Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 162 от 04.11.2026, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
3/2025
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 354 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 505, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 72 · Закон за наследството
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Дулово, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Емил В. Н.ев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Н.ев Гражданско дело №

20253410100003 по описа за 2025 година

Производството е във втората фаза на съдебната делба по чл. 346 и сл. ГПК във връзка с чл. 34 ЗС и чл. 69, ал. 2 ЗН.

Делото е образувано по иск на С. М. П., Р. Д. П. и Х. Д. Х., представлявани от адв. Ж.

А. В. от АК – Варна, срещу С. Х. П., И. Х. П., Н. Х. П. и Г. А. К. за съдебна делба на наследствени права върху земеделски недвижими имоти в землището на **** С Решение № **** г., влязло в сила на *** г., е допусната съдебна делба между посочените седем съделители на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива с площ 7033 кв. м, поземлен имот с идентификатор ****, представляващ лозе с площ 1500 кв. м, и 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ овощна градина с площ на целия имот 2201 кв. м, всички по КККР на ***.

За първите два имота делбата е допусната при квоти по 1/5 идеална част за С. Х. П., И. Х. П., Н. Х. П. и Г. А. К. и по 1/15 идеална част за С. М. П., Р. Д. П. и Х. Д. Х.. Същото съотношение е установено и между правата на съделителите в допуснатата до делба 1/4 идеална част от третия имот. Квотите по отношение на тази четвърт не се отнасят до целия поземлен имот.

С Определение № *** г. производството е продължило във втората фаза, допусната е съдебно-техническа и оценителна експертиза и са дадени указания относно възможността за предявяване на претенции по сметки по чл. 346 ГПК. В първото заседание от втората фаза на *** г. такива претенции не са предявени. Поради това предмет на настоящото произнасяне са способът за извършване на делбата, държавните такси и разноските по 1 производството.

В заседанието на *** г., отразено в Протокол № *** г., ищците чрез пълномощника си искат имотите да бъдат разпределени по втория вариант на експертизата. Поддържат желанието си лозето с идентификатор **** да им бъде поставено в общ дял. Ответницата С.

Х. П. също заявява предпочитание към втория вариант. И. Х. П., Н. Х. П. и Г. А. К. не се явяват и не се представляват в това заседание. Не са представени техни изрични изявления за приемане на предложеното в него групиране на съделителите в общи дялове.

Съдът обсъди събраните доказателства и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК и приема следното от фактическа и правна страна:

Влязлото в сила решение по допускане на делбата обвързва съда и страните относно участниците в съсобствеността, делбените обекти и квотите. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани във втората фаза. Следва да се определи способ, който да прекрати допуснатата до делба имуществена общност в установените с решението предели.

От приетите скици и заключението на вещото лице инж. Д. В. В., изготвено на *** г., постъпило с вх. № *** г. и прието след изслушване в заседанието на *** г., се установява, че имотите са в земеделска територия. Нивата с идентификатор *** се обработва; лозето с идентификатор **** е с изкоренени насаждения, а овощната градина с идентификатор *** е изоставена. Тези фактически констатации не променят кадастралната индивидуализация на допуснатите до делба имоти.

Експертизата определя пазарната стойност на нивата на 9 846 евро, на лозето на 2 100 евро и на допуснатата до делба 1/4 идеална част от овощната градина на 770 евро, или общо 12 716 евро. Оценяването е извършено чрез съпоставка на пазарни данни и статистическа информация за земеделските земи в община Дулово. Съдът възприема крайните оценки на трите делбени обекта, които не са оспорени и са подкрепени с приложените към заключението справки. За определяне на стойностите на наследствените дялове следва да се приложат точно квотите от решението по допускане на делбата, а не различаващите се закръглени стойности в отделните таблици на експертизата.

