Решение № 771 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501450 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9963/21.05.2026 г. (регистратура на СИС при ВРС), депозирана от „Интейк“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. П. Гатев – като взискател по изп. дело № 20243110402073 по описа на ДСИ, при СИС - Варна, с район на действие ВРС против Постановление от 20.04.2026 г., с което е прекратено изпълнението, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като дължимите от длъжника „ЕнергоПро Продажби“ АД суми вече са събрани от ЧСИ Станимира Костова-Данова и се намират по специалната сметка. Поради това не е било необходимо взискателят да сочи нови изпълнителни способи, а съдебният изпълнител е следвало да предприеме действия по изплащане на събраните суми на легитимирания взискател и по приключване на производството. Отправеното искане е отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

Писмени възражения по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал длъжникът по изпълнението „Енерго-Про Продажби" АД, чрез адв. Б.. Намира жалбата за допустима и основателна. Посочва, че в предоставения срок за доброволно изпълнение и в резултат на наложен запор на Б.а сметка е внесъл достатъчно средства по специалната сметка на ЧСИ Станимира Данова, с оглед приключване на изпълнението, но ЧСИ Данова не е успяла да изплати средствата, тъй като производствата са били спрени по силата на допуснати обезпечителни мерки. Отправеното искане до съда е за отмяна на атакуваното постановление и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

1

ДСИ Милен Железов при СИС - Варна депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело 20243110402073 по описа на ДСИ, при СИС - Варна.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ДСИ, изразяващо се в прекратяване на принудителното изпълнение, обективирано в Постановление от 20.04.2026 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице – взискател по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20207180401423 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна е образувано по молба вх.19143 от 03.12.2020 г. на „ПИ Маркет“ ЕООД, срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, въз основа на изпълнителен лист № 1793/06.03.2019 г. издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по гр. д. № 10165/2014 г. по описа на ВРС. Взискателят „ПИ Маркет" ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014 г. с „КНМ Груп“ ЕООД договор за цесия на вземането предмет на изпълнителния лист.

На 23.12.2020 г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 е връчена покана за доброволно изпълнение.

Въз основа на изпълнителен способ - запор върху вземане на длъжника към банка на 05.01.2021г., е постъпила сума, която покрива цялото задължение на длъжника - „Енерго Про Продажби“ АД по изпълнителното дело.

На 04.01.2021 г. „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, представлявано от пълномощника Русанка Костова Манолова е представило на ЧСИ Станимира Костова Данова обезпечителна заповед от 30.12.2020 г., издадена въз основа на определение № 265079/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16765/2020 г. по описа на ВРС, с която се налага обезпечителна мярка „Забрана за предаване на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, или на друго трето лице постъпилите по изпълнителни дела суми“, от които са и сумите по изп. дело № 20207180401423 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данов.

С молба от 21.12.2023 г. „Интейк“ ЕООД отправя искане към ЧСИ да бъде конституирано като взискател и да бъде извършено плащане в негова полза. Със същата молба уведомява ЧСИ Станимира Костова Данова, че с влязло в законна сила Решение № 589/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 625/2021 г. по описа на ВОС е усатновено, че титуляр на вземането по гр. д. № 10165/2014 г. по описа на ВРС е „Интейк“ ЕООД. Към молбата е приложено описаното решение. Отправено е искане за конституиране като взискател в производството по изп.д. № 20207180401423 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС и да се извърши плащане в негова полза.

2

С протокол от 03.01.2024 г. ЧСИ Станимира Костова - Данова се е отвела по изпълнително дело № 20207180401423, поради което и същото е преобразувано при ДСИ при Районен съд - Варна под номер 20243110402073.

С молба от 23.02.2024 г. „Интейк“ ЕООД е отправил искане до ЧСИ Станимира Костова Данова да изпрати изпълнителното дело на ДСИ, при СИС – Варна за продължаване на принудителното изпълнение.

С Разпореждане от 18.03.2024 г. ЧСИ Станимира Костова - Данова постановява изп. дело да се изпрати на СИС при ВРС – Варна за продължаване на изпълнителните действия.

С разпореждане от 26.03.2024 г. е преобразувано в изп.д. № 2073/2024г. по описа на ДСИ при СИС – Варна. Със същото разпореждане е конституиран „Интейк“ ЕООД като взискател по изп. дело, като „ПИ Маркет“ ЕООД е заличен като такъв.

С обжалваното постановление от 20.04.2026 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона /основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/ е предпоставено от наличието на двугодишен период, в който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Двугодишният срок за настъпването на перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – напр. след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В хипотезата на чл. 433 от ГПК относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемпция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването 3 на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

В конкретния случай не е налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. По първоначалното изпълнително дело сумата, необходима за удовлетворяване на вземането, е постъпила по специалната сметка на съдебния изпълнител на 05.01.2021г. След този момент не е било необходимо взискателят да сочи нов изпълнителен способ спрямо длъжника, тъй като изпълнението по същество е реализирано, а неизвършеното разплащане се дължи на наложената обезпечителна забрана и на висящия спор относно титуляря на вземането. След разрешаване на този спор „Интейк“ ЕООД е проявило процесуална активност чрез молби за конституиране като взискател и изплащане на събраната сума. При тези данни липсва дезинтересиране на взискателя, поради което не са осъществени предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съдебният изпълнител е следвало да предприеме действия по разплащане и приключване на производството по чл. 433, ал. 2 ГПК, а не да го прекратява поради перемпция. Като не е сторил това, а е прекратил образуваното пред него изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, същият е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за предприемане на действия по неговото приключване.

Следва да се отбележи още и, че по дело не е налице възможност за взискателя да поиска провеждането на каквито и да било изпълнителни способи спрямо длъжника, тъй като същият е изплатил изцяло задължението си по сметка на ЧСИ. ДСИ следва да изиска от ЧСИ Станимира Костова - Данова постъпилата сума, с която длъжникът погасява задължението си, след което да бъдат предприети действия по удовлетворяване на взискателя.

Длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е направил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски за настоящото производство, но предвид заявената процесуална позиция, такива не му се следват. Право на съдебно-деловодни разноски по жалба има насрещната страна заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В случая заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на обжалваният отказ на съдебния изпълнител съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 20.04.2026 г. на ДСИ Милен Железов при СИС към ВРС, с което е прекратено изпълнението по изп. дело № 20243110402073, на основание чл. 433, ал.

4

1, т. 8 от ГПК по жалба на „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 - взискател по изп. дело.

ВРЪЩА делото на държавния съдебен изпълнител при СИС към ВРС - за предприемане на действия по приключване на принудителното изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5