Решение № 5495 от 30.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5495 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Н.

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100506085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 5822/12.04.2023 г., постановено по гр. дело № 47100/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав са отхвърлени предявените от ищцата Т. Н. М. срещу Патентното ведомство на Република България искове с правно основание по чл. 344,ал.1, т.1 и т. 2 от КТ за отмяна на Заповед №КБ-613.10.08.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, както и за възстановяване на работа.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Т. М., с която обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно. Излага становище, че по делото основният спор касае установяване на факта, че връченият на ищцата заверен препис на оригинала на акта не е бил подписан от издателя си – министър-председателя. Такъв е бил представен в хода на делото, но не и към момента на връчване на заповедта за уволнение. Позовава се на практика на Върховния касационен съд, според която липсата на реквизит в заповедта за прекратяване на ТПО е съществен порок, който не може да се санира в хода на производството. Поддържа, че преценката за законосъобразността на акта следва да се извърши към датата на нейното връчване, а не към по-късен момент.

По изложените съображения се моли обжалваният първоинстанционен акт да бъде отменен и по делото да бъде постановено въззивно решение, с което предявените от ищцата искове бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 ответника Патентно ведомство на Република България, с който оспорва същата като неоснователна. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът по въззивната жалба оспорва твърденията на въззивницата, изложени във въззивната жалба, като подържа, че в хода на производството е било доказано, че процесната заповед била подписана от оправомощено за това лице на основание чл.

79,ал.7 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели – министър-председателя на република България и със заверка „Вярно“ и подпис на Директора на дирекция „Правителствена канцелария“- Ж.К..

Отделно от това излага, че връчването на самата заповед не е елемент от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение с Патентното ведомство. Поддържа, че в случая са били установени по безспорен начин двете предпоставки, изискуеми по чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията, поради което уволнението е законосъобразно. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1 и по чл. 344,ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за отмяна на заповед №КВ-613/10.08.2022 г. и признаване на прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно и възстановяване на работника на предишната работа на длъжност „Председател на Патентното ведомство“ в Патентното ведомство на Република България.

Между страните не е спорно, че ищцата Т. М. е била назначена на 2 длъжност „Председател на Патентното ведомство“ на Република България със Заповед №КВ-429/01.06.2022 г. на министър-председателя на република България и е била освободена от длъжността въз основа на Заповед № КВ613/10.08.2022 г. на същия.

Единственият довод, изложен във въззивната жалба от страна на въззивницата е, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като във връчения й препис от Заповед № КВ-613/10.08.2022 липсва подпис на министърпредседателя. Поддържа, че едва в хода на делото е представен препис от процесната заповед с положен подпис на Министър-председателя, но това не може да санира този порок. По така изложеното оплакване настоящата инстанция намира следното:

Пред първоинстанционния съд по делото е приета като писмено доказателство представената от ищцата Заповед №КБ-613/10.08.2022 г., по силата на която същата е освободена от заеманата от нея длъжност на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията. На документа е извършено отбелязване, че същият представлява „препис“, изготвен от Директора на Дирекция „Правителствена Канцелария“ – Ж.К.. Така изготвеният препис от заповедта е връчен на ищцата на 18.08.2022 г. В хода на производството на основание чл. 192 ГПК от страна на ищцата е направено доказателствено искане за представяне на заверен препис от заповедта, както и от цитирания в нея доклад вх. №04.02-80/10.08.2022 г.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по направеното искане с определение №730 в закрито заседание, проведено на 09.01.2023 г., с което е изискал от администрацията на Министерския съвет да предостави на съда посочените в молбата документи. Указанията на съда са изпълнени с молба вх. №13526/18.01.2023 г., към която е приложено заверено копие на оригинала на заповед №КБ-613/10.08.2022. С последваща молба вх.

№56967/01.03.2023 г. е предоставено и заверено копие от цитирания в заповедта доклад вх. №04.02-80/10.08.2022 г.

Съгласно константната практика на ВКС, преписите от официални документи са също такива официални документи, когато те се съставят от длъжностно лице в кръга на неговата служба и когато то с подписа си удостоверява идентичността на преписа с оригинала. В настоящия случай препис от заповед №КБ-613/10.08.2022 е изготвен от длъжностно лице Директора на Дирекция „Правителствена Канцелария“ в кръга на неговата служба, с чийто подпис е удостоверена идентичността на преписа с оригинала.

На следващо място съгласно чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис.

Именно такъв документ представлява представеното по делото заверено копие от заповед №КБ-613/10.08.2022 с молба вх. №13526/18.01.2023 г. По делото не се установява страните да са оспорили автентичността или съдържанието на така представените документи, поради което същите са приложени към делото и приобщени към доказателствения материал с протоколно определение от 08.02.2023 г. При извършена служебна проверка 3 настоящата въззивна инстанция констатира, че заповедта съдържа всички необходими реквизити, в това число и подпис на издателя - министърпредседателя на Република България. В този смисъл настоящата въззивна инстанция изцяло се солидаризира с изложените от първоинстанционния съд мотиви, с които същият е оставил без уважение предявените от ищцата искове и е постановил, че оспорваното уволнение е законосъобразно.

Предвид така изложеното и при съвпадение на крайните изводи на двете съдбни инстанции настоящата инстанция намира, че подадената от възивницата въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за настоящото въззивно производство има ответникът – Патентно ведомство на Република България за сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5822/12.04.2023 г., постановено по гр. дело № 47100/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Т. Н. М., адрес: гр.

София, ул. ******* да заплати на Патентно ведомство на Република България, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес: гр. София, бул. „******* сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4