Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260138 от 30.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1979/2019
Вид
Решение № 260138
Подписан
30.07.2020
В сила
07.06.2022
Състав
ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.17 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.9 · Закон за енергетиката
  • чл. 2 · Закон за енергетиката
  • чл.94 · Закон за енергетиката
  • чл.18, ал.4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327 · Търговски закон

Р

Е Ш Е Н И Е

№…………/ ………….07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1979/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.

Образувано е по искова молба на УП БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца: сумата от 46 040.94 лева с ДДС, представляваща дължима от ответното дружество цена за произведена и доставена ел.енергия за м.ноември 2016г., на основание чл.79 ЗЗД както и сумата

13 198.30 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 01.02.2017г. до предявяване на иска на 02.12.2019г. ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 143 040.28 лева, представляващи цена за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за месец декември 2016г. с ДДС, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази главница, в размер на 41 004.95 лева, изчислена за периода от 01.02.2017г. до подаване на иска на 02.12.2019г., а така също и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и сторените разноски за производството вкл.адв.възнаграждение.

В обосноваване вземането, предмет на исковите претенции ищецът сочи, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник – вятър, който продава ел.енергията, произведена от собствената му ел.централа по регулирани от КЕВР цени, изкупувана от Енерго -Про продажби АД съгласно Договор за изкупуване на ел.енергия №95/26.08.2009г., сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /след това преименувано в Енерго про -Продажби/. Твърди, че ВЯеЦ на ищеца е присъединена към ел.мрежа на ответното дружество на основание договор за присъединяване № ДУА-242/08.10.2007- 3078/10.10.2007- 4040- ВГ -08.09.2008г. от 14.11.2008г., сключен от ищеца с Е.ОН България Мрежи АД. Въз основа на договора за изкупуване, ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия при условията на договора, разпоредбите на ЗЕВИ и на Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране цените на ел.енергия. Твърди се, че ответникът е изкупувал ежемесечно ел.енергия въз основа на издадени от производителя фактури по преференциална цена, определена от КЕВР с решение Ц-010/30.03.2011г.

/съкр.Решение Ц-010/

По конкретната претенция, досежно месец ноември, ищецът твърди, че е произвел през м.11.2016г. общо 775.174 МВч ел.енергия като за част от количеството е издал фактура №105/30.11.2016г. за стойност от 175 149.01 лева с ДДС при продажна цена от 188.29 лева/МВтч /преференциална цена по т.8 от решение Ц-010/2011г. за ВяеЦ работещи до 2 250 часа/, тъй като централата е работила под 2 250 часа и не е надхвърлен прагът нетно специфично производство от 1 907 кВч. През същия месец 2016г. ВяЕц на ищеца надхвърлила определеното в т.1.7 от решение СП-1/31.07.2015г. НСП за ВяЕц работещи до 2250 часа, поради което ищецът издал кредитно известие №106/30.11.2016г. към издадената вече фактура от същата дата, с което стойността по последната била намалена с 40 728.45 лева без ДДС.

Количеството надхвърлило т.1.7 от решение СП-1 в размер на 216.307 мВч се умножава с преференциална цена в размер на 188.29 лева/МВч. Твърди се, че за същите 216.307 МВч ел.енергия било издадено на основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ ново кр.известие №107, с което количеството произведена ел.енергия над НСП било умножено по цена за излишък на балансиращия пазар от 10.92 лева/МВч. Тъй като през месец 12.2016г. централата на ищеца надхвърлила 2 250 часа работа ищецът издал кр.известие към фактура №105, в което добавил 46 040.94 лева с ДДС, с които коригирал продажната цена до размера на преференциалната по т.1.7 от решение СП-1/2015г. в размер на 177.37 лева/МВч. /т.е.188.29 -10.92 лева/МВч/ Твърди се, че сума в размер на 46 040.94 лева е дължима, поради което е предмет на предявената претенция. Върху тази сума се дължи и обезщетение за забавено изпълнение на основание чл.24 от договора за изкупуване на ел.енергия, в размер на 13 198.30 лева, считано от 01.02.2017г.