При обща стойност 12 716 евро стойността на всяка квота от 1/5 е 2 543,20 евро, а на всяка квота от 1/15 – 847,733333… евро. Посочените на различни места в таблиците суми от 2 543 или 2 544 евро, съответно 847 или 848 евро, не могат да изменят установеното съотношение на правата на страните.

По въпроса за реалната поделяемост вещото лице установява, че от нивата с площ 7 033 кв. м. могат да се образуват най-много два имота при спазване на минималната площ от 3 декара за нива. Лозето с площ 1 500 кв. м не може да се раздели на два самостоятелни имота, всеки с изискуемата минимална площ от 1 декар. Тези изводи съответстват на ограниченията по чл. 72 ЗН. Дори при разглеждането на лозето съобразно установеното му фактическо използване като нива то не би могло да бъде разделено на повече самостоятелни обекти.

2

Относно третия обект следва да се подчертае, че предмет на делбата е 1/4 идеална част от овощната градина. Тази идеална част не представлява обособен терен с площ около 550 кв. м. Посочването на такава площ в експертизата има изчислително значение и не превръща идеалната част в реален имот. С настоящото решение не може да се разделя целият имот с идентификатор ***, да се засягат останалите 3/4 идеални части или да се обособява реален терен от него извън предмета, установен с Решение № **** г.

Следователно допуснатата до делба маса включва два самостоятелни поземлени имота и идеална част от трети. Дори при допустимо разделяне на нивата на две части възможните делбени обекти биха били най-много четири. Това е недостатъчно за образуване на самостоятелен дял за всеки от седемте съделители.

Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН водещо е получаването на дял в натура, когато това е възможно, а стойностните разлики подлежат на парично уравняване. При избора на способ съдът трябва да провери възможността за реална делба на цялата допусната имуществена маса, като съобрази броя на съделителите, техните квоти и нормативните ограничения за образуване на самостоятелни имоти.

В Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че различията във вида и предназначението на делбените имоти не препятстват разпределение по чл. 353 ГПК. Мотивите му потвърждават необхоД.стта да се осигури реален дял за всеки съделител и значението на съгласието при предоставяне на общ дял на лица от различни наследствени колена. Същите мотиви препращат към т. 13 от ППВС № 4/1964 г. и т. 5 от ППВС № 7/1973 г. относно предпоставките за разпределение и за изключване на жребия.

Изискването за изрично изразена воля за получаване на общ дял извън делбата по колена е застъпено и в Определение № 110/19.03.2020 г. по гр. д. № 4098/2019 г. на ВКС, I г. о. Съгласието на отделен съделител да остане в съсобственост с друг не може да се предполага единствено от процесуалната му пасивност.

В случая разпределение по чл. 353 ГПК не е изключено поради различния начин на трайно ползване на имотите. Пречката е липсата на достатъчно реални дялове и на необхоД.то съгласие за предложеното групиране.

Ищците С. М. П., Р. Д. П. и Х. Д. Х. са правоприемници на Д. Х. П. и общо притежават 1/5 от делбената маса. Те изрично искат лозето да им бъде поставено в общ дял.

Дори това тяхно общо искане да бъде изцяло съобразено, за останалите четирима съделители остават нивата, която може да се раздели най-много на два имота, и 1/4 идеална част от овощната градина. Така за тях могат да се формират най-много три дяла, докато съделителите са четирима. Поради това само съгласието на ищците не прави възможно разпределението на цялата маса.

С. Х. П., И. Х. П. и Н. Х. П. участват като различни преки наследници на общата наследодателка В.Р. Х.. Обединяването им в общ дял не е делба по едно наследствено коляно. То предполага тяхната съгласувана воля да запазят съсобствеността помежду си 3 върху предоставения им имот.

Такова общо съгласие не е установено. В заседанието на *** г. предпочитание за втория вариант е заявено от С. Х. П.. И. Х. П. и Н. Х. П. не са направили изрични изявления, че желаят нивата да бъде поставена в общ дял на тримата. Пълномощникът на ищците не представлява тези ответници и изявленията му не могат да заместят тяхната воля. Редовното призоваване и неявяването на съделител не съставляват съгласие той да остане в определена от други лица съсобственост.

