Решение № 124 от 10.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Т. Балтова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500160 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 173 от 17.03.2026 г. по гр. дело № 20252100100275 по описа за 2025 г. Окръжен съд - Бургас се е произнесъл по иска на малолетната И. Е. И. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка Е. А. И., със съдебен адрес гр. София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3 - адв. Н. Д. против „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 за заплащане на сумата от 30677,51 евро (60000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.06.2024 год. на пътя между селата Винарско и Кръстина в община Камено, при което водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******* (застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) причинил на ищцата телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2024 год. до окончателно изплащане.

Искът е уважен частично – с присъждане на главница от 7158,09 евро 1

(14000,01 лева) ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. В останалата част претенцията е била отхвърлена.

Ищцата е подала въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й относно главницата над размера от 7158,09 евро (14000,01 лева) до горницата от 20451,68 евро (40000,01 лева) ведно с припадащите се лихви.

Решението в тази част било неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Не бил спазил критерият по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при определянето на размера на обезщетението. Не били съобразени указанията по ППВС № 4/1968г., тъй като не били изследвани в достатъчна степен всички релевантни факти.

Установено било, че при инцидента 8-годишната (тогава) ищца получила: счупване в основата на черепа - в зоната на пирамидата на темпоралната кост вляво, съпътствано с изтичане на кръв и ликвор от лявото ухо; оток на челото вдясно; контузно-разкъсна рана на левия външен слухов проход с левостранен мастоидит.

Проведено било болнично лечение с продължителност 7 дни, протекло консервативно - с прием на солеви разтвори, антибиотици, противооточни и противовъзпалителни медикаменти. Пострадалата била изписана без усложнения. Предписано й било за избягва физически и психически натоварвания и стимулиращи храни. Приемът на антибиотици продължил 5 дни.

След инцидента детето било прежълтяло, имало гадене и световъртеж, оплаквало се от болки, особено в областта на ухото. В първите дни се нуждаело от чужда помощ в битов план. Когато започнало учебни занятия, то получавало главоболие и трябвало по-рано да се прибира от занималня. И към настоящия момент главоболието продължавало, имало и оплаквания за прилошавания.

Пострадалата не била продължавала да изпитва страх. преодоляла психически инцидента и

Изложените обстоятелства не били изследвани задълбочено, въпреки че били установени от свидетелските показания и изслушаните експертизи.

Освен това неправилно било прието наличие на съпричиняване по чл. 51, ал 2 от ЗЗД при степен 60 %.

2

Поведението на водача на застрахования автомобил било признато за престъпление с одобрено от съда споразумение по чл. 381 от НПК, което имало последиците на влязла в сила присъда.

Водачът можел да избегне инцидента, тъй като имал достатъчна видимост към блъснатото 8-годишно момиче, което не било оставено само, а било придружавано от младежи на 14 – 15 години. Инцидентът станал в близост до дома на детето, на пътно платно без банкети и тротоари. Майката пристигнала веднага. Не можело да се говори за неадекватни действия на малолетната вследствие на оставянето й без надзор. Каузалният й принос не бил категорично установен. Не била извършена реална съпоставка между поведението на делинквента и това на пострадалата – в разрез с указанията по т.7 от ППВС № 17/1963г. и практиката на ВКС.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“АД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор. Според него в първоинстанционното решение били направени обосновани правни изводи след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Присъденото обезщетение било адекватно на получените травми и на възстановителния период, който бил приключил. Били съобразени всички обстоятелства, свързани със страданията на ищцата. Спазен бил критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обоснована била и степента на съпричиняване от 60%. Водачът на застрахования автомобил се движел със съобразена скорост като ударът настъпил в опасната зона за спиране.

Малолетното дете било оставено без надзор. То било приклекнало в дясната част на платното за движение в участък с десен завой, който се намирал в непосредствена близост до висока тревна растителност.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 21.05.2026 г.

По същество съдът съобразява следното:

С протоколно определение от 17.10.2025 г. по АНД № 3510/2025 г. на Районен съд – Бургас е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК, по силата на което Ив. В. Ив. от гр. Бургас, роден през **** г. в гр. Карнобат, е признат за виновен в това, че на 12.06.2024 г. при управление на товарен влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******* по републикански път III-5392, км.

4+800 в посока от с. Винарско към с.Кръстина в община Камено нарушил правилата по чл.5, ал.1, т.1, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на малолетната ищца И. Е. И. (тогава на 8 години) 3 средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в областта на лявата пирамида с изтичане на кръв и ликвор от лявото ухо, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. ІІ вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ и чл. 129, ал. 2 от НК.

Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД „Евроинс“АД.

Съгласно чл. 383 от НПК одобреното споразумение има последици на влязла в сила присъда и следва да бъде зачетено относно авторството престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността на дееца.

Пред първата инстанция е била изслушана и автотехническа експертиза за изясняване на начина, по който е настъпил пътният инцидент.

Установено е, че на 12.06.2024 г. около 16:30 часа водачът Ив. управлявал застрахования влекач „Мерцедес Актрос“ без товар, като се движел по двулентов път от с. Винарско към с. Кръстина в община Камено.