По втория кумулативно съединен иск: Ищецът твърди, че през м.12.2016г. централата е произвела 684.52 МВч ел.енергия, за които е издадена фактура №111/31.12.2016г. на обща стойност от 151 890.34 лева с ДДС като продажната цена на количеството 533.69 МВч е умножено по 188.29 лева/МВч – преф.цена по т.8 от решение Ц-010/2011г. за Вяец до 2250 часа, а за останалото количество от 150.83 МВч, продажната цена е изчислена по 172.95 лева/МВч – преф.цена по т.9 от решение Ц-010/2011г. За количествата, надхвърлящи НСПЕ по т.1.8 от решение СП-1 от 0.831 МВч било издадено кредитно известие №114/31.12.2016г., с което цената е намалена; било издадено и дебитно известие №115/31.12.2016г., с което цената била увеличена по цена за излишък. Поради извършено от ответника частично плащане по фактура №111/2016г., дължима остава останалата сума в размер на 143 040.28 лева.

Върху тази сума се претендира и обезщетение за забавено изпълнение на основание договора и чл.86 ЗЗД, в размер на 41 004.95 лева.

В исковата молба се твърди наличие на валидно сключен договор за изкупуване на ел.енергия от 26.08.2009г.

Извършените промени в ЗЕ относно изкупуване на енергията от ВИ /възобновяем източник/, считано от 01.01.2019г., не се отразяват на процесното вземане.

Твърди се изпълнение на договора от страна на ищеца за двата процесни месеца като количествата произведена и доставена ел.енергия не са оспорвани от ответното дружество. Количествата са фактурирани от ищеца съгласно договора между страните и подлежат на заплащане.

Твърди се приложение към момента на сключване на процесния договор и 12 години след това на решение №Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. Съгласно договора, при промяна на преференциалната цена, същата влиза в действие между страните автоматично без да се подписва допълнително споразумение. Към датата на влизане в сила на ЗЕВИ /ДВ, бр.35 от 03.05.2011г., по силата на пар.7 от ПЗР на същия, валидна е преференциалната цена по решение Ц-010/2011г. За определянето на тази цена ДКЕВР е ползвал специфичен критерий по решение Ц—010 от 30.03.2011г. – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни еф.годишни часове на работа на ветровите генератори – до и над 2 250 часа работа. Твърди се, че въз основа това производителите са определили две различни преференциални цени за изкупуване на произведената ел.енергия – по т.8 от решение №Ц-010 – в размер на 188.29 лева/МВч за ВяЕц работили до 2 250 часа, а по т.9 от същото решение - цена от 172.95 лева/МВч за централи, работили над 2 250 часа. Твърди се, че тази практика на отчитане на произведеното количество ел.енергия, подлежаща на изкупуване от ответника, едновременно по две преференциални цени е била факт в продължение на повече от 5 години между страните. Позовава се на чл.18, ал.3 от договора за изкупуване. Ищецът счита, че произведената от него ел.енергия следва да се изкупува по по-високата преференциална цена от посоченото ценово решение на ДКЕВР, а за количеството над 2 250 часа ефективна работа – по по-ниската преференциална цена. Прави се довод, че такова било разбирането и на ДКЕВР, обективирано в тяхно писмо от 2008г. Поддържа се, че за целия период на договора ищецът следва да продава произведеното от него количество ел.енергия по преференциални цени съгл.чл.31, ал.5 ЗЕВИ.

Ищецът излага, че по времедействие на договора между страните, е допусната промяна в ЗЕВИ, на 01.01.2014г., която касае начина на отчитане на произведената ел.енергия, но не засяга преференциалните цени. Последваща промяна е допусната през 2015г. - ДВ, бр.56/2015г., въз основа на която е въведен допълнителен критерий за количествата произведена ел.енергия, подлежащи на заплащане по преференциална цена. Въведен е критерий “нетно специфично производство“/НСП/ като количествата, надхвърлящи НСП, се изкупуват по цени за излишък на балансиращия пазар. Легално определение на този критерий е дадено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Ищецът твърди, че съгласно приетото въз основа на тези изменения Решение №СП-1 от 31.07.2015г., е определена НСПЕ и съответно определени преференциални цени с предходните решения на КЕВР в периода от 2008 – 2015г. като в процесния случай това е решение Ц-010 и по-конкретно т.8 и т.9 от същото. Съгласно т.1.7 от цит. решение СП -1/2015г., НСП на ВЯеЦ работещи при цена от 188.29 лв/МВч до 2 250 часа е 2 000 кВч, а съгласно т.1.8 от същото решение – за ВяЕц работещи при цена от 172.95 лева/МВч без ДДС /т.е. т.9 от решение Ц-010/, е 2 300 кВч за работещите над 2 250 часа централи с вятър. Въз основа на горното ищецът твърди, че ответникът следва да изкупува произведената от ищеца ел.енергия до достигане на 2 000 кВч и ако централата не достигне 2 250 еф.часа на работа, по преференциалната цена по т.8 от решение Ц-010, а в случай че не достигне 2 250 часа работа – произведеното количество се изкупува по цена за излишък. Ако ВяеЦ на ищеца надвиши 2 250 часа работа – по т.8 от решението, а над 2 250 часа до 2 300 ефективни часа - по преференциална цена по т.9 от решението.

