключването му между роднини, с възрастна жена, която не е можела да обработва земите затвърждава извода за противоречие с добите нрави. Не било съобразено, че приемането на рентата е малчаливо признание на действителността на договора. Искат отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна - Т. Д. И.,чрез пълномощника му адв.С. А. Т., с доводи за неоснователността и искане за потвърждаване на решението като правилно .

Излагат се и твърдения , излагани и в исковата молба относно пороците на атакувания договор.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е съобщено на 07.04.2022г., правото на въззивна жалба е упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изтичащ на 21.04.2022г., чрез изпращане на жалбата по пощата в последния му ден 21.04.2022г., от процесуално легитимирани лица, с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по отстраняване на нередовности за провеждане на което жалбата е била върната на администриращия съд/, и е допустима . Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на 2 валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Обжалваното решение е постановено по искова молба вх.

№4/04.01.2020г./по регистър на РС-Е., където първоначално е подадена и е образувано гр.д.№1/2021г., прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Б./ на Т. Д. И. с ЕГН ********** от гр.Б., обл.Б., чрез адв.С. А. Т., АКгр.Я., с която срещу И. К. П. с ЕГН ********** и С. В. П. с ЕГН **********, двамата от с.Р., общ.Б., обл.Добрич, к-с „Екостар 1“ №13, субективно и обективно съединени искове по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване поради противоречие с добрите нрави на нищожността на договор за аренда на земеделска земя №25262/25.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег.№1895/25.02.2016 г. на нотариус с рег.№629 на НК А.Ф. с район на действие РС-Р., вписан в СВ-гр.Е. като акт №143, т.І, вх.рег.№483/26.02.2016 г., в частта относно четири поземлени имота, находящи се в землището на с.Б., общ.Е., обл.Я.:

-Нива с площ от 13999кв.м.съставляваща поземлен имот с идентификатор №***, находяща се в местността „Янъкдере“ с номер по предходен план 017033;

-Нива с площ от 4499кв.м.,съставляваща ПИ С идентификатор №***,находяща се в местността „Самаларска драка“ ;

-Нива с площ от 5599кв.м.,съставляваща поземлен идентификатор №***,находяща се в местността „Мерата“ ; имот с

-.Нива с площ от 5000кв.м.съставляваща ПИ с идентификатор №*** ,находяща се в местността „Чаталат дол“с номер по предходен план №042007.

Изложените от ищеца обстоятелства, обосноваващи претенциите му, се свеждат до твърдения, че по силата на доброволна делба е придобил в общ дял, в режим на съсобственост с равни права с майка му П.Т. И.а и сестра му Д. Д.а Т.

3 четирите ниви в землището на с.Б., общ.Е.. Сестра му се разпоредила с притежаваните 1/3идеални части от четирите имота в с.Б. в полза на ответника И. К. П. с договор за дарение и договор за покупко-продажба от 24.02.2016г. На следващия ден след придобИ.е на 1/3идеални части от имотите ответникът П. сключил договор за аренда на земеделска земя №25262/25.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег.№1895/25.02.2016 г. на нотариус с рег.

№629 на НК А.Ф. с район на действие РС-Р., вписан в СВ-гр.Е. като акт №143, т.І, вх.рег.№483/26.02.2016 г. , с който ги предоставил за временно и възмездно ползване на А. И.а Т.а с ЕГН ********** за срок от 50 години срещу арендна цена от 7лева/дка за стопанска година. АрендаторътА. И.а Т.а починала на ***г., нейн законен наследник била втората ответница С. В. П.-майка на ответника И. К. П., а нейния наследодател-арендатора А. И.а Т.а била баба на последния по майчина линия. Излага и, че договорът за аренда противоречи на добрите нрави като сключен при нодобросъвестност между близки родственици за прекалено дългия срок от 50години, който не бил съобразен с нормалната продължителност на човешкия живот от гледна точка възрастта на арендатора и останалите собственици, в частност с неговата възраст, като на практика пожизнено го лишавала от възможността за управление и разпореждане със собствеността си, сключен бил при няколко пъти по-ниска от средния размер на рентните плащания за землището на с.Б. арендна цена от 7лева/дка.

