Решение № 1560 от 25.10.2017, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

……………./………………..2017 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Веска Петрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2400 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ЕТ „Ивона – Д.Н.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 11, представляван от Д.И.Н. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Д.Д. от ШАК против „Енерго – Про Мрежи“

АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сграда Варна Тауърс, представлявано от всеки от всеки двама от членовете на УС Н. Й. Н., К. Т. И. и Р.Г.Л. с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 51 455, 38 лева, или 856,41 лева месечно, претендирана като обезщетение за ползване на собственият на ищеца трафопост, придобит чрез покупко–продажба, обективирана в нот. акт № 138/2010 г. на нотариус № 465 с район на действие Районен съд – Девня за периода от 19.04.2011 г. до датата на подаване на исковата молба 15.12.2016 г., на основание чл. 59 от ЗЗД и сумата от 2903.00 лева, претендирана като мораторна лихва за забава да периода 01.01.2012 г. – 19.04.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, на основание чл. 86 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че е собственик на съображение – трафопост и представя доказателства за придобивно основание. Сочи още, че трафопостът се полза от ответника като обслужването става след предварителна уговорка за достъп. Сочи, че последното искане за достъп е от 05.10.2016 г. и от съдържанието прави заключение, че трафопостът е част от цялостната схема за захранване на гр.

Вълчи дол и чрез него се гарантира и осигурява непрекъснатостта на захранването с електрическа енергия на цялото населено място.

Излага, че са водени преговори за изкупуване на съоръжението, но ответникът е отказал предложението.

Твърди, че е отправил нотариална показана за заплащане на обезщетение за ползване в размер на 1000 лева месечно, връчена на 10.01.2012 г. С друга покана било отправено алтернативно предложение за преговори, но представител не се явил на посочената дата и час.

Претендира разноски в производството.

Ответникът в писмен отговор, оспорва възникването на договорно облигационно отношение, както и твърдението, че ответникът ползва съоръжението и че ищецът е предоставил достъп до съоръжението. Възразява срещу размера на претенцията, като несъответстващ на методиката на определяне на обезщетението. Оспорва още правото на собственост на ищеца върху съоръжението, като се твърди, че сделката е нищожна поради това, трафопостът не може да бъде обект на прехвърляне на право но собственост при наличие на законова забрана. Твърди, че към датата на продажбата веща е била държавна собственост. Ответникът обосновава възражение, че не са налице елементите от фактически състав на неоснователното обогатяване.

Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства, фактите които се установяват с тях и относимостта им към материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че „Енерго-Про Мрежи“ АД притежава качеството „енергийно предпиятие“ по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, както и че представлява „оператор на електроразпределителната мрежа“ съгласно § 1, т. 34б от ЗЕ. В разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия е предвидено, че ответното дружество извършва експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса на електрическа енергия, като е и единственото дружество, притежаващо лицензия за извършване на горепосочените дейности.

Видно от Акт №

1471/03.08.1998 г. недвижим имот № 138, том V, per №

5142, дело 779 от 19.11.2010 год. на Нотариус per. №

465 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Девня, вписан в Служба по вписванията при PC - Девня с вх. per. №

3311/22.11.2010 год., акт № 184, том 11, дело № 1970/2010 г. се установява че ищеца е придобил от ЕТ „ТДК - Тодор Караянев" с

ЕИК ********* правото на собственост върху следния недвижим имот, сгради и съоръжения: Урегулиран поземлен имот Х-2012 (десети двеста и дванадесет), в квартал 17(седемнадесет) по плана на гр. Вълчи дол, Варненска област, с площ от 2 100 кв.м. (две хиляди и сто квадратни метра), заедно с построените в имота масивен склад едноетажен с разгъната застроена площ от 780 кв.м. (седемстотин и осемдесет квадратни метра), склад метална конструкция, едноетажен с разгъната застроена площ от 408 кв.м. (четиристотин и осем квадранти метра) и ТРАФОПОСТ, масивна конструкция, едноетажен, с разгъната застроена площ от 37, 5 кв. м.