При надхвърляне на 2 300 ефективни годишни часа на работа – остатъка от количеството произведена енергия се изкупува по цена а излишък.

Твърди се, че въз основа промените в регламентацията и методологията за определяне количествата ел.енергия от ВИ, ищецът е издал фактури №№105 и №111/2016г. за съответно месец ноември и месец декември 2016г., които били своевременно издадени и изпратени на ответника.

Ответникът получил и двете фактури. Твърди се, че независимо от това ответникът изрично отказал да заплати обективираните във фактурата суми. Твърди се, че този отказ на ответника се базира изцяло на становище на НЕК по приложимата методология на изчисляване и заплащане на преф.цена за количеството ел.енергия от ВИ. В тази връзка ищецът твърди, че НЕК не е страна в правоотношението по изкупуване на ел.енергията, поради което позицията и не обвързва трети лица, а ако ответникът има претенции към НЕК на основание чл.94 ЗЕ, следва да го отнесе за разрешаване по съдебен ред.

Твърди се, че решение СП-1/2015г. е отменено и не поражда действие между страните.

Действието на тази отмяна е от момента на постановяване на решението с действие спрямо всички. Поради това т.1.7 от същото решение е изобщо неприложимо в отношенията между страните. Не следва да се прилага и последващо приетото решение СП-5 за определяне на НСП за централи, работещи при цена от 188.29 лева/Мвч без ДДС от 2000 кВч за централи до 2250 часа. Това решение също не се прилага, тъй като е прогласено за нищожно по адм.дело №4422/2019г. на АССГ.

Единствено приложимото НСПЕ е това по т.1.8 от решение СП-1. По отношение на цената, между страните не е имало несъгласие, че приложение намира т.8 на решение Ц-10, т.е. преференциална цена от 188.29 лева/МВч. и т.9 от същото с цена от 172.95 лева МВч. Според ищеца, изменението на ЗЕВИ не променя приложението на цените в т.8 и т.9 от цитираното решение Ц-010. Не съществуват основания за ответното дружество да откаже заплащане на преференциалната цена по решение Ц-10. Поради това се поддържат кумулативно съединените осъдителни искове.

В срока за отговор по чл.367 ГПК е постъпило становище на Енерго -про Продажби АД, чрез адв.А.Т. от САК за неоснователност на исковете. Основните обстоятелства по спора, правоотношенията и приложимите нормативни и административни актове не се оспорват. Спорът е правен. Не се оспорват количествата произведена от ищеца ел.енергия от ВИ, но се твърди, че се дължи една единствена преференциална цена от 188.29 лева/МВч, по т.8 от Решение Ц-010/2011г. като за горницата над НСПЕ в размер на 216.307 МВч се дължи цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен оператор“ЕАД по Правила за търговия с ел.енергия в размер общо на 2 833.(9 лева с ДДС, които са реално заплатени на ищеца, т.е. при средна цена за излишък от 10.915 лева/Мвч. Поддържа се също, че през м.11.2016г. Вяец на ищеца е достигнала НСП от 2 000 кВч за 1 кВч инсталирана мощност. Аналогични твърдения се правят и относно начислената цена за произведеното през м.12.2016г. количество ел.енергия. Дебитните известия, издадени от ищеца на ответното дружество, последното е предало за заплащане на НЕК съгласно чл.94 от ЗЕ, но е налице отказ от 10.02.2017г. за плащането им. Именно поради това е поискано от ищеца да издаде кредитни известия като коригира тази цена в такава за излишък на балансиращия пазар. Не се оспорват произведените общо количества ел.енергия от притежаваната от ищеца ВяеЦ. Поддържа се позицията на НЕК, че за произведеното количество ел.енергия през годината се дължи една преференциална цена, определена за централи, работещи до 2 250 часа при съответно НСП, определено в решение СП-1, а за количествата над 2250 часа и надхвърлящи НСП – по цена за излишък.