Решение № 671 от 17.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. гр. Хасково, 17.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100578 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Д. М. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем № 898708 от 29.12.2022г., сключен между страните, иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 905,06 лв., представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем № 898708 от 29.12.2022г., ведно със законна лихва от 06.03.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди да е сключил с ответник на 29.12.2022г. договор за паричен заем № 898708, с който ответникът се задължил да му предостави заемна сума в размер на 1000 лв., а заемателят да се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди да е уговорено сумата да бъде предоставена в брой и върната на 9 месечни вноски с ден на плащане: 29-то число, размер на погасителна вноска: 130,42 лв., фиксиран годишен лихвен процент 48,111%, месечен лихвен процент: 3,330 %, годишният лихвен процент е 39,96%, дата на първо плащане: 29.01.2023г., дата на последно плащане: 29.09.2023г., обща сума за плащане: 1173,76 лв.

Твърди с чл. 6 от договора страните да са уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.

1 чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Твърди в чл. 8 от договора с подписването на договора заемателят да е декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят да дължи на заемодателя неустойка в размер на 824.24 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към процесния договор за заем.

Твърди съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия обезпечението следва да е чрез гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Твърди съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия да е следвало да предостави безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно Погасителния план към Договора погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора е в размер от 91,58 лева (без последната вноска с падеж 29.09.2023 г., за която е посочен размер от 91,60 лв.); посочена е и разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение, в размер от 91,58 лв. (без последната вноска с падеж 29.09.2023 г. в размер от 91,60 лв.), а погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора да е на стойност от 222 лв.

Развива съображения договорът да е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда доводи клаузата за неустойка да не е включена в ГПР и поради това, записаният ГПР да е неправилен и заблуждаващ. Заемодателят да не е включил т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като по този начин да се заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид, че в чл. 8 от Договора, както и в Погасителния план към Договора, изначално е разсрочено вземането за „неустойка“, счита, че е явно кредиторовото очакване, че 2 длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Предвид гореизложеното, счита, че с вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова да е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Като допълнителен аргумент за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи да не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР да формира. Твърди това да поставя потребителя в неравностойно положение и да го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Твърди като е посочено само цифрово размера на ГПР без да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР да е нарушено изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР да представлява невярна информация и да следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Развива съображения, че договореното изискването за предоставяне на обезпечение чрез гаранти или банкова гаранция в размер на двоен размер на цялата дължима сума по договора - главница и лихви /чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия на Договора, към която препраща чл. 8 от Договора/ да съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - до три дни от сключването на Договора, на практика да правят задължението неизпълнимо. Предвид това положение, и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски при непредоставяне на обезпечение /гаранция/, счита, че неустойката води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Счита, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции, които законодателят определя. Сочи, че действително, няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението, но да няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение (обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение). Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което счита да противоречи на добрите нрави. Счита, че с клаузата нарушава принципа на справедливост.

По отношение на клаузата на чл. 3, ал. 7 от договора, регламентираща възнаградителната лихва по договора твърди да надхвърля повече от 3 пъти 3 законната, което да е в нарушение на добрите нрави, да накърнява равноправието между страните и да е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което твърди клаузата да е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД: Твърди да е заплатил общо сумата от 1905,06 лева и да следва да му се върне сумата от 905,06 лв. (всичко, което е платил, извън заемната сума) поради това, че е получена на осн. недействителен договор. Иска, в случай, че съдът отхвърли иска за прогласяване недействителност на договора, да приеме, че сумата от 905,06 лв. е получена от ответника на несъществуващо основание – нищожна клауза за неустойка и на възнаградителна лихва.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за двата иска.

Ответникът оспорва исковете. Признава следните обстоятелства: че е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв. на осн. договор за паричен заем № 898708 от 29.12.2022г. при общи условия; страните да са се уговорили с договора заемната сума да бъде върната на 9 месечни вноски с размер на погасителна вноска: 130,42 лв., с фиксиран годишен лихвен процент: 48,111%, месечен лихвен процент: 3,330, а погасителната вноска с включена разсрочена неустойка при непредставяне на обезпечение да е на стойност 222 лв. Твърди да е уговорено заемателят да се е задължил да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител и ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в общ размер на 824,24 лв. съгласно чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ. Счита, че условието по чл. 1.1, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска. Развива съображения, че превишаването на ГПР над посочения размер в договора от 48.111 % не е основание за недействителност на договора. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал.5 ЗПК, според която клаузите, които увеличават ГПР над нормата по ал. 4 се явяват нищожни без тази нищожност да се отразява на валидността на останалата част от договора. Развива съображения, че нелоялната търговска практика е критерий за установяване на неравноправни договорни клаузи, каквито според чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат клаузите, определящи цената на стоката /в случая възнаградителната лихва/, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Твърди плащанията по кредита да са дефинирани по ясен начин и да няма причина кредиторът да търпи санкция, че е посочил неточно в договора разходите на своя клиент. Сочи законът са не изисква изброяване на отделните разходи, включени в ГПР, като условие за валидността на договора за кредит. По отношение на възнаградителната лихва, твърди размерът й да е съобразен със законовото ограничение по чл.

19, ал.4 ЗПК и поради това, клаузата за нейното начисляване да не може да противоречи на общоприети етични и морални норми. Счита, че няма 4 нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗЛК по следните съображения: чл. 11, т. 10 ЗПК да не изисква посочване в договора на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, както и да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР като твърди, че под „допускания“ следва да се разбира предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Неустойката, посочена в чл. 8 от договора за паричен заем да се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно – при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем, т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката да е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление и по този начин заемателят предварително да е запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при не представяне на исканото обезпечение. Твърди клаузата по чл.8 от договора за паричен заем да е индивидуално уговорена. Освен това, сочи, че в процесният случай се касае за отпускане на особен тип заем - предоставя се от небанкова финансова институция, вписана в Регистъра по чл.3 ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел да се обезпечи, дружеството изисква от заемателя да предостави едно достатъчно надеждно лично обезпечение банкова гаранция или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или кумулативно на поставените от кредитора условия в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ.