Решение № 5169 от 28.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5169 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100505809 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Криейтив център“ ООД, ЕИК 204835423 срещу Решение № 1727/31.01.2024г., постановено по гр.д.№ 27710/2023г. по описа на СРС.

С обжалваното решение е уважен предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск на „Кристофър Хансард“ ЕООД, ЕИК 204835423 срещу „Криейтив център“ ООД, ЕИК 831811489, за признаване за установено , че „Криейтив център“ ООД дължи на „Кристофър Хансард“ ЕООД сумата от 9547лв., представляваща остатък от цена по договор за поръчка и доставка на десктоп компютър Macstudio и монитор Studio Display съгласно проформа фактура № SO00007470/16.06.2022 г., която е платена на отпаднало основание предвид развалянето на договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК (23.02.2023 г.) до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.03.2023 г. по гр.д. № 9713/2023 г. по описа на СРС, 26 състав. Със същото решение „Криейтив център“ ООД, ЕИК 831811489, е осъдено да заплати на „Кристофър Хансард“ ЕООД, ЕИК 204835423, разноските в заповедното производство в размер на 581 лева, и разноските в първоинстанционното исково производство в размер на 190.94 лева.

От приложеното ч.гр.д.№ 9713/23г. по описа на СРС се установява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от „Кристофър Хансард“ ООД до съда на 23.02.2023г.

1

В съдебно заседание на 14.05.2025г. пред въззивния съд, въззиваемият „Кристофър Хансард“ ЕООД е уведомил съда, че въззивникът „Криейтив център“ ООД е обявен в несъстоятелност. С определение от 14.05.2025г. градски съд е спрял производството по настоящото дело, на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК вр. чл.637 ал.1 от ТЗ. Определението за спиране не е обжалвано и е влязло в сила.

Видно от служебно изисканите актове на съда по несъстоятелността на „Криейтив център“ ООД, с решение № 3/2.01.2025г. по т.д.№ 1381/24г. по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Криейтив център“ ООД, с начална дата 1.05.2024г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „Криейтив център“ ООД, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото му, постановено е прекратяване дейността на предприятието на „Криейтив център“ ООД. Със същото решение съдът е обявил „Криейтив център“ ООД в несъстоятелност, спрял е производството по т.д.№ 1381/2024г. по описа на СГС на основание чл.632 ал.1 от ГПК и е указал на кредиторите , че ако в 1 годишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване а длъжника.

С решение № 141/4.02.2026г., поправено с решение № 148/5.02.2026г., и двете решения постановени по т.д.№ 1381/25г. на СГС, съдът по настоятелност е констатирал, че в преклузивния 1 г. срок по чл.632 ал.2 от ТЗ не е постъпило искане за възобновяване на производството, нито са открити парични средства, които да могат да послужат за покриване на разноските, поради което и на основание чл.632 ал.4 от ТЗ, съдът е постановил заличаване от Търговския регистър на „Криейтив център“ ООД. Решението е влязло в сила на 13.02.2026г.

От решенията на съда по несъстоятелност е видно, че вземането на ищеца, сега въззиваема страна „Кристофър Хансард“ ЕООД не е заявено в производството по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл.637 ал.1 от ТЗ императивно изисква спиране на съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника при откриване на производство по несъстоятелност. В същата разпоредба са изброени и изключенията от това правило, сред които не е разглеждания правен спор. Правният смисъл на това спиране е обусловен от предоставената на кредиторите възможност да заявят своето вземане в производството по несъстоятелност, с оглед неговото удовлетворяване, което може да бъде реализирано само по този ред. В същата разпоредба са уредени последващите възможности за възобновяване на спряното по този ред производство – в хипотеза на невключено вземане в списъка на приетите вземания, респективно, включено вземане срещу което е направено възражение - чл.637 ал.3 от ТЗ; в хипотеза на прието и неоспорено вземане производството се прекратява - чл.637 ал.2 от ТЗ. Тази норма не визира хипотеза, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност по реда и сроковете за това, именно защото извън това производство тези вземания не могат да бъдат реализирани. В ТР №2/13.07.2020г. по т.д.№ 2/2018г. на ОСТК, ВКС се възприе, че се погасяват на основание чл.739 ал.1 от ТЗ непредявените в производството по

2 несъстоятелност , прекратено с решение по чл.632 ал.4 от ТЗ, вземания и неупражнените права , независимо от вида и източника на вземания на кредиторите и правноорганизационната фирма на длъжника, тъй като всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са били предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в производството по несъстоятелност. Ищецът , сега въззиваема страна „Кристофър Хансард“ ЕООД не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност, а търговецът „Криейтив център“ ООД е заличен от 13.02.2026г. По силата на чл.739 ал.1 от ТЗ вземането на „Кристофър Хансард“ ЕООД от „Криейтив център“ ООД се е погасило. „Кристофър Хансард“ ЕООД не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение /тъй като не го е заявил/, нито в недопустимото поради проведеното производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение. Тази ситуация обосновава отпадането на правния интерес на ищеца от търсената защита, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно по време на висящността на производството, а с отпадането му отпада и правомощието на съда да разреши спора между страните. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в Определение № 1959 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 852/2025 г., I т. о., ТК, в Определение № 322 от 15.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1638/2019 г., I т. о., ТК и другите цитирани в тези определения актове. При липса на правен интерес от търсената защита, образуваното по предявения иск производство следва да се прекрати, а постановеното от първоинстанционния съд решение – да се обезсили.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1727/31.01.2024г., постановено по гр.д.№ 27710/2023г. по описа на СРС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от „Кристофър Хансард“ ЕООД, ЕИК 204835423 срещу „Криейтив център“ ООД, ЕИК 831811489, иск за признаване за установено , че „Криейтив център“ ООД дължи на „Кристофър Хансард“ ЕООД сумата от 9547лв., представляваща остатък от цена по договор за поръчка и доставка на десктоп компютър Macstudio и монитор Studio Display съгласно проформа фактура № SO00007470/16.06.2022 г., която е платена на отпаднало основание предвид развалянето на договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК (23.02.2023 г.) до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.03.2023 г. по гр.д. № 9713/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4