Решение № 837 от 19.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503761 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4922 от 12 август 2020г. по гр. д. № 4453/2018г.

Софийски градски съд, ГО, 16 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на ищеца И. П. П., ЕГН **********, застрахователни обезщетения за претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат на пътно - транспортно произшествие, реализирано на 12.10.2013г., на кръстовището на бул.

„Сливница“ и ул. „Банско шосе“, по вина на Д. А. А., управлявала лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответното дружество, както следва: - сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърлил иска за главницата за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., заявен като частичен иск от 100 000 лв., както и отхвърлил претенцията за лихва за забава за периода от 1

12.10.2013г. до 01.04.2015г.; - сумата от 1 892,73 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърлил претенцията за лихва за забава за периода от 12.10.2013г. до 01.04.2015г.; - сумата от 9 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да получи договорени възнаграждения за музикални участия по договор от 20.09.2013г., сключен с К. Ю. Г. по граждански договор № 3 от 08.10.2013г., сключен с „Локатор 21“ ЕООД, по договор от 19.09.2013г., по договор от 08.10.2013г. и по договор от 30.08.2013г., последните три договора сключени със „Супер Саунд Акустик“ ООД, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърлил претенцията за лихва за забава за периода от 12.10.2013г. до 01.04.2015г.; осъдил ответника да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски на ищеца в размер на 4 767,81 лв.; осъдил ищеца да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника, разноски за първа инстанция в общ размер на 2 140,38 лв.

Производството пред възззивния съд е образувано по въззивна жалба на И. П. П. срещу решението по гр. д. № 4453/2018г. на СГС в отхвърлителната му част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на процесуалния и материалния закон поради изготвяне на непълен доклад, недопускане на поискани доказателства – гласни доказателства и назначаване на съдебно-психологическа експертиза, както и неприемане на описани в исковата молба приложения – и като резултат нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и вместо това уважаване на предявения частичен иск изцяло. Прави искания за допускане на доказателства на етапа на въззивното производство, съответни на оплакванията си срещу решението на първоинстанционния съд.

Ответникът по жалбата на ищцата и ответник по исковете ЗД „Бул инс“ АД е оспорил въззивната жалба на ищеца срещу решението на първоинстанционния съд. Сам е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в негови осъдителни части – над размера от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, над размера от 743, 37 2 лв. – разходи за лечение и за сумата от 9 500 лв. – пропуснати ползи и с доводи за нарушение на материалния закон – чл. 45 вр. чл. 51,чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и нарушение на чл. 181 ГПК, иска отмяна на решението в обжалваните части и частично отхвърляне на исковете, при принос към вредоносния резултат от поне 50 %.

Ищецът И. П. П. е оспорил въззивна жалба на ответника.

И. П. П. е подал и частна жалба срещу определението на съда по чл.

248 ГПК, като иска отмяната му и намаляване на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение до размера от 967, 34 лв.

ЗД „Бул инс“ АД е подал отговор срещу частната жалба, с който е оспорил същата.

За да постанови решението си по исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца са възникнали вземания по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 20 000 лв., 1 892, 73 лв. – разходи за лечение и 9 500 лв. – пропуснати ползи от музикални участия, за което съдът е съобразил решението на наказателния съд по чл. 78а НК, заключенията на съдебномедицинските експертизи, в частност това на повторната СМЕ, както и гласните доказателства. СГС е приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в несъобразяване с приближаващия автомобил, с посоката и скоростта на движението му. Съдът е уважил правопогасяващото възражение за давност по отношение на акцесорното вземане за лихва за забава.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалваните от страните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в 3 тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с акт на наказателния съд.

С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано изцяло и с оглед акта на наказателния съд, постановен по повод причиняването на процесното ПТП, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на 12.10.2013г., от което са му причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен и от наказателния съд (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 257 – 275 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм.; чл. 300 ГПК и чл.

413, ал. 2 и 3 НПК).

Спорно във въззивното производство, с оглед доводите на жалбоподателите срещу отделни части на първоинстанционното решение, очертаващи спорния предмет, е на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението с оглед причинените травматични увреждания от ПТП се оспорват като неправилни поради нарушение като резултат на материалния закон (чл. 52 ЗЗД).

