Решение № 231 от 23.10.2020, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно дело 426/2019
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 23.10.2020
- В сила
- 19.03.2021
- Състав
- ГАЛИНА АТАНАСОВА СТОЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.163 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.165 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.286 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 231 гр.Кюстендил, 23.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 426 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, е предявил искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София съответно за обезщетение в размер на 100 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 29.11.2018г. – 12.08.2019г. от незаконна административна дейност, изразяваща се неистински и неверни изявления на длъжностното лице К. К. - инспектор СДВР в затвора – гр. Бобов дол при разпита му като свидетел по адм. дело № 127/2018г., както и за обезщетение в размер на 100
000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 29.11.2018г. –
12.08.2019г. от незаконна административна дейност, изразяваща се в съставяне на неистински документи от длъжностни лица при затвора – гр. Бобов дол, а именно: доклад от 12.10.2018г. и извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол, приети като доказателства по адм. дело №
127/2018г. /вж. уточненията с молба вх.
№ 6597/23.12.2019г./. Ищецът твърди, че описаните изявления и документи съдържат невярна информация, въз основа на която съдът е формирал погрешни прави изводи за липса на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и е постановил решение за отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение. Горното счита като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, за което иска присъждане на парично обезщетение в посочените размери. Ищецът сочи, че се е почувствал психически много зле – обиден и злепоставен и че е засегнато негативно човешкото му достойнство.
В хода на съдебните прения ищецът прави искане за уважаване на предявените искове изцяло, като ги счита за доказани, включително размера на неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Ответникът
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на исковете по основание и размер.
Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и до настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че описаните от ищеца незаконосъобразни действия не са дейности по изпълнение на наказанието, свързани с неговите цели по чл.2 от ЗИНЗС, а представляват изявления и съставяне на документи, послужили като доказателства в инициирано от И. исково съдебно производство. Прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът
К.Д.И. изтърпява общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 16 години и 9 месеца по присъда № 44 от 06.02.2009г. по НОХД № 112/2009г. на СГС за престъпление по чл.116, ал., т.6, пр.2 и 3 и т.12, пр.1 вр. с чл.115 от НК и определение от 08.04.201г. по ЧНД №1270/2010г. на СГС. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 09.10.2015г., като е преведен от затвора – гр. София въз основа на заповед на главния директор на ГДИН, издадена по повод извършено нападение от И. срещу служител на надзорно-охранителния състав в затвора – София, а на 26.06.2019г. е преведен в затвора – гр. Пазарджик, където е понастоящем /вж. писм. отговор на ответника/.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, страните са представили писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Административно дело № 127/2018г. по описа на
Административен съд – Кюстендил е образувано по предявени от ищеца К.Д.И., искове срещу ГДИН с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНСК за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – уронване на достойнството и чувство на малоценност, в общ размер от
50 000лв., причинени в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС във връзка с правото му за ползване на книги от библиотеката в затвора – Бобов дол и за участие в конкурс за коледна украса в затвора – Бобов дол, в периода 04.12.2017г.-02.01.2018г. В съдебното производство, в заседанието на 29.11.2018г. по искане на ответника е разпитан като свидетел К. Любомиров К. на длъжност инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в затвора –гр. Бобов дол. Същият в показанията си сочи, че в затвора е бил обявен конкурс за коледна украса с участие на лишени от свобода от всички групи с изключение на тези от първа група; че изключването на последните от участие в конкурса е поради специалния режим, при който изтърпяват наказанието лишаване от свобода, респ. поради ограниченията, породени от този режим; че ищецът е имал желание да участва в конкурса, но именно режима на изтърпяване на наказанието е било пречка за това. По отношение на реда за получаване на книги от библиотеката на затвора, К. твърди, че по данни от библиотекаря, основаващи се на записванията в дневника на библиотеката, ищецът И. не е върнал предоставени му книги, което се е случило няколко пъти; че връщането на книги от библиотеката на затвора се отбелязва в нарочен дневник срещу подпис на лишения от свобода и от библиотекаря.