(тридесет и седем цяло и пет десети квадратни метра), при граници: улица, УПИ IX-213, УПИ II- 215, УПИ IV-219, УПИ VII-220, У ПИ ХП-211 и ПИ 1179 е актуван като частна държавна собственост на основание §34 от ПЗР и чл. 17а от ЗППДОбП и чл. 148, ал. 1 от ППЗДС. Същият е отписан от актовите книги за държавна собственост, като погасяването на държавната собственос" се установява от Удостоверение № ДИ-16-2600-2/1/15.04.2016г., издадено от Областен управител на Област Варна.

С Разпореждане №

62/25.07.1994 год. на Министерския съвет Държавна фирма „Семена и посадъчен материал" се преобразува в търговски дружества с държавно имущество.

С Решение от 17.10.1994г. по ф.д. №4858/1994г. по описа на ВОС е вписано акционерно дружество „Сортови семена" ЕАД със седалище гр. Варна. Дружеството е правоприемник на активите и пасивите на държавно предприятие „Семена и посадъчен материал-Варна", по баланса към 31.12.1993г., в това число и правото на собственост върху недвижимите имоти, включени в капитала на същото. Част от тези имоти, вписана т.З, подточка 3. в Акт № 1471/03.08.1998г. за частна държавна собственост, представлява и процесното съоръжение трафопост: ЗП - 37.5 кв.м., 1 ет., констр.: масивна, год.стр.: 1981г.ст/ст:

249 023 лв.

С Решение от 25.02.1999г. по ф.д. № 4858/1994г. по описа на ВОС са вписани промени в обстоятелствата, регистирани за „Сортови семена" ЕАД гр. Варна, а именно промяна в наименованието, като същото става „Сортови семена" АД, приемане на нов предмет на дейност, нов устав и промени в органите на дружеството. Така, при приватизацията на дружеството през 1998 год. трафопостът, заедно с оборудването и кабелната линия е преминал в активите на „Сортови семена" АД.

От нотариален акт за покупко-продажба № 151, том IV, per. № 3059, дело №

873 от 2001 год., вписан в Служба по вписванията гр. Девня с вх. per. № 16392/26.11.2001 год. № от дв.вх.рег.

№ 2772/26.11.2001 год. „Сортови семена" АД прехвърля целия имот, в това число трафопоста, оборудването му и кабелната линия в собственост на ЕТ "ТДК-Тодор Караянев".

От представения по делото нотариален акт за покупка-продажба на недвижим имот № 138, том V, per № 5142, дело 779 от 19.11.2010 год. на Нотариус per. № 465 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Девня, вписан в Служба по вписванията при PC - Девня с вх. per. № 3311/22.11.2010 год., акт № 184, том 11, дело № 1970/2010 г. се установява че ищеца е придобил от ЕТ „ТДК - Тодор Караянев" с ЕИК ********* правото на собственост върху следния недвижим имот, сгради и съоръжения: Урегулиран поземлен имот Х-2012 (десети двеста и дванадесет), в квартал 17(седемнадесет) по плана на гр. Вълчи дол, Варненска област, с площ от 2 100 кв.м. (две хиляди и сто квадратни метра), заедно с построените в имота масивен склад едноетажен с разгъната застроена площ от 780 кв.м. (седемстотин и осемдесет квадратни метра), склад метална конструкция, едноетажен с разгъната застроена площ от 408 кв.м.

(четиристотин и осем квадранти метра) и ТРАФОПОСТ, масивна конструкция, едноетажен, с разгъната застроена площ от 37, 5 кв. м. (тридесет и седем цяло и пет десети квадратни метра), при граници: улица, УПИ IX-213, УПИ II- 215, УПИ IV-219, УПИ VII-220, У ПИ ХП-211 и ПИ 1179.

Видно от удостоверение с изх.

№ РД 08-01-484/05.04.2016 г. на Община Вълчи дол е, че имотът описан в нот акт. № 138, том V, per № 5142, дело 779 от 19.11.2010 год. – УПИ Ж-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол е идентичен с УПИ IX – 132, кв. 21 по стария план на града.