Изявлението на Н. Х. П. от заседанието на *** г., че не спори със сестра си и оставя на нея това, което има, не съдържа конкретно искане за поставяне на нивата в общ дял със С.

Х. П. и И. Х. П.. То е направено преди изготвянето на експертизата и не определя група съделители и вътрешни квоти в общ дял. Както вече е съобразено при допускането на делбата, това изявление не прехвърля права върху недвижимите имоти. Във всички случаи липсва и изрично съгласие на И. Х. П..

Съдът отчита и несъответствията при представянето на втория вариант. В описателната част на заключението и при устните обяснения нивата е посочена като общ дял за С. Х. П., И. Х. П. и Н. Х. П.. В таблиците обаче е отразен общ дял от 3,634 декара за първите две съделителки и дял от 3,399 декара за Н. Х. П.. Паричните уравнения са изчислени въз основа на това таблично разпределение, а не въз основа на еднозначно определени вътрешни квоти при предоставяне на цялата нива в общ дял на тримата.

На отделни места идеалната част от овощната градина е описана с идентификатора на нивата. Съпоставянето на заключението с решението по допускане на делбата и устните обяснения позволява да се установи към кой обект се отнася предложението. Това обаче не отстранява липсата на съгласие за общите дялове и не дава основание противоречивото таблично разпределение да се възпроизведе като съдебен диспозитив.

Приемането на експертизата не обвързва съда с предложените способи за делба.

Съгласно чл. 202 ГПК заключението се обсъжда заедно с останалите доказателства. Вещото лице установява техническите възможности и стойностите, а правната допустимост на разпределението се преценява от съда. Ето защо съдът възприема заключението за земеделския статут, максималния брой възможни обекти и крайните пазарни оценки, но не възприема предложеното групиране и уравняване като законосъобразен начин за приключване на делбата.

Първият вариант също не преодолява пречката. Той предполага общ дял за С. Х. П. и И. Х. П. и общ дял за Н. Х. П. и Г. А. К., без да е установено изрично общо съгласие на лицата във всяка от тези групи. Не може недостигът на реални обекти да се преодолее чрез служебно създаване на общи дялове между различни наследствени линии.

Не са налице условия и за извършване на делбата чрез разделителен протокол и жребий. За прилагането на този способ трябва да има достатъчно допустими реални дялове, а такава възможност липсва. Възлагането по чл. 349 ГПК също е неприложимо, тъй като предмет на производството са земеделски имоти, а не неподеляемо жилище.

4

Техническата възможност нивата да се раздели на два имота не е достатъчна, за да бъде извършена реална делба между всички съделители. По смисъла на чл. 348 ГПК неподеляемостта следва да се преценява и спрямо възможността цялата имуществена общност да се прекрати чрез допустими реални дялове. В настоящия случай разделянето на нивата би създало допълнителен обект, но отново не би осигурило дял за всеки съделител, включително при съобразяване на общото искане на тримата ищци.

При тези данни делбата следва да се извърши чрез публична продан на допуснатите до делба права по реда на чл. 348 ГПК. Получените суми следва да се разпределят между страните според квотите от влязлото в сила решение. За овощната градина на продан се изнася единствено допуснатата до делба 1/4 идеална част. Останалите 3/4 идеални части са извън предмета на настоящото производство, независимо кои лица са техни носители.

Не следва да се определя начална цена на публичната продан с настоящото решение.

Приетите оценки служат за остойностяване на дяловете и за изчисляване на държавните такси. Оценяването и началната цена в изпълнителното производство се определят по приложимите за публичната продан правила. Всеки съделител разполага с възможността за изкупуване при условията на чл. 354 във връзка с чл. 505, ал. 2 ГПК.