Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1568 от 07.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2884/2023
Вид
Решение № 1568
Подписан
07.11.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. Варна, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110202884 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от А. С.А., ЕГН **********, от гр.Варна, против Наказателно постановление № 23-0819000658/30.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, в сектор Пътна полиция Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, твърди се че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, не е била изяснена правилно фактическата обстановка и не е доказано наличие на виновно поведение, визира се ограничено право на защита на нарушителя, непълнота на доказателствата, оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП.

За съдебно заседание жалбоподателят призован редовно, не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява в с.з., депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен 1 срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и след преценка на изложените в жалбата и в писмените бележки становища, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 29.03.2021 г. около 16,33 ч. в гр. Варна по бул. „Васил Левски" с АТСС / ARH CAM S1/ с № 11743с9 било констатирано нарушение на ЗДвП от лек автомобил „Рено Сценик" с per. № В 5623 НС.

След извършена справка в информационната система на „АИС -КАТ -Регистрация" се установило, че въпросният автомобил „Рено Сценик" е със служебно прекратена регистрация на 13.10.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /в двумесечен срок от придобиването новият собственик не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила/. Към датата на извършване на нарушението МПС не е било пререгистрирано.

От справка в системата се установило, че собственик на процесното МПС е Петър Веселинов Пенчев, а предстоящ собственик е А. С.

А., по договор №3557/12.08.2020г. нотариално заверен от нотариус № 561.

Образувана била преписка, в хода на която било снето сведение от А. С. А., който заявил, че закупил горепосочения автомобил на 12.08.2020 г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба от П.П.. А. посочил, че от тази дата го управлява само той, съответно и на 29.03.2021 г. той е управлявал автомобила, за което попълнил декларация. А. заявил, че знаел за задължението си да прехвърли автомобила на свое име в КАТ след закупуването му, но забравил да го направи. Не бил уведомен от ПП-Варна за обстоятелството, че автомобила е с прекратена регистрация от 13.10.2020 г.

От приложената справка било видно, че в системата на СПП служебно е въведена информация за регистриране на нотариален договор за покупко-продажба от 12.08.2020 г.

На 13.10.2020 г. било отразено служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - непререгистрирано МПС, за което собственикът на МПС не се уведомява.

Преписката била изпратена във ВРП с оглед данни за деяние по чл.345, ал. 2 от НК.

След запознаване със събраните по преписката материали прокурорът приел, че не са налице достатъчно данни за субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК, а именно такива, които 2 да сочат, че на 29.03.2021 г., когато А. е управлявал автомобила, той е знаел, че неговата регистрация е прекратена. Преценено било, че съгласно разпоредбите на ЗДвП прекратяването на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП се извършва автоматично и служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от новия собственик на придобито МПС, както и че в ЗДвП няма задължение за контролните органи да уведомят собственика за дерегистрацията.Прието било, че към 29.03.2021 г. регистрацията на автомобила е била прекратена, но тъй като не е налице писмено уведомяване на А. за факта на дерегистрацията, липсвали данни същият да е бил наясно с този факт. Тъй като не е било извършено и снемане на регистрационните табели на автомобила преди 29.03.2021 г., прокурорът приел, че въз.А. е нямал обективната възможност да научи за факта на дерегистрацията и че липсва субективната страна на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, за което се изисква като форма на вина умисъл, поради което осъщественото деяние е несъставомерно. Въпреки че същият е бил наясно с ангажимента си да прехвърли автомобила на свое име в КАТ чрез промяна на регистрацията, липсвали данни, а още по-малко доказателства за това, че А. е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила.

С оглед гореизложеното, прокурорът приел, че не следва да се образува наказателно производство, а преписката трябва да се прекрати, което и сторил на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК.

Въз основа на материалите по преписката на 30.03.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

По делото не е спорно, че именно жалбоподателят е собственик на управлявания от него автомобил на процесната дата, както и че регистрацията му е прекратена служебно на 13.10.2020 г. с отбелязване в автоматизираната информационна система на прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство.

Видно от изисканите от съда и приобщени по делото доказателства, съдържащи се в приетата в с.з. преписка, на 12.08.2020 г. е регистриран договор за продажба-праводаване и като предстоящ собственик е вписан именно жалбоподателя.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка черпи своята несъмнена установеност и безспорна доказаност от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които по своята по своята вътрешно логическа характеристика са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както и в аспекта на справедливостта на 3 наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник на група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР – Варна, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице младши автоконтрольор към

ОДМВР-Варна.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като от съдържателна страна формално включва реквизитите, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена формално разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен с оглед съотношението на цифрова и словесна тъждественост във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за организиране правото му на защита. Датата на нарушението е визирана по ясен и категоричен начин както в АУАН, така и в НП, като се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа и правна страна.Доказателствата по преписката са категорични по отношение на извършеното нарушение и неговото авторство, поради което очевидно АНО ги е преценил в пълнота преди да се произнесе по преписката, а чл.57 от ЗАНН не вменява задължение за излагане на допълнителни мотиви.Не са налице формални основания за отмяна на атакуваното НП, компрометиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Собствеността на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е изяснена по несъмнен начин, доколкото към датата на установяване на нарушението въззивникът се е легитимирал като такъв въз основа на нотариално заверен договор от 12.08.2020г. за прехвърляне на собствеността на МПС.

Това обстоятелство, има съществено значение за правилното решаване на случая, доколкото разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП предвижда, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно 4 отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателят автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 29.03.2021г. в гр.Варна, по бул.”В. Левски”, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 13.10.2020 г.

В случая водачът е и субект на задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и чл. 143, ал. 15 ЗДвП, за регистрация на придобитото ППС в службата за регистрация на пътни превозни средства.

На първо място, разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл.

3 , ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се въвежда допълнителен едномесечен толеранс към приобретателите на ППС, като правилото предписва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай, с изтичането на срока, съответно при неизпълнение на задължението в този срок, регистрацията на автомобила е била прекратена автоматично служебно, в случаят това е отразено на 13.10.20 г., когато служебно е прекратена регистрацията (видимо от отбелязването в справката от АИС на КАТ), т. е. един ден след 12.10.2020 г., когато е изтекъл срокът по чл. 143, ал.