Между страните е спорен въпросът дали праводателят на ищеца е бил собственик на процесния обект, като ответникът „Енерго – Про Мрежи“ АД излага че продавачът – „Сортови семена“ ЕАД не е могъл да бъде носител на правото на собственост върху трафопоста, поради наличието на изрична забрана, предвидена в чл. 2, ал. 1 от ЗЕл (обн. 1975 г. отм.), ограничаваща възможността на всякакви други лица освен държавата, да притежават собственост върху енергийни обекти, като всички машини съоръжения, инсталации, сгради и други, които имат връзка с производство, преноса, трансофрмацията на ел. енергия.

Между страните не е спорен факта, че процесният трафопост е изграден при действието на Закона за електростопанството (отм.) (обн.

ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.), който отменя ЗЕл (обн. ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г.). Горното обстоятелство се установява и от заключението на проведената допълнителна съдебно-техническа експертиза, което съдът кредита като обективно и компетентно дадено, съгласно което ТП № 19 е изградено през 1981г. и представлява ТП (трансформаторен пост 20/0,4 kV) - съоръжение за понижаване на трифазно линейно напрежение от 20 kV до трифазно линейно напрежение 0,4 kV.

Техническите съоръжения, чрез които се осъществява достъпът до средно напрежение (СрН) е КЛ (кабелна линия) 20 kV и в настоящия случай ТП № 19. Сградата е едноетажна, монолитна, с площ 37.5 кв.м., находяща се в поземлен имот по кадастрална карта УПИ Х-212 в кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол, община Вълчи дол, област Варна.

Покривът е новоизграден (видно от представените документи за извършен ремонт). Оборудването на ТП е от 1981г. и се състои от помещение за съоръжения СрН- три килии, помещение за трафомашина 400 kVA и табло НН, в което са монтирани електромер тип NP73E с фабр. №

1125091010003141 и рутер. Конструктивното изпълнение на ТП е закрит, с присъединени подземни кабелни линии към страна СрН и въздушни изходящи линии от страна ниско напрежение (НН).

Съгласно разпоредбата на чл.

8, ал. 1 и 2 от Закона за електростопанството /

1976г./ енергийните обекти /електрически уредби и мрежи/ се диференцират на общи и вътрешни, като общите са тези, които захранват няколко потребители, поради което те се изграждат и подържат от Асоциация „Енергетика”, а вътрешните обслужват само един потребител и се изграждат и подържат от него. На основание чл. 2, ал. 2 от същия закон, кооперации и други обществени организация могат да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за собствени нужди. За да бъде разрешен спорният въпрос дали праводателят на ищеца е можел да придобие процесния трафопост, следва да се установи, дали същият е използван за собствени нужди, т.е. отговаря ли на дефиницията „вътрешен“ по смисъла на чл. 8 от посочения нормативен акт. Видно от отговора на исковата молба на „Енерго-Про Мрежи“ АД, този факт се признава, като изрично се посочва, че трафопостът е построен за задоволяване на порасналите нужди от електрическа енергия на зърнобаза на ДП „Сортови семена и посадъчен материал“ Варна, същото се потвърждава още веднъж от ответника - от отказа му да изкупи процесното съоръжение единствено поради факта, че то захранва само един потребител - ищеца. Обстоятелството, че процесният трафопост е изграден за обслужване на нуждите на неговия собственик се потвърждава още и от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, съгласно която съоръжението е изградено за да обслужва неговия собственик – единствен потребител.

По посочените съображения процесният трафопост отговаря на изискванията за вътрешен енергиен обект по смисъла на чл. 8 от ЗЕл /1976 г. отм./, поради което по отношение на същия не е налице законова забрана за придобиването му от субект на частното право. Още повече, че той е изграден от държавно предприятие, което също представлява основание да се приеме, че за пускането му в експлоатация не е било необходимо разрешение от Асоциация „Енергетика”.