В писмен отговор ответниите са оспорили претенция на ищеца като недопустима поради липсата на правен интерес-договорът за делба не бил достатъчно основание за собственост, тъй като не е съдебен акт или нотариален акт, и като неоснователна – договорът не бил нищожен поради неговата продължителност, престацията не била нееквивалентна, роднинската връзка между страните по договора била без значение.

Първоинстанционният съд е разгледал фактите, заявени от ищеца в исковата молба, на които предявените искове се основават, и е постановил решението си в рамките на заявения петитум по иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на договора за аренда от 25.02.2016г. в частта на четирите имота в землището на с.Б., общ.Е., поради противоречие с добрите нрави .

И в предметните предели на въззивното производство е спора относно действителността на договора за аренда в частта на четирите земеделски имота, описани по-горе.

4

Ищецът по делото се легитимира като съсобственик по наследство и реституция с равни права с П. Т.а И.а и Д. Д.а Т. по силата на договор за доброволна делба от 15.05.2000г. между наследниците на Ж.В. И., бивш жител на с.Б., общ.Е., п.1966г., на четири земеделски имота в землището на с.Б., общ.Е., сред които имот с №017033 с площ от 14.00дка, имот с №059021 с площ от 5.600дка, имот с №023073 с площ от 4.500дка. По силата на договор за доброволна делба от 12.11.2002г. между наследници на С.Д.С., п.***г., ищецът се легитимира като съсобственик по наследство и реституция с равни права с П.Т. И.а и Д. Д.а Т. на два земеделски имота в землището на същото село, един от които имот с №042007 с площ от 5.001дка. Тези четири имота са предмет на атакувания договор за аренда от 25.02.2016г., сключен от ответника И. К. П. като съсобственик .

За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожността на договора за аренда е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, като твърди и представя доказателства, че е съсобственик, макар да не е страна по договора за аренда. В този случай ищецът брани вещното си право на собственост, тъй като с предявения иск се домогва до постановяване на положително за него съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договорнеговото облигационно действие, което пряко рефлектира в неговата правна сфера. Аатакуваният договор за аренда, сключен от един от съсобствениците според твърденията на ищеца в разрез с принципите за справедливост и добросъвестност, без оглед на волята му го лишава от възможността с оглед срока му и уговорената рентна цена за продължително време да участва в управлението и стопанисването на съсобствените имоти и да търпи загуба, която не е желал и очаквал. Неоснователен е доводът на ответниците в отговора на исковата молба, че за да обоснове правния си интерес от водене на иск за нищожност на договора за аренда, ищецът следва да се легитимира със съдебен акт или нотариален акт. Договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество съответстващ на стойността на дела му /доколкото това е възможно/. Разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗС предвижда специална форма за действителност на договор за доброволна делба на недвижими имоти- писмено с нотариално заверени подписи/изключение от правилото на чл.18 от ЗЗД/. В случая и двата договора материализират 5 изявленията на страните за прекратяване на съсобствеността и превръщането й в отделни права на собственост върху определени обекти, и изявлението на нотариуса, че подписите на страните по договора са положени пред него, договорите са и вписани в СлВп. Изискването за форма е налице по отношение и на двата договора за доброволна делба, т.е. налице е надлежен титул за собственост и възражението на ответниците в обратния смисъл е неоснователно.

Вън от това оспорването, че договор за делба не е достатъчно основание за собственост, защото не е съдебен или нотариален акт, при липсата на оспорване и конкретни доводи относно удостовереното с договорите придобивно основание-наследство и реституция, не може да бъде отнесено към оспорване правата на ищеца в съсобствеността. От същите договори черпи права и праводателката на ответника И. К. П. – Д. Д.а Т.. Не е спорно, установява се от представените нотариални актове, че на 24.02.2016г. между Д. Д.а Т. като дарител и ответникът И. К. П. като дарен, с нот. акт №59, т.І, рег.№305, н.д.

№48/2016г.на нотариус с рег.№452 в НК, с район на действие РС-Е., е сключен договор за дарение на 1/30ид.част от четири земеделски имота в землището на с.Б., общ.Е.- имот с №017033 с площ от 14.00дка, имот №059021 с площ от 5.600дка, имот №023073 с площ от 4.500дка. и имот с №042007 с площ от 5.001дка. На същата дата 24.02.2016г., с нот акт№60, т.І, рег.№306, н.д.