Решение № 6104 от 07.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6579/2023
- Вид
- Решение № 6104
- Подписан
- 07.11.2024
- Състав
- Любомир Луканов, Цветомила Данова, Клаудия Рангелова Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл.15, ал.6 · Закон за закрила на детето
- чл.21, т.15 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6104 гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20231100506579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 703753/12.04.2023 год. депозирана от П. Х. Ж. чрез адв. Г. Й. Г. срещу Решение № 4450/22.03.2023 г. постановено по гр.д. № 55068/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 149 състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, което се твърди да е постановено в противоречие със събраната по делото доказателствена съвкупност. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията на въззивника с правно основание чл.127, ал.2 от СК да бъде уважена, като бъде предоставено на него упражняването на родителските права по отношение на детето Е..П.Ж., родена на *******., както и да бъде определено местоживеенето й при същия, а на майката да бъде определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да заплаща на детето си издръжка.
Въззивникът излага аргументи, че именно той е по-подходящият родител, който следва да полага грижи за детето Е.. Твърди, че е променил основното си работно място от Белгия, преимуществено в България, в град София. Изтъква, че майката Д. С. системно злоупотребява с алкохол, което представлява пречка за последната да полага пълноценни грижи за детето Е..
Развива подробни съображение с насока, че поведението на другия родител е неподходящ модел за подражание, който крие рискове при личностното развитие на един подрастващ. Добавя още, че именно бащата е финансово обезпеченият родител, който може да осигури и материална сигурност на 1 детето.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. Б. С., чрез адв. В. В.
– САК е депозирала отговор, с който оспорва доводите развити във въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Твърди, че бащата П. Ж. бил дезинтересиран от детето им. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.
Въззивникът чрез процесуалният си представител претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 4450/22.03.2023 г. по становено по гр.д. № 55068/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 149 състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Е..П.Ж., ЕГН:
********** е предоставено на неговата майка Д. Б. С., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата П. Х. Ж. с детето (всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване; 20 последователни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември, както и Великденските, считано от 18:00 часа на Разпети Петък до 18:00 часа на понеделник – първи ден след Великден; всяка четна година за Новогодишните празници, считано от 19:00 часа на 30-ти декември до 19:00 часа на 2-ри януари; всяка нечетна година – 3 дни през пролетната ваканция, опредЕ. от Министерство на образованието). С решението бащата П. Х. Ж. е осъден да заплаща на детето си Е. Ж.а чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 10.12.2021 год. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжка, като е отхвърлен иска за горницата над 400 лева до пълния предявен размер от 500 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и е осъдил П. Ж. да заплати на СРС държавна такса в размер на 576 лева върху определения размер на издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за родствени връзки е видно, че страните са родители на детето Е..П.Ж., родена на *******.
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от края на 2020 г. и понастоящем детето живее при неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд на 2 въззивникът П. Х. Ж., последния поддържа искане за възлагане на родителската отговорност по отношение на детето Е. на него и определяне на местоживеенето на детето при него. Посочва, че консумира алкохол всеки ден в рамките на 78-80 мл. Счита себе си, за по-добрия родител, тъй като разполага с по-голяма финансова възможност за разлика от майката на детето.
Поддържа, че разполага с голямо жилището, което обаче към момента няма пригодена самостоятелна стая за детето Е., но ако родителските права бъдат възложени на него, ще обособи помещение и за детето, тъй като към момента жилището освен от бащата се обитава и от неговата майка и племенница.
Твърди, че работното му място ще бъде преимуществено на територията на град София и няма да бъде поема служебни ангажименти извън страната, както е било до сега.
При изслушването от въззивния съд на въззиваемата Д. Б. С., същата споделя, че живее под наем в едностайно жилище, преградено на двустайно, което се обитава само от нея и дъщеря й Е.. Споделя, че работното й време е от 9:00 ч. до 17:00 от понеделник до петък. Алкохол употребява предимно бира, по една на ден. Поддържа, че има силно изградена емоционална връзка между нея и детето и желае да продължи да упражнява родителските права над детето Е.. Няма претенции към бащата да взима и води детето на почивки когато иска, стига това да не съвпада с планиран от нейна страна годишен отпуск.
Във въззивното производство в изпълнение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, е изслушано детето Е..П.Ж., което заявява, че живее със своята майка и се чувства добре от този факт. Спомня си, че е живяла и в апартамента на баща си, преди да се разделят с майка й, но към този момент не го чувства като свой дом. Към момента е 7-ми клас и учи в 22-ро ОУ „Елисавета Вазова“. Споделя, че има интерес към интериорен дизайн, а също така и свири на китара.
