Определение № 23117 от 19.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23117 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20251100512480 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.419 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№262296/01.08.2025г. на СРС, подадена от "ЕК ИНВЕСТ” ЕООД, с ЕИК:206884401 със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, р-н Искър, ж к ********, представлявано от управителя си Е.К., срещу Разпореждане 17843/19.06.2025г. по ч. гр. д №9550/2025г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, с което съдът е разпоредил незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че със заявлението е поискано издаването на заповед за изпълнение въз основа на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 02.08.2024 г. № 105, том XI, № 19164, дело № 1502 от 2024 г. Ипотеката обезпечавала задължение по Договор за спогодба от 15.07.2024 г. С тази спогодба страните уреждали отношенията си във връзка с договори за заем, по които Е.К. - управителка и едноличен собственик на капитала на частния жалбоподател, била поръчител.

„ЕК ИНВЕСТ” ЕООД твърди, че Договорът за спогодба от 15.07.2024 г. е нищожен защото: 1/ противоречал на добрите нрави; 2/ гарантът и/или поръчителят по швейцарското право и поръчителя по българското право били различни фигури; 3/ с него е поет изцяло нов дълг, чийто размер не е ясно по какъв начин е определен, както и поради това, че Е.К. е ограничила отговорността си с поръчителството до 50 000 швейцарски франка; 4/ вземането на кредиторите било свръхобезпечено. Поради нищожността на договора за спогодба, ипотеката също била нищожна, тъй като представлявала последващо споразумяване, което черпи основание от нищожната спогодба.

Евентуално дружеството-жалбоподател твърди, че договорите за заем, по които Е.К. била поръчител били сключени при крайна нужда, а договорът за спогодба бил сключен под заплаха.

На следващо място се твърди, че ипотеката била нищожна защото обезпечавала две вземания на двама кредитори, които не можело да се кумулират, а обединяването им с така учредената ипотека противоречало на добрите нрави.

Поради изложените аргументи за нищожност на споразуменията и на ипотеката, дружеството смята, че заявителите не могат да претендират вземанията си от него. Освен 1 това не било ясно какъв е размерът на задължението, по който не било постигнато съгласие с ипотеката.

Поради всичко това жалбоподателят смята, че съдът е следвало да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Затова моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Моли също съда да спре изпълнението на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Ответниците по частната жалба са подали отговор, с който оспорват същата. Те заявяват, че е налице задължение, което е било обезпечено с валидно сключен договор за ипотека. Задължението не било изпълнено. Затова дружеството-ипотекарен кредитор се насочило към реализирането на обезпечението. Ответниците оспорват твърденията за нищожност на извършеното преструктуриране на задълженията по договорите за заем.

Смятат, че както ипотеката, така и договорите за заем са действителни. Наведените в жалбата доводи за прекомерност на договорни лихви и неустойки били въпрос по същество и не следвало да се обсъждат в настоящото производство. Длъжник по делото било дружеството „ЕК ИНВЕСТ” ЕООД, поради което ответниците смятат, че всички доводи, касаещи управителя му Е.К. не са приложими. Оспорва и останалите доводи на жалбоподателя като неоснователни.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д №9550/2025г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от Р.И.В. и Т.У.Г., за събиране на вземания за които е учредена ипотека с имот на длъжника „ЕК ИНВЕСТ” ЕООД.

Като документ от който произтича вземането по чл.417, ал.1, т.3 ГПК, е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 105, том IX рег. № 19164, дело № 105/2024г. по описа на нотариус И.Д.. Видно от същия нотариален акт длъжникът Е.В.К. има парично задължение към Р.И.В. и Т.У.Г. е размер на 156 250 евро, за обезпечаване на което „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя Е.В.К., учредява договорна ипотека върху следния, собствен на дружеството недвижим имот, изграден в груб строеж, а именно: Апартамент № 57 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „********.

Заповедният съд е уважил подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение, като е издал Заповед №17843/19.06.2025г., издадена по ч. гр. д. №9550/2025г. на СРС, с която е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя суми в общ размер 305 598,43 лв., представляващи главници по договор за паричен заем, обективиран в документа по чл. 417 ГПК. В съответствие с постоянната съдебна практика съдът намира, че разпореждането за незабавно изпълнение е инкорпорирано в самата Заповед №17843/19.06.2025г., издадена по ч. гр. д. №9550/2025г. на СРС.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД е депозирало възражение срещу издадената заповед, частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, както и молба за спиране на изпълнение с правно основание чл. 420, ал. 2 ГПК, която молба е оставена без уважение с влязло в сила определение.

Съгласно чл. 418, ал. 2, във вр. чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417 от ГПК и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание 2 срещу длъжника.

Въз основа на посочените в разпоредбата на чл. 417, т. 3 от ГПК документи може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, ако основанието на тези вземания е предвидено в документа, въз основа на който се подава заявлението, а размерът е определен в самия документ или определяем по посочения в него начин. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разрешения в т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК.

Данни, извън документа по чл. 417 от ГПК, могат да се използват само при условията на чл.

418, ал. 3 от ГПК, и то само относно изискуемостта на вземането. В чл. 418, ал. 3 от ГПК е предвидено, че когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ - в този смисъл т. 4 и т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК. Разпоредбата на чл. 418, ал.

3 от ГПК допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на установени с документи по чл. 417 от ГПК вземания, за които се отнася самият документ - когато кредиторът освен документа по чл. 417, т. 3 от ГПК трябва да представи допълнителни доказателства, от които да се установи изискуемостта на вземането.

Съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 105, том IX рег. № 19164, дело № 105/2024г. по описа на нотариус И.Д. длъжникът Е.В.К. има парично задължение към Р.И.В. и Т.У.Г. в общ размер на 156 250 евро, което е следвало да погаси до 31.12.2024г. За обезпечаване на процесното задължение „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя Е.В.К., учредява договорна ипотека върху собствен на дружеството недвижим имот.

Предвид горизложеното настоящият въззивен състав намира, че процесният нотариален акт е сред посочените в чл. 417 от ГПК документи, като е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист.

Не се установява и размерът на задълженията да се различава с този по издадената заповед за незабавно изпълнение. Дължимата сума по нотариалния акт в общ размер 156 250 евро, за обезпечаването на която е учредена договорната ипотека, напълно съответства с размера на задълженията към кредиторите, уговорен в представените договори за заем от 17.05.2023г. и преструктуриран с договор за спогодба от 15.07.202 г. и в същото време не са налице твърдения за настъпили правопогасяващи факти след сключване им.

Съдът намира за нужно да отбележи, че длъжник по изпълнението е търговско дружество „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД, а от друга страна Е.К. няма качеството на потребител по представените договори за заем и спогодба, доколкото същите са сключени с физически лица, за които няма данни да извършват по професия или занаят съответната дейност по предоставяне на заеми. Предвид това в настоящия случай длъжникът няма право да се ползва от установената от закона защита срещу неравноправни клаузи по потребителски договори.

Съдът намира, че останалите възражения на жалбоподателя представляват материалноправни възражения, които следва да бъдат разгледани в исковото производството по реда на чл.422 ГПК.

В заключение се налага обобщаващият извод, че обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено, а частната жалба- оставена без уважение.

С оглед изхода на делото не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя.

Настоящето определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№262296/01.08.2025г. на СРС, подадена от "ЕК ИНВЕСТ” ЕООД, с ЕИК:206884401 със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, р-н Искър, ж к ********, представлявано от управителя си Е.К., срещу Разпореждане №17843/19.06.2025г. по ч. гр. д №9550/2025г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, с което съдът е разпоредил незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4