Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3939 от 15.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49467/2022
Вид
Решение № 3939
Подписан
15.03.2023
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за защита на потребителите
  • §1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 3939 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110149467 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........... против Д. В. С..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 115, находящ се в гр. ...........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 593, 71 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 475 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2022 г.; с у м а т а 10, 23 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2020 г. – 29.04.2020 г.; сумата 0, 06 лв. мораторна лихва, начислена за периода 03.03.2020 г. – 31.10.2020 г., върху сумата 8, 40 лв., представляваща платена главница за цена на услугата дялово разпределение, извършена в периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 13.06.2022 г. по ч.гр.д. № 26457/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба с вх. № 290270/29.12.2022 г., с който оспорва исковете по основание и размер, излагайки подробни съображения. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения за липса на сключен писмени договор между страните.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Излага съображения, че се касае за непоискана услуга, като се позовава на чл.62 ЗЗП. Навежда доводи, че процесният имот е необитаем, поради което за исковия период топлинна енергия не е била ползвана. Счита, че в Общите условия на ищеца са налице неравноправни клаузи.

Излага съображения, че претендираната от ищеца стойност на доставена топлинна енергия не съответства на реално доставеното количество топлинна енергия и се явява произволно определена от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, произтичащи от акцесорния й харакер, както и по размер. Прави възражение за давност. Счита, че е налице нарушение на Правото на Европейския съюз, във връзка с което развива доводи.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач ....... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 19.05.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. В. С. за сумата 2 593, 71 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 475 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2022 г.; сумата 10, 23 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2020 г. – 29.04.2020 г.; сумата 0, 06 лв. мораторна лихва, начислена за периода 03.03.2020 г. – 31.10.2020 г., върху сумата 8, 40 лв., представляваща платена главница за цена на услугата дялово разпределение, извършена в периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г.

С разпореждане от 13.06.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 61, 60 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. В. С., с което се сочи, че заявлението е насочено срещу собственика на имота, но топлинната енергия се доставя до абонатната станция, заявено е и възражение за давност.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е протокол за избор на жилище в незавършен вид от 13.12.1983 г., с който Д. В. С. е определен за купувач на апартамент № ....., находящ се в гр.

........... състоящ се от: една стая, дневна, кухня, с площ от 60, 47 кв.м.

Видно от писмо от Столична община, ...........са номера на един и същ блок.

По делото е представен протокол от проведено на 01.10.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: ж.к „Надежда-3“, бл. 313, вх. Д, на което те са взели решение да се сключи договор с ..........., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ............ В този протокол е съставен и списък на 2 етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. под № 45 от списъка за аб. № ........... – Д. В. С..

На 10.04.2006 г. е сключен договор между ........... и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к „Надежда“, бл. 313, вх. Г и Д, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 26.05.2017, сключен между ........... – възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са протоколи за отчет на уредите за процесния абонатен номер с абонат Д. В. С. от 14.05.2019 г. и 20.05.2020 г., подписани от абоната.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ............ Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг лира, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълната отопляема кубатура от 142 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, и топлина енергия за БГВ въз основа на отчети на 1 бр. водомер от 14.05.2019 г., 20.05.2020 г. и 25.05.2021 г.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период м.05.2018 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 4 708, 14 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 5 157, 53 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 449, 39 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 10, 23 лв.

Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминавал изискуемите метрологични проверки, като не са констатирани отклонения, и че има срок на валидност до 12.06.2023 г.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че за исковия период има платени суми, след съобразяване на които е налице непогасен остатък от 2 593, 71 лв., който размер съвпада с 3 претендирания от ищеца, т.е. плащанията са били отчетени от негова страна, както и че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 10, 23 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От страна на ответника не се оспорва качеството му на собственик на процесния имот, като по отношение на този факт във възражението му по чл.414 ГПК е налице изрично признание, което, преценено наред с ангажираните по делото писмени доказателства – протокол за избор на жилище от 13.12.1983 г., списък на етажните собственици за процесната сграда, подписан за процесния абонатен номер от ответника, протоколи за отчет на уредите за процесния абонатен номер с абонат Д. В.