Решение № 4196 от 24.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4196 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330115609 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на Д. Д. Д., ЕГН:**********, гр. *****, ул. „*******№**, чрез адв. Н. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, бул.

„Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П., за прогласяване нищожност на клауза от договор за заем от ******г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 902,54 лв. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняване договорното равноправие между страните и нарушаваща ЗПК относно същественото съдържание на договора. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан писмен договор за потребителски кредит № ******/*******г. за 1400 лева при ГЛП 50% и ГПР 62,67 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 902,54 лв. Заемната сума е на същия ден усвоена. Не е заплатена неустойката и същата не се дължи.

Клаузата е недействителна.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Признава сключването на договора. Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От представените писмени доказателства-договор за заем № ******/*******г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1400 лв., дължима на 6 вноски, от които 2 по 58,33 лв. и 4 от 387,20 лв., при 50 % лихва; 62,67 % ГПР. Договорено е в чл. 5 от договора предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчителфизическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, както и в чл. 11 на същия-неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 902,54 лв. Периода на изплащане е 19.04.202419.09.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки досежно дължима неустойка и недействителност на самия договор по аргумент на чл. 22 от ЗПК съдът намира, че е налице основание за служебна проверка клаузите на договора за съответствие със специалния закон и разпоредбите на ЗЗД.

Договора е в писмена форма. В същия се съдържа отбелязване на ГЛП и ГПР, но формално тъй като липсва посочване как се прилага лихвения процент и какви разходи участват при формиране на ГПР. В договора е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение в посочени от кредитора условия. Липсват данни дали този разход изначално ясен за страните е включен в изчисляването на ГПР. Предвид изложеното съдът намира, че договора за потребителски кредит нарушава чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, което е основание за определянето му като недействителен по аргумент на чл. 22 от ЗПК.

По отношение съдържащата се клауза за неустойка съдът намира, че задължаването на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, което да отговаря на 2 конкретно посочени в договора условия, и предвиждането на неустойка във фиксиран размер на парична сума при неизпълнение като санкция противоречи на добрите нрави. От една страна задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричения заем. От друга изискванията за вида на обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Също така непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Следователно неустойката води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната лихва, което е заобикаляне на въведения предел на договорната лихва по този вид заеми.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-25.56 евро за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

Н. съобразно нормите чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да се определи възнаграждение в размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна за защита по предявения насрещен иск или сумата от 245,42 евро.

На ответника не се дължат разноски.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем № ******/*********., сключен между Д. Д. Д., ЕГН:**********, гр. *****, ул. „*******№**, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 3

202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на Д. Д. Д., ЕГН:**********, гр. *****, ул. „*******№**, сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат С. К. Н.

ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ********, ул. „**********“ № *****, сумата от 245,42 евро (двеста четиридесет и пет евро и 42 евро цента) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4