Решение № 17789 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17789 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110110900 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу П. М. К., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 3299,01 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, бул. „... ет. 5, с аб. № 178296, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, 538,31 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., 52,54 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, и 12,60 лева - мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за период от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч. гр. д. № 40575/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния 1 период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение на основание чл. 22, ал. 2 от приложимите ОУ, чиято цена се формира съгласно чл. 36 от същите, като за стойността на услугата е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез назначения особен представител адв. Н. П., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че е налице нарушение на ЗЗП. Позовава се на решение № 1037 от 10.02.2025 година по административно дело № 85/2024 година на ВАС, петчленен състав и решение № 7276 от 03.07.2023 година по административно делото № 746/2021 година на ВАС, тричленен състав на Второ отделение Възразява за изтекла погасителна давност.

Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. г. срещу П. М. К. за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 40575/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 22.08.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване 2 на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собственост на ответника или че последният има качеството на потребител на ТЕ на друго основание.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание, както и че ответникът е собственик на имота, който е бил топлофициран през спорния период.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че топлинната енергия и битовата гореща вода са реално доставени и отчетени, както и че е поставен в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

3

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая между страните не е спорно, че ответникът е собственик на апартамента, находящ се в гр. София, бул. „... ет. 5, за който е открит абонатен № 178296 съгласно молба-декларация от ответницата на лист 18, поради което последната има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот, като е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия и има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал.

1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока. Същевременно неоснователни са и доводите в отговора на исковата молба, че е нарушена забраната по чл.

62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в топлоснабдения имот за периода има присъединени към вътрешната отоплителна инсталация 3 броя радиатори и 1 брой щранг лира, на които не са монтирани уреди за отчет. ТЕ отдадена от отоплителните тела е изчислена при липса на осигурен достъп за целия период, установен от констативните протоколи на дружеството, извършило отчета. БГВ за имота е изчислена на база един потребител при липса на узаконен водомер в имота. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия в т.ч, отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 3300,64 лева след изравняването. В СТЕ, допусната и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип с фабр. № 4017825, а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността 4 на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2021 г. след което през 2024 г., като не е преминал проверка през 2023 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2024 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 29.03.2024 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия в полза на ищеца е възникнало.

Съгласно Решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело № 760/23 г. член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.