Решение № 12138 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12138 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20231110108792 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи незаплатени суми по договор за заем, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ищецът твърди, че по договор от ...г., сключен със „...“ ООД, последното дружество е предоставило на ответника паричен заем срещу задължение за връщането му, ведно с дължимите лихви. Заемодателят предоставил паричната сума по договора. Ответникът обаче не изпълнил задълженията си за връщането ѝ. С договор за цесия, вземането е прехвърлено на ищеца. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, в т.ч. с твърдения за нищожност на договора и на отделни договорни клаузи. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

1

По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения по сключен на ... г. между „...“ ООД и ответника договор за потребителски кредит № ..., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит като за целта му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит, предоставен от „...“ ООД.

На ... г. е сключен Договор за потребителски кредит № ..., между „...“ ООД като кредитор, от една страна и ответника като длъжник, от друга страна, съгласно който заемодателят е предоставил парична сума от 850 лева, която заемополучателят се е задължил да върне в срок до ... г. на 37 седмични вноски с падежен ден четвъртък, при размер на първите 3 вноски - 6,62 лева и на останалите 34 – 28,55 лева, годишен процент на разходите (ГПР) 49.82 %, годишен лихвен процент 40.05% и обща дължима сума по кредита 990,56 лева.

В чл. 6 от договора е уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с една от следните форми: банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на специално определени от заемодателя условия. Съгласно чл. 8 от договора, при непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако поръчителят не отговаря на специалните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 748,44 лева, която се начислява автоматично от заемодателя. С подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

От ищеца не се оспорва и се установява от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, че по договора за потребителски кредит от ... г., от страна на ответника са извършени плащания, с които са погасени дължими от ответника суми по договора за кредит. Следователно съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на С. А. Н. е предоставена сумата в размер на 850 лева по процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с подпис на кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно признание на обстоятелството, че ответникът е получил сумата по кредита, а 2 именно извършените от същия плащания по договора, установени и от вещото лице по делото.

По делото от изслушано и прието заключение на ССчЕ, се установява, че извършеното от заемателя погасяване на вземанията по договора за кредит към „...“ ООД е в общ размер на 280,05 лева, които плащания са извършени в периода ... г. – ... г., след което плащането е преустановено. С внесените суми са погасени задължения както следва: главница – 44,03 лева, договорна лихва – 32,93 лева, неустойка 175,09 лева и такси – 28 лева.

Установено е по делото и това, че с рамков договор за цесия от ... г. и Приложение № 1 от ... г. вземането по договора е прехвърлено на ищеца.

С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедент. Уведомяването може да бъде извършеното и от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента, както е извършено и в настоящия случай. Установява се от представените по делото писмени доказателство, пълномощно от ... г., уведомително писмо от 12.04.2022 г., съдържащо уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и от известие за доставяне, че ответникът на 18.04.2022 г. е надлежно уведомен за извършената цесия.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между праводателя на ищеца и ответника правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, релевирано от длъжника неизпълнение и валидно прехвърляне на вземания в патримониума на ищеца.

Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между „...“ ООД и ответника, изпълнение на задълженията на „...“ ООД по тях – предоставяне парична сума, неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените срокове, както и надлежно прехвърляне на вземанията по процесния договор на ищеца.

3

Съдът приема, че между „...“ ООД и ответника е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.

10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ... ООД и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е включена неустойка за непредоставено обезпечение, надхвърляща отпуснатия заем.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" 4 са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 6 от договора в размер на 363, 81 лева, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл.

6 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Неустойката, с оглед условията на които следва да отговаря обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по начин, че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим разход, уговорен в глобална сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, аналогично на погасителните вноски по договора, предварително заложен като разход в договора и включен в размера на погасителните вноски, видно от представения погасителен план. Следователно тези разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, като с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им се явяват добавък към погасителните вноски по кредита.

Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, то се явява скрита печалба за кредитора. Налага се извода, че с клаузата на чл. 6 от договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя в размер на 363,81 лева, което 5 съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при установяване на ГПР по кредита. По делото се установява, че посочената сума не е била включена в ГПР. Дори и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 850 лева и сумата за връщане с договорна лихва е в размер на 990,56 лева общо за целия срок на договора и ГПР, изчислен при включване като разход единствено на уговорената възнаградителна лихва, то при общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 1 739 лв. не съответства годишния процент на разходите от 49, 47 %. Налице е разминаване между посочения в договора ГПР и действителния прилаган ГПР, в който следва да бъде включено и уговореното допълнителното възнаграждение по чл. 6 от договора.