В съдебното производство по адм. дело № 127/2018г. , ответникът е представил писмени доказателствени средства за установяване реда за ползване на книгите от библиотеката от страна на лишените от свобода и конкретно за книгите, които са ползвани от ищеца. Като доказателства са приети доклад на библиотекаря л.св. Д.Н.Н. и извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол. В представения доклад, датиран от 12.10.2018г. се сочи, че условие за предоставяне на книги от библиотека, вкл. от библиотеката на затвора, е връщането на вече получените книги; че на ищеца И. е отказано предоставяне на книги от библиотеката защото същият не е върнал получената преди това книга „Свещения коран“; че впоследствие, други библиотекари са дали на К.И. общо 7 броя книги, от които той е върнал само една книга. Като доказателства по адм. дело № 127/2018г. са приети страници от регистър за книгите от библиотеката на затвора, ползвани от лишени от свобода от първа група, сред които фигурира и ищеца. Видно от отразеното в регистъра, срещу името на
К.Д.И. има следните записвания: на една страница - „Св. Коран“ – 1 бр. – пр. ; на друга страница - 13.11.2018г. и читател К.Д.И.; на трета страница – заглавия на множество книги, като срещу част от заглавията има положени подписи за читател и за библиотекар.
По адм. дело № 127/2018г. е постановено решение № 24 от 05.02.2019г., с което са отхвърлени предявените от И. искове за обезщетение за неимуществени вреди като недоказани, като видно от мотивите, съдът изцяло е кредитирал събраните писмени доказателства и показанията на свидетеля К..
В настоящото производство, съдът по искане на ищеца е изискал и приел описаните по-горе документи, а по искане на ответника е разпитал свидетеля Д.Н.Н., който е изготвил доклада от 12.10.2018г. за нуждите на исковото производството по адм. дело № 127/2018г. Същият обяснява механизма за ползване на книгите от библиотеката на затвора, въведен от него в качеството му на назначен на щат библиотекар в периода 2016г.-2018г. Свидетелят сочи, че за всяка група в затвора се води отделна книга, вкл. за първа група, като за последната има специален режим според който, когато лишен от свобода иска книга от библиотеката, то на постовия надзирател се дава списък със заглавия, от който лишения от свобода си избира книги за четене; тези книги се описват от библиотекаря в дневника /регистъра/, ведно с името на читателя и се предават на постовия надзирател, който ги предоставя на лишения от свобода. Конкретно за книгата „Свещен коран“ свид. Н. твърди, че е предоставена от предишния библиотекар на ищеца по негова молба и след положителна резолюция на началника на затвора; че получаването на книгата не е удостоверено с подпис на читателя; че в регистъра на библиотеката, за тази книга е отразено „пр.“, т.е. че информацията за нея е пренесена от предходни списъци и липсват данни за връщане на книгата.
От постановление на Районна прокуратура –
Кюстендил от 03.04.2020г. по преписка вх. № 2443/2020г. е видно, че преписката е образувана във връзка с изпратена от Административен съд – Кюстендил искова молба на К.Д.И., с която са предявени искове за обезщетение срещу ГДИН – София за вреди, причинени от изявления на К. Любомиров К. на длъжност инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в затвора –гр. Бобов дол, с които се твърди, че последния е осъществил престъпления от общ характер по чл.290 от НК, съотв. по чл.286 от НК. С мотиви за отсъствие на достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер, с цитираното постановление РП – Кюстендил е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписката.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, поради следното:
Исковите претенции са с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са допустими. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът сочи че е претърпял от незаконосъобразни изявления и действия по съставяне на документи на длъжности лица от затвора - гр. Бобов дол, който е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/ и по отношение на който като място за лишаване от свобода, дирекцията осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от
ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност по изпълнение на наложени наказания; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90f33f69-6067-4e69-8678-099b3240410d