Комуникира с баща си основно по телефона. Когато е с него в жилището му и пренощува там, спи на едно легло с братовчедка си. Споделя, че няма самостоятелна стая, а по думи на баща й ще й бъде осигурена такава, ако отиде да живее при него. Възприемала е консумация на алкохол и от двамата си родители, както и от други близки родственици, но не е имало случаи, които да й направят по някакъв начин впечатление или да се е случило нещо необичайно. Изразява предпочитание да живее със своята майка, тъй като я чувства по близка и има доверие към нея. Споделя й неща от личния си живот без притеснение, както и комуникират по отношение на бъдещето й развитие и учение. Такова разбиране, според нея не получава от баща си, тъй като липсва задълбочена комуникация между тях. Споделя за случай, в който бабата по бащина линия я е изгонила от жилището заедно с майка й, което е оставило горчив спомен у нея, но въпреки това няма против да комуникира с 3 нея.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза (с определение по протокол № 9535/27.11.2023 г. лист 77 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на КСППЕ (лист 112-119 от делото), изготвено от вещите лица д-р Е. М. и д-р Д. В., кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че детето Е. има изградена емоционална връзка и с двамата родители, но по силна и доверителна е връзката с майката. По отношение на психо-емоционалното състояние на детето Е., то има завишено ниво на ситуативна тревожност, която бива провокирана по време на психичното изследване от бащата, тъй като последния е отправил критики към нея и майка й за начин им на живот и възпитанието на детето. Експертите заключват, че майката има в по-голяма степен отношение към емоционалните потребности на детето и съответно откликва на тях.
По отношение на родителския капацитет, вещите лица посочват, че и двамата родители притежават такъв, като на по-добро ниво се проявява при майката, тъй като тя активно участва в живота на детето Е., предвид факта, че двете живеят заедно. Бащата също демонстрира добър родителски капацитет, но същия проявява контролиращо поведение спрямо детето и отхвърля фигурата на майката в неговия живот.
Относно наличие на конфликт на лоялност при детето Е., в заключението си вещите лица сочат, че няма наличие на такъв или родителско отчуждение.
Отчетено е обаче, че детето търси одобрението на своя баща, полагайки усилия в тази насока, провокирано от критичното и дисквалифициращо отношение на бащата към нейното развитие/на детето/.
Не са отчетени психологични състояния, които да поставят детето Е. в риск.
Не са отчетени и психиатрични заболявания, включително зависимости при някои от родителите.
В заключение по отношение на режима на контакти с детето, вещите лица предлагат той да остане в рамките на досегашно съществуващият такъв, тъй 4 като и двамата родители не ограничават възможността на другия да комуникира с детето когато има възможност. Това е обусловено и от факта, че бащата е заявил желание да пребивава преимуществено в страната, което ще създаде предпоставки за по-засилена комуникация с детето Е., но като препоръка в тази насока е посочено, че бащата трябва да създаде подходящи жилищни условия и да отделя време за емоционалните и образователни потребности на своето дете.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ - Лозенец се установява, че след раздялата между родителите, детето Е. се отглежда от нейната майка, а с бащата се вижда когато има възможност. Подрастващата живее със своята майка в едностаен апартамент под наем, състоящ се от една стая с две отделни легла и санитарно помещение. Към момента е ученичка в 8ми клас в Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ – гр.
София. По време на социалното проучване майката е декларирала месечен доход в размер на около 2300 лева. Ангажираният социален служител е направил извод за изградена емоционална връзка между детето и неговата майка въз основа на поставените към детето въпроси и съответно получените отговори.
Въз основа на възложените от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ - Слатина се установява, че жилището, което обитава бащата П. Ж. е негова собственост, състоящо се от кухня с трапезария, хол и две спални. В кухнята има диван, на който спи бабата по бащина линия, едната спалня се обитава от Ж., а другата спалня от неговата племенница. По време на посещение от социален работник, г-н Ж. е съобщил, че в хола се извършват ремонтни дейности и ако неговото дете реши да остане в дома му с преспиване, той ще освободи собствената си спалня. Въззивника работи като „монтажник-дограма“, като декларира, че получава трудово възнаграждение в размер на 4000 лева месечно. Споделя, че се вижда с дъщеря си извън режим определен от първия съд.
От писмените доказателства представени и приети по делото, се установява дохода на въззивника за периода месец ноември 2022 год. до месец октомври 2023 год. и платежни нареждания, видно от които въззивника Ж. заплаща издръжка на дъщеря си Е. чрез нейната майка в по-висок размер от определения от първия съд, а именно 500 лева месечно.
Разпечатката съдържа 40 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90ed9850-0192-42f3-9fe1-1cb6833f60e4