Решение № 274 от 11.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пазарджик, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220104231 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул. „.............................., със съдебен адресат: гр. Пловдив, ул.

......................., ет.3 ап.11, чрез адвокат М. В. М. от АК Пловдив, против .................... ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул........................, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. и „.........“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ......................, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., с която се иска от съда да:

-

Да прогласи нищожността на

Договор за потребителски кредит

№2567982/10.05.2022 г. сключен с .................... ЕАД. В условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2567982/10.05.2022 г., въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство.

- Да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.05.2022 г., сключен с дружеството „.........“ ЕООД.

- Да осъди .................... ЕАД да заплати на ищеца, сумата в размер на 2 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит №2567982/10.05.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

- Да осъди „......... ЕООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 55,71 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за 1 предоставяне на поръчителство от 10.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.05.2022 г. между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит № 2567982.

Посочва, че съгласно договора за потребителски кредит ищецът получил кредит в размер на 150 лева, при срок на кредита 30 дни. Съгласно чл.4 ал.1 от договора, ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „.........“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 10.05.2022 г. ищецът сключил с ......... ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 55,71 лева.

Твърди, че ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит № 2567982/10.05.2022 г. към първия ответник, сумата в размер на 152 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 55,71 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 2567982/10.05.2022 г. сключен с .................... ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК.

На първо място смята, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва.

Смята, че процесният договор за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.

На следващо място посочва, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установило, че същите са свързани лица. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на .................... АД.

По евентуалния иск смята, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП, като излага подробни съображения.

По отношение на втория установителен иск счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 10.02.2022 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Счита, че в настоящият случай, е налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал 2 принципът на добросъвестност и справедливост.

Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство бил и нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

Излага твърдения и за свързаността на двамата ответника.

Счита, че сумите в размер на 2 лева по договора за кредит и 55,71 лева по договор за поръчителство са получени по недействителни договори и следва да бъдат възстановени от ответниците.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

С протоколно определение от 11.02.2026 г. съдът е допуснал изменение на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД против „.........“ ЕООД, чрез нейното намаляване, като същата се счита предявена за сумата от 45,21 лева.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът .................... ЕАД депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2567982 от 10.05.2022 г. между ищеца и .................... ЕАД. Твърди, че главницата по договора възлиза на сума в размер на 150 лева. Кредитът бил сключен за срок от 30 дни, при фиксиран ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 22,28 %. Общият размер на плащанията бил 152,50 лева, които са платени доброволно от ищеца. Не оспорва, че по сметка на ответното дружество е постъпила сумата в размер на 2 лева.

Твърди, че договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на ответника „.........“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР, била възнаградителната лихва.

Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Размерът на възнаграждението не бил известен на кредитора към момента на сключването на договора.

Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Твърди се, че договорът за предоставяне 3 на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

На следващо място .................... ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал след сключването на Договора за кредит с .................... ЕАД. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Дори да се приеме договорът за поръчителство за нищожен, то това би имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника .................... ЕАД не се явява представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.........“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между .................... ЕАД и ищеца, във връзка с обезпечението на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и втория ответник. За услугата по договора за поръчителство ищецът дължал възнаграждение в размер на 45,21 лева, погасяването на което следвало да бъде извършено на падежната дата. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението, т. е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя не се дължало възнаграждение за периода след пълното плащане по кредита.

Излага обстоятелствата относно механизма на сключването на договора за кредит и на договора за поръчителство. Оспорва се сключването на договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник да е задължително условие за получаване на кредита, както и се твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит. Поради това и възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.

Оспорва да се постъпвала по негова сметка сумата в размер на 55,71 лева.

В проведеното съдебно заседание за ответника „.........“ ЕООД не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 10.05.2022 г. между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответното дружество ....................

ЕАД в качеството му на

4 кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 2567982, по силата на който .................... ЕАД предоставило на ищеца сумата в размер на 150 лева, които ищецът се задължил да върне до 08.06.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 20,00 %, годишен процент на разходите от 22,28 %, при общ размер на плащането 152,50 лева. Не е спорно обстоятелството, че М. И. е усвоил изцяло заемната сума.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

1/ да предостави на .................... ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или 2/ да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от .................... ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от .................... ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните /чл.4, ал.2/. Съгласно чл.4, ал.3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.