Определение № 1297 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002102210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по подадени от Д. М. Д. и А. С. Ц. касационни жалби срещу решение № 18 от 07.02.2025 г. по в.гр.д.№ 495 от 2024 г. на Габровския окръжен съд, I състав, с което е отменено решение № 265 от 25.07.2024 г. по гр.д.№ 806 от 2022 г. на Районен съд- Севлиево и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от Д. М. Д. срещу Д. М. Д. и А. С. Ц. искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния имот: поземлен имот, находящ се в [населено място] , общ.С., м.„К.“, с площ 2 465 кв.м., с идентификатор *** по КККР на [населено място] рът от 2020 г., заедно с построените в него 4 сгради /масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., едноетажна лятна кухня, долепена до жилищната сграда, със застроена площ от 17 кв.м., полумасивна еднофамилна жилищна сграда /стара къща/ със застроена площ от 58 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ от 36 кв.м./ и заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този поземлен имот; за осъждане на А. С. Ц. да предаде на ищцата собствеността на 1/2 ид.ч. от имота, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост № 139 от 05.05.2022 г., издаден в полза на Д. М. Д., в частта му за 1

1/2 ид.ч. от процесния имот.

В касационната жалба на Д. М. Д. се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение /непроизнасяне по съществени и своевременно направени от жалбоподателя възражения/- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли съдът да не приложи презумпцията по чл.180 ГПК, ако оспорваният частен документ е саморъчно завещание и подписът доказано е на завещателя, а за почерка не може да се отрече категорично, че е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза на почерка) ?

2. Следва ли съдът да не приложи презумпцията на чл.180 ГПК при оспорване на валидност и автентичност на саморъчно завещание само ако категорично е доказано, че почеркът не е на завещателя, макар да е доказано, че подписът е негов ?

3. Невъзможността да се докаже, че авторството на текста в саморъчно завещание е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза), води ли до нищожност на завещанието поради неспазване на формата му ?

По въпросите се твърди противоречие с решение № 123 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 2393 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., а алтернативно се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В касационната жалба на А. С. Ц. се твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основаниe за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поставя се въпросът:

При оспорване авторството на частен документ, който носи подписа на трето, неучастващо в производството лице, следва ли страната, която го представя, да понесе последиците от недоказването, ако въпреки че е положила максимални усилия по делото, не може да се открият достатъчно образци за сравнение, или авторството на документа следва да се прецени с оглед останалите доказателства по делото ?

Ответницата по жалбата Д. М. Д. в писмени отговори от 28.04.2025 г. и 2

23.05.2025 г. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационното обжалване да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата по делото Д. М. Д. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от спорния недвижим имот по наследство от баща й М. Д. М., починал на 24.10.2020 г. и въз основа на договор за продажба на наследство от 22.07.2022 г. от другата наследница на М. М.- сестра й В. М. Д..

Съдът е приел за доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства /данъчни декларации и показания на свидетелите В. Д., Д. Г., И.

Р., Д. Х. и И. Л./, че процесният имот е бил собственост на родителите на М.

М.- Д. М. И. и В. М. И., които са го придобили на основание давностно владение /тъй като са живели в имота, стопанисвали са го в продължение на поне 50 години и са го считали за свой/. След тяхната смърт съответно през 2007 г. и 2016 г. собственик на този имот е станал единственият техен наследник М. Д. М.. Съответно след неговата смърт на 24.10.2020 г. процесният имот е станал съсобствен при равни квоти между четиримата наследници на М. Д. М.- втората му съпруга П. А. М., двете му дъщери от първия брак Д. М. Д. и В. М. Д. и сина му от втория брак Д. М. Д.. А след договора за продажба на наследството на М. Д. от 22.07.2022 г., сключен между В. М. Д. и Д. М. Д. /писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл.212, ал.2 ЗЗД/, ищцата Д. М. Д. е станала собственик общо на 1/2 ид.ч. от процесния имот.

За неоснователно е прието възражението на ответника Д. М. Д., че той е собственик на целия имот на основание осъществявано от него давностно владение- обстоятелство, удостоверено в съставения в негова полза 3 констативен нотариален акт за собственост № 139 от 05.05.2022 г. Прието е, че Д. Д. е демонстрирал намерение за своене на съсобствения имот едва на 05.05.2022 г., когато е инициирал производство за издаване на констативен нотариален акт за собственост в негова полза, като от тази дата до предявяването на иска на 28.07.2022 г. е изминал срок, който не е достатъчен за придобиване на имота по давност. Посочено е, че Д. М. не бил доказал преди посочената дата /05.05.2022 г./ да е извършил други действия, с които да е демонстрирал установяване на владение върху цялата вещ, тоест да е преобърнал държането на иделните части на другите съсобственици във владение.