4

Не е било спорно, че процесното ПТП от 12.10.2013г., посочено като вредоносно събитие, е настъпило в гр.София, на бул. „Сливница“ в района на кръстовището, образувано с ул. „Банско шосе“ , с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Европа“. С влязло в сила на 12.12.2017г. решение от 15.03.2016г. по н.а.х.д. № 7165/2014г. на СРС, подсъдимата Д. А. А. е призната за виновна в това, че на 12.10.2013г. около 18:10ч. в гр. София, по бул. „Сливница”, на кръстовището, образувано от бул. „Сливница” и ул.

„Банско шосе”, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Европа”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Селика” с peг. № ********, е нарушила правилата за движение по пътищата чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснала насрещно движещия се велосипедист ищецът П. и е реализирала ПТП с него, вследствие на което по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал. 2 НК, изразяваща се в разкъсване на лигамента на колянното капаче на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, за срок, по-дълъг от 30 дни, като на основание чл. 78а НК вр. чл.

343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание.

За установяване претърпените травматични увреждания от процесното ПТП, извън посочената съставомерна вреда, представляваща средна телесна повреда, за чието причиняване делинквентът е бил признат за виновен, по делото са изслушани първоначална и повторна съдебномедицински експертизи, чиито заключения са принципно идентични относно характера и тежестта на причинените на ищеца травматични увреждания. Вещото лице, изготвило заключението на повторната СМЕ, възприето от съда, е извършило по-задълбочен и обстоен анализ на медицинската документация, извършило е и личен преглед на ищеца. Срещу възприемането на това заключение няма оплаквания във въззивното производство. От него е установено и в правоприлагащата си дейност въззивният съд съд следва да изходи от това заключение, че в резултат от ПТП ищецът П. е получил контузия с разкъсно-контузна рана в предния отдел на лявото коляно; тази рана е с размачкани неравни ръбове и с кожно ламбо с основа, разположена от вътрешната страна, с лезия (откъсване) на собственото сухожилие на капачката в областта на върха й и дефект в зоната 5 на руптурата (разкъсване) – това е телесното увреждане, за причиняването, на което е бил признат за виновен делинквентът. Активното разгъване на коляното е било невъзможно, което сочи на пълно прекъсване на екстензорния апарат, като частично са разкъсани вътрешния и външния ретинакулуми на капачката. Налице са били и контузия с разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявата лакътна област, засягаща зоната на залавяне на екстензорните сухожилия на пръстите и китката, както и повърхностни контузии на крайниците с охлузни рани. Във връзка с травматичните увреждания е извършена първична хирургична операция на раната в областта на лявата лакътна става с кожен шев, както и такава на раната на колянната става с поставяне на отбременяващ телен шев с винт, поставена е гипсова лонгета за 45 дни, като конците са свалени в срок и не е имало усложнения от раната. Приложена е медикаментозна терапия. През този период ищецът се е придвижвал с патерици, при частично натоварване на крайника. След сваляне на имобилизацията е започнал рехабилитация, но е продължил да ползва помощни средства за период 90-100 дни от датата на травмата. На 18.12.2013г. повторно е постъпил за оперативно лечение за сваляне на отбременяващия телен шев и винта на коляното, като конците, както и първия път, са свалени на 15 ден от операцията, а след изписването пострадалият е продължил рехабилитацията. Вещото лице е установило от прегледа, че към м.06.2020г. са налице цикатрикси в оперираните области, лека хипотрофия на бедрената мускулатура вляво, обиколката на лявото бедро е с около 2 см по-малка, и хипестезия (намалена чувствителност) дистално от раната на коляното. Функционално активните движения са възстановени в пълен обем. Разходите за лекарства, консумативи и за платени медицински услуги са били необходими за лечението на травматичните увреди, а таксата от 400 лв. е за ползване на самостоятелна стая по желание на пациента. Вещото лице е уточнило при приемане на заключението, че обикновено коляно с констатираните увреди възстановява своите функции за около шест месеца; проверената медицинска документация сочи, че рехабилитацията на ищеца е била основно във фитнес центрове, където се е наблягало на движения и възстановяване на силата, а не са провеждани специализирани рехабилитационни процедури, които са строго медицински регламентирани по определена схема за възстановяване на коляното, което е довело до леката хипотрофия на квадрицепса на бедрения мускул – с 6 обиколка, по –малка с 2 см от обиколката на другия крак, при нормално отклонение от 1 см. Това се е отразило в началото, а към момента на прегледа е компенсирано и е налице възстановена подвижност, без функционална разлика в колената. Според вещото лице пострадалият може да спортува и е възстановен добре. По време на прегледа не е имал оплаквания от дясната лакътна става, на която е имал контузия.