Решение № 12776 от 19.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12776 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110169808 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 127а, ал. 2 СК.

Предявен е от бащата Р. Б. Т. срещу Ж. С. Т. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за заместване липсващо съгласие на ответника за пътуване на детето М. Р.ова Т. в чужбина – преместване да живее със своя баща в Германия и да учи там, както и издаване на международен паспорт.

В дадения едномесечен срок от съда по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията при твърдения, че детето ще се установи да живее трайно в Германия, което би довело до промяна в местоживеенето му. Изразява притеснение по отношение на режима на лични контакти с детето, ако то заживее в чужбина. Сочи, че неограниченото извеждане на детето извън страната не е в негов интерес. Твърди да има добра емоционална връзка с детето, както и че биха се нарушили контактите с близките и баба по майчина линия. Посочва, че не е направено искане за промяна на местоживеенето на детето.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните фактически и правни изводи:

Ж. С. Ж., ЕГН **********, и Р. Б. Т., ЕГН **********, са родители на М. Р.ова Т., ЕГН **********.

Бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие с Решение от 01.09.2021 г. по 1 гр.д. № 529 по описа на РС Разлог за 2021 г. Родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на бащата Р. Т., а майката Ж. Ж. упражнява режим на лични отношения.

Ответникът изрично отказва да даде съгласието си за конкретното пътуване на детето в чужбина. Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпроси, свързани с пътуване на дете в чужбина, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

По делото в о.с.з. на 31.05.2023 г. са разпитани свидетелите Л. Б. Т. и М.

Д. Т..

Според показанията на св. Т. ищецът полага грижи за детето. Последният иска детето да учи в Германия, получил е и оферта за работа там. Дава показания, че детето иска да замине с баща си. Няма наблюдения от отношенията между детето и майката. Заявява, че ищецът е професионален шофьор с всички категории, в момента е шофьор на автобус, не е с отнета книжка и няма наказателни производства, образувани срещу него.

Според показанията на св. Т. детето има добри отношения с майка си. Споделя с нея, макар и не всичко. Когато идва на гости, разговарят, гледат филми. Детето и майката се виждат два пъти месечно. Майката се опитва да угажда на детето, плаща издръжка, купува му дрехи и други неща. Ходят на разходки, понякога до Витоша, почерпка в заведение. Св.

Т. заявява, че детето е споделяло желанията си да учи медицина в Германия. Смята, че това е детска прищявка. Не смята, че ищецът е добър баща.

В о.с.з. на 21.06.2023 г. е изслушано детето Моника Р.ова Т.. Изразява желание да замине за Германия с баща си и да учи там. Заявява, че ако зависи от нея, не би се срещала с майка си, тъй като не са в добри отношения. Споделя, че има поставени брекети и е необходимо всеки месец да посещава ортодонт, поради което всеки месец ще се връща в България. Иска да учи медицина в Германия, след като завърши гимназия. Иска да придобие сертификат С1, като смята, че в Германия ще има повече опит, макар и в началото да има период на адаптация с езика. Ходи на курсове по немски език.

По делото са постъпили и социални доклади от Агенция за социално подпомагане от 23.05.2023 г. и от 16.06.2023 г. В заключителната част на докладите е отразено, че е в интерес на детето да има възможност да пътува извън страната с цел почивка, екскурзия и учение.

В о.с.з. от 21.06.2023 г. социалният работник изразява мнение, че пътуването с цел продължаване на образованието на детето е в негова полза и не би нарушило интересите му.

Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република България, според която „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели“, като според чл. 35, ал. 1, изр. ІІ КРБ „това право може да се ограничава само със 2 закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за Европейски съюз. Това право обаче, включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на детето и правото на личен и семеен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно задължение към съда да замести липсващото съгласие на един от родителите му детето да пътува извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ. има правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува извън пределите на Република България единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат съгласие по тези въпроси (по арг. от чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК), каквото съгласие в настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване на детето в чужбина е в негов интерес – ТР от 03.07.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.

Понятието „Висши интереси“ на детето е залегнало в редица международни актове – чл. 3 от Конвенцията за правата на детето; Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година и др. Определение за „най-добър интерес на детето“ е даден в § 1, т. 5 от ДР ЗЗДет, според който същият включва желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Затова при постановяване на крайния съдебен акт съдът следва да вземе предвид конкретните интереси на детето.

Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.

Съдът стига до заключението, че в настоящия случай ще се стигне до промяна на местоживеенето на детето поради следните съображения:

Както бе отбелязано, самото дете изразява желание да продължи образованието си в Германия. На ищеца е предложена работа в Германия. И двете обстоятелства предполагат ищеца и детето да живеят в Германия, поради което местоживеенето на последното ще бъде променено. Искане за промяна на местоживеенето не е направено с исковата молба, поради което и в съответствие с постановките, залегнали в т.1 от ТР от 03.07.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът не следва да допуска разрешението за пътуване.

Вземайки предвид най-добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл физическото, психическото, интелектуалното и емоционалното му благосъстояние, съобразявайки възрастта на детето – петнадесет години, както и обстоятелството, че същото е завършило девети клас в 36-то СОУ „Максим Горки“, изучава немски език в групови курсови занятия и предприемането на пътуване във връзка със завършване на средното 3 образование в Германия би подпомогнало интелектуалното и емоционалното му развитие, съдът стига до заключението, че заместващо съгласие на майката за разрешение за пътуване на М.Т. в Германия не е в най-добър интерес на детето, тъй като ще се промени едновременно с това и местоживеенето на последното без такова искане да е било направено с исковата молба.

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция на бащата по чл.127а СК за заместване съгласието на майката за пътуване на общото дете на страните в Германия следва да бъде оставена без уважение.

По искането за заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт.

Предвид оставянето на молбата за заместващо съгласие за конкретното пътуване до Германия без уважение съдът следва да остави без уважение и искането за издаване на задграничен паспорт.

Относно разноските по делото: Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се дължат. Ето защо съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 г. по дело № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Б. Т., ЕГН ********** на основание чл.

127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване на съгласието на майката Ж. С. Т., ЕГН **********, за издаване на задграничен паспорт и за пътуване на детето М. Р.ова Т., ЕГН **********, в Германия за продължаване на образованието му там.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4