За неоснователно е прието и възражението на Д. Д., че е изключителен собственик на процесния имот на основание саморъчно универсално завещание в негова полза, направено от починалия наследодател М. М..

Действително, по делото е представено такова саморъчно завещание с дата 30.03.2020 г., обявено на 10.11.2020 г. и вписано в Службата по вписванията на 11.11.2020 г., с което М. Д. М. завещава на сина си Д. М. Д. следното: „имота и движимо и недвижимо имущество“. Това завещание обаче е било оспорено от ищцата, която е заявила, че то не е написано и подписано от завещателя. По това оспорване съдът е приел за доказано, че завещанието е подписано от М.

М., но не е написано от него. Този свой извод съдът е основал на заключенията на назначените по делото основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза: В основното заключение на вещото лице, при изследване на ръкописния текст в саморъчното завещание и ръкописния текст в изследвания документ- сравнителен образец /подадено от М. М. заявление за отпускане на пенсия и добавки от 09.05.2017 г./, е заключено, че те не са писани от едно и също лице. В допълнителното заключение вещото лице е изследвало допълнителен сравнителен материал: оригинали на съхранявани в ОД на МВР гр.Габрово, сектор „Български документи за самоличност документи /подписи в заявление за издаване на документи за самоличност вх.№ 320289 от 17.01.2021 г./, оригинали на съхранявани в ТП НОИ гр.Габрово документи /подписи и ръкописен текст в заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.

№ 2113-07-336 от 09.05.2017 г./, оригинали на счетоводни документи от 2016 г. на „Кулинар“ООД, където е работел наследодателят /подписи в единадесет разчето-платежни ведомости/. След сравнение на почерка и подписа на наследодателя в тези документи вещото лице е дало заключение, че не може 4 да се установи авторството на ръкописния текст от завещанието. При това положение, позовавайки се на чл.25, ал.1 ЗН, чл.42, б.„б“ ЗН и на съдебната практика, съдът е приел, че завещанието е нищожно, тъй като не е изпълнено специалното изискване то да е написано изцяло ръкописно от завещателя.

Съдът изрично е посочил, че саморъчното завещание е едностранна сделка, за която законът поставя специални изисквания в чл.25, ал.1 ЗН, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Това изискване е за форма за действителност на сделката и неговото неизпълнение води до нищожност на завещанието като едностранна сделка- чл.42, б.“б“ ЗН. Ето защо съдът е приел, че оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорването на автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл.180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя.

Предвид на всичко гореизложено съдът е приел, че ответникът Д. М. Д. не е изключителен собственик на процесния имот, поради което с нотариалния акт № 112 от 10.06.2022 г. не е могъл да прехвърлил на втория ответник А. С. Ц. частта от имота, която е била собственост на ищцата Д. Д..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, поради следното:

Не е налице соченото от касатора Д. Д. основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд по първите два поставени от него въпроси: няма противоречие с посоченото решение № 123 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 2393 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Действително, в решението на ВКС е разрешен идентичен правен спор /за действителност на саморъчно завещание/, но при коренно различна установена фактическа обстановка: при безспорна доказаност, че подписът под саморъчно завещание е поставен от завещателя и при дадено заключение на почеркова експертиза, че ръкописният текст в завещанието вероятно е написан от завещателя. Това решение на ВКС е напълно неотносимо към конкретното дело, по което вещото лице не е дало заключение, че завещанието вероятно е написано от завещателя. Напротив, дадено е заключение, че завещанието не е написано от завещателя, като това заключение на вещото 5 лице е основано на сравнението с почерка на наследодателя в единствения представен като сравнителен образец документ /заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.№ 2113-07-336 от 09.05.2017 г./, а ако се игнорира този единствен сравнителен образец, е посочено, че не може да се установи дали ръкописният текст от завещанието е изпълнен от завещателя.

Третият поставен от касатора Д. Д. въпрос /Невъзможността да се докаже, че авторството на текста в саморъчно завещание е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза), води ли до нищожност на завещанието поради неспазване на формата му ?/ и въпросът, поставен от касатора А. Ц. /При оспорване авторството на частен документ, който носи подписа на трето, неучастващо в производството лице, следва ли страната, която го представя, да понесе последиците от недоказването, ако въпреки че е положила максимални усилия по делото, не може да се открият достатъчно образци за сравнение, или авторството на документа следва да се прецени с оглед останалите доказателства по делото?/ не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не са правни въпроси съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: