Решение № 4392 от 10.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4392 гр. С., 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело № 20211110163854 по описа за 2021 година при участието на секретаря Нели Шаркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №63854 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, Iво Г.О., 48 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

АНГ. АС. Б., ЕГН **********, е предявил против П.Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на досъдебното производство поради липса на доказателства, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, за сумата от 222 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на мораторна лихва за периода 26.11.2019 г.- 29.12.2020 г. върху внесена парична гаранция, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатен адвокатски хонорар на 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане и за сумата от 180 лв., представляваща мораторна лихва върху заплатения адвокатски хонорар за периода 20.01.2020 г. – 08.11.2021 г.

Ищецът твърди, че с Постановление от 09.09. 2016 г. СРП е образувано ДП № 16/2017 г. по описа на НСлС срещу него за това, че в периода от 05.05.2010 г. до 04.08. 2010 г. в гр. С. извършил банкови операции – теглене на пари от сметките на свидетеля Н.Д., „Е.Б.С.“ ЕООД, „Е.Б.И.“ ЕООД и „М.“ ЕООД, за които знаел, че са придобити с престъпление – престъпление по чл.253,ал.5 вр. ал.1 НК. Сочи, че на 26.11.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство за това, че избегнал 1 установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размер по смисъла на чл.93, т.14 НК. Ищецът твърди, че му била определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 2000 лв., както и му е наложена забрана да напуска пределите на страната.

В исковата молба се поддържа, че досъдебното производство било прекратено с постановление от 31.07.2020 г. поради липса на доказателства за престъпен произход на получените пари, съответно е отменена и наложената гаранция и забрана за напускане пределите на страната. Твърди се, че гаранцията в размер от 2000 лв. била върната на 29.12.2020 г., а на 20.01.2020 г. ищецът заплатил хонорар в размер на 2000 лв. за адвокат.

Ищецът твърди, че от 05.01.2009 г. живее и работи в К., като е бил здравно осигурен. Поддържа, че с постановлението му е забранен достъпът до К. и правото да работи и да се лекува там. Сочи, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване на свободното придвижване, накърняване на доброто име и репутация, притеснения и обида, безпокойство, силно главоболие, придружено с кръвотечение от носа, замайване сутрин със загуба на равновесие. Ищецът твърди, че се появили проблеми с ръцете му, като се намалила чувствителността на върха на пръстите, ръцете му изтръпвали, китката на лявата ръка започнала да трепери, долната част на десния му крак започнала да изтръпва и имал остри болки, установила се стеатоза на черния дроб. Сочи, че всички тези заболявания се появили по време на воденото дело в резултат неправомерните действия на Прокуратурата, като неговите приятели се отдръпнали от него и ищецът изпаднал в социална изолация.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че по делото не е представено постановление за прекратяване на досъдебното производство, като няма и доказателства същото да е влязло в сила, което може да се случи само ако е обжалвано пред съд. Оспорва се ответникът да е претърпял описаните вреди, както и същите да са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Твърди се, че прокуратурата не е разпространявала информация за воденото производство срещу ищеца и съответно накърняването на доброто име и репутация на ищеца не е пряк резултат на действия на ответника. В отговора на исковата молба се поддържа, че през 2003 г. в РУ С. и 7 РУ СДВР срещу ищеца са водени две досъдебни производства за престъпление по чл.343,ал.1б „а“ НК и по чл.194,ал.1 НК, а през процесния период срещу него е водено друго наказателно производство – сл.д. №169/2019 г. по описа на СО към СГП, пр.пр. №910/ 2019 г. по описа на СГП за престъпление по чл.286,ал.1 НК, приключило с внасяне на обвинителен акт. Твърди се, че наличието на друго наказателно производство може да е довело до уронване на доброто име, притеснения и стрес.

Ответникът оспорва и размера на претенцията, като счита, че същият е силно завишен, като също така оспорва претенциите за имуществени вреди.

Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което производството е прекратено с влязло в сила постановление поради недоказаност на обвинението; 2) претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване.

От приобщеното по делото ДП № 16/2017 г. по описа на НСлС, пр. пр.

№ 14693/2014 г. по описа на СГП, се установява, че с постановление от 09.09.2016 г. на основание чл. 212,ал.1 НПК е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.253, ал.5 вр. ал.1 НК. С постановление от 26.11.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1,т.1 НК. На 04.12.2019 г. обвинението е предявено на ищеца, като му е наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“. В същия ден ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, като е дал подробни обяснения и е представил доказателства в подкрепа на защитата си. С постановление от 09.12.2019 г. спрямо обвиняемия Б. на основание чл. 68, ал.1 НПК е наложена забрана за напускане на пределите на Република България.

Н а 23.01.2020 г. е предявено разследването на обвиняемия, а на 22.07.2020 г. досъдебното производство е изпратено на СГП от следовател при следствен отдел – НСлС с мнение за предаване на обвиняемия А.Б. на съд. С постановление от 31.07.2020 г. на прокурор от СГП наказателното производство е прекратено спрямо обвиняемия А.Б. на основание чл. 243, ал.1, т.2 и ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК поради недоказаност на обвинението, като са отменени и наложените мярка за неотклонение „гаранция“ и административна мярка „забрана за напускане на пределите на Република България“.

Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според разпоредбата на чл. 243, ал. 9 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от погорестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). От 3 цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 197/17.05.2011 г. по гр.д. № 1 211/2010 г. на ВКС, III г.о.

В настоящия случай, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца и по отношение на него, предвид изложеното, фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относно предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата е завършен.

Това е така, тъй като съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/ 2004 г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, като основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ /ЗОДОВ/, а именно че деянието не е извършено от лицето. Прекратяването на наказателното производство срещу обвиняемия поради това, че обвинението не е доказано, е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.

При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко 4 повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.

В настоящия случай досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител на 09.09.2016 г., като А.Б. е бил привлечен като обвиняем и му е била наложена мярка за неотклонение „гаранция“ на 26.11.2019 г. С цялостното си поведение обвиняемият не е станал причина за неоснователно забавяне на производството срещу него, което е приключило спрямо него в разумен срок от 8 месеца и 5 дни.

В случая при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази периодът от привличане на ищеца като обвиняем / 26.11.2019 г./ до постановяване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство /31.07.2020 г./, а не целият период на воденото досъдебно производство, така и характера на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение – данъчно престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1,т.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Същевременно, от представената от ответника справка от ЕИСПП е видно, че по време на процесното досъдебно производство, срещу ищеца е водено и друго досъдебно производство за извършено престъпление по чл.286,ал.1 НПК, по което с постановление от 20.12.2019 г. е привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие досъдебното производство е приключило с внесен обвинителен акт в съда.