Лентите били широки по 3 метра, отделени с непрекъсната маркировка, забраняваща пресичането. Автомобилът се движел със скорост 68 км/ч при ограничение от 80 км/ч. Водачът имал видимост от височина 2,5 метра.

Десният банкет, който бил широк около половин метър, бил зает от висока тревна растителност с височина около 1,3 метра. При наближаване на с.Кръстина в участък с лек десен завой водачът забелязал пред него деца,които бутали детска количка в същата посока. Те се движели вдясно като заемали отчасти платното за движение. Зад тях се намирала малолетната ищца, която била приклекнала върху дясната лента на около метър от банкета. Водачът я забелязал от около 35 метра (при опасна зона за спиране 56 метра), отклонил автомобила вляво и предприел действия за спиране. Успял да намали скоростта до 34 км /ч и да избегне прегазване на детето, но го ударил с предната дясна страна на влекача. Тялото на детето било отхвърлено косо вдясно, а влекачът спрял около 10 метра след мястото на удара.

От изслушаната медицинска експертиза и приложената медицинска документация става ясно следното:

Ищцата била откарана в съзнание от екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ-Бургас, където била приета по спешност в отделението по неврохирургия с оплаквания за болки и световъртеж. Там били констатирани 4 следните увреждания: счупване в основата на черепа в зоната на пирамидата на темпоралната кост вляво с изтичане на кръв и ликвор от лявото ухо; оток челно вдясно 2/2 см. и контузно-разкъсна рана на ляв външен слухов проход без засяхане на мембраната на тъпанчето. Черепно-мозъчната травма била квалифицирана като лека – 14 точки (от общо 15) по скалата на Глазгуоу, указващи много ниска степен на засягане на съзнанието. При образните изследвания било установено и възпаление на мастоидния израстък - голямата кост зад ухото, без обаче да има увреждане на мозъчния паренхим.

Проведено е било 7-дневно консервативно лечение без операции и инвазивни процедури и без обездвижване – само с прием на антибиотици, кортикостероиди, противооточни лекарства и солеви разтвори.

Малолетната е била изписана без медицински риск с предписание да продължи приема на антибиотици в рамките на 5 дни и да избягва натоварване. Главоболието й отшумяло в рамките на 1-2 седмици. Последната медицинска документация е от деня на изписването.

При извършения преглед вещото лице констатирало, че ищцата е в добро общо състояние – жизнена, адекватно ориентирана, с нормално за възрастта си физическо и нервно-психично развитие. Нямало видими изменения в лявото ухо и външния слухов проход. При натиск в тази област детето съобщавало за известна болезненост, но тази симптоматика не можела да се свърже с претърпяната травма. Експертът е отбелязал затрудненията си в комуникацията с родителите поради тяхната неграмотност и малцинствен произход. Оплакванията им за известно влошаване в здравословното състояние на дъщеря им не били подкрепени с медицинска документация.

Нямало данни за отклонения от учебния процес.

Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Ив. Ив.

(водач на автомобила) и С. Ст. (съжителствала с брата на бащата на ищцата).

Водачът Ив. е отбелязал, че по време на инцидента не могъл своевременно да възприеме детето, тъй като то се намирало на пътен участък в лек десен завой на фона на банкет, обрасъл с високи изсъхнали треви.

Свидетелката Ст. живяла за около месец в къщата на родителите на малолетната ищца. Тя пресъздава преките си впечатления за състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента и по време на болничния престой. Говори и за оплакванията на майката относно за хода на възстановителния процес. Първоинстанционният съд правилно е ценил тези показания, само доколкото касаят непосредствени наблюдения, които не 5 противоречат на медицинска експертиза и приложената документация от болничното заведение.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства като е изяснил фактическата обстановка и е направил обосновани изводи относно спорното право. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие с установения механизъм на ПТП и вида и характера на претърпените увреждания е определен пълен размер на обезщетението за неимуществени вреди на стойност 35000 лева. Спазен е критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отчетени са краткият болничен престой, липсата на обездвижване и инвазивни процедури, както и бързото възстановяване без документирани усложнения. Съобразени са също битовата среда на пострадалата и икономическите условия в страната през 2024 г.

Аргументирано е опредЕ. степен на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ГПК от 60%. Съобразено е, че водачът, макар и осъществил състава на чл.

343, ал. 1, б. „б“, предл. ІІ вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ от НК, е управлявал товарния автомобил със скорост в рамките на нормативното ограничение. От друга страна е отбелязано, че по време на инцидента малолетната ищца е била оставена без родителски надзор (в разрез с разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето) на пътното платно в участък със завой в близост на обрасъл с високи треви банкет, поради което е била трудно забележима. Не може да се говори, че движещите се пред пострадалата деца, са упражнявали адекватен контрол върху поведението й. Ирелевантно е последяващото появяване на майката на мястото на произшествието.

Разпечатката съдържа 51 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90ec1a5d-27db-436a-a2d1-0982738e1aa4