Решение № 1507 от 17.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 951/2025
- Вид
- Решение № 1507
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 1507 гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000500951 по описа за 2025 година
Разгледа в съдебно заседание на 01.12.25г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 951/25г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-29 състав от 06.02.25г. по г.д. № 531/23г. са уважени /частично: за сума в размер на 17 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 02.09.22г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Д. М. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението на СГС се обжалва от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /в осъдителната – негативната за ответника/ част /за сумата над 10 000 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидент от 22.07.22г.; в качеството си на мотоциклетист - пострадал от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това Д. М. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на ПТП-е Г. Т./.
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /Г. Т./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Г.
Т. и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД са установени /със събраните в процеса пред СГС доказателства – преценени в съвкупност/. Същите /изброените/ обстоятелства не са и спорни 1 към момента /на този етап от процеса/.
Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца. Косвен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ответникът вече е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева /заедно и със законна лихва върху същото за периода след 02.09.22г./.
В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:
Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни доказателства /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:
Вида и естеството на получените от ищеца травми – физически увреждания /конкретно индивидуализирани от медицинската експертиза/; проведеното лечение; протеклият възстановителен /лечебен/ период; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива на уврежданията. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на ищеца/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 17 000 лева /този размер кореспондира и със съдебната практика, която се е оформила при правораздаването по идентични или близки по предмет казуси/. В допълнение: действително – в резултат на ПТП-е ищецът не е получил тежки травми /фрактури, които да налагат хоспитализиране на пострадалия, съответно осъществяване на оперативни интервенции/; уврежданията обаче /в това число и изгаряне на кожата, което се е получило вследствие на затискане на крака на пострадалия от нагорещения ауспух на мотора/ са били многобройни /и в различни части на тялото/. Този факт също /съм по себе си/ предполага /обосновава/ определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в посоченият размер.
Горният извод /касаещ размера на дължимото обезщетение/ се явява подкрепен и от следните две обстоятелства:
На първо място: безспорно /този факт следва да се презумира както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ ищецът е претърпял съществен психически стрес /от една страна – предвид самия механизъм на ПТП-е; от друга страна - физическата болка, следствие от физическа травма – винаги причинява такъв стрес; обратен извод не може да бъде защитен житейски/. Това обстоятелство /наличието на психически стрес/ е и удостоверено конкретно по делото /със свидетелски показания/.
На второ място: безспорно /и този факт следва да се презумира предвид горните съображения/ получените от инцидента физически и психически травми са рефлектирали негативно в начина на живот на пострадалия /непосредствено след злополуката и за съответен период след това/. Това обстоятелство също е удостоверено конкретно по делото /със свидетелски показания/.
На последно място в горната насока: в случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът е претърпял инцидента в качеството си на мотоциклетист /безспорен факт е, че такъв тип водачи – на двуколесни МПС-ва са значително по-уязвими в сравнение с шофьорите на автомобили/.
В контекста на изложеното: фактът /който е установен от приетата в процеса медицинска експертиза/, че при пострадалия са били налични /отпреди инцидента/ дегенеративни /или вродени/ промени в костната структура /които са повишили обема на процесните физически болки и психически страдания/ не може да обоснове /сам по себе си/ 2 занижаване на определеното от СГС обезщетение.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към съображенията на СГС /изложени във връзка с принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/.
Предвид горните съображения: въззивната жалба следва да бъде оставена – без уважение /атакуваното решение следва да бъде потвърдено в спорната част/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната – осъдителна част/ решение на СГС 1-29 състав от 06.02.25г. по г.д. № 531/23г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат В. О. 400 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3