Решение № 20117 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20117 гр. С., 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110126121 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. И. Ч. срещу О. А. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от поведение на ответника, изразяващо се в системно подаване, считано от 4.10.2016г., на сигнали, жалби, молби до различни съдилища и прокуратури (СРП, СГП, САП, ВКП, СРС, ВКС), до Г.П. и до САК, с целенасочено изнесени в тях обидни и клеветнически твърдения по неин адрес, накърняващи професионалната репутация като адвокат, въз основа на които са образувани дисциплинарни преписки и дела, прокурорски преписки, както и наказателно дело от частен характер, ведно със законна лихва от датата на увреждащите действия до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен процесуален представител адв. И. е депозирал отговор на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че упражняването на законово признатото право на жалби до държавни органи от страна на ответника не осъществява състав на деликтно поведение. Навежда и възражение за погасяване вземането за обезвреда по давност.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и от приетите писмени доказателства е видно, че Г. И. Ч. е била защитник на О. А. А. по н.о.х.д. № 6042/2014г. по описа на СРС в качеството му на 1 подсъдим, като по силата на сключен между тях договор за правна защита и съдействие последният заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., както и че с молба от 31.03.2016г. същата се е отказала от по-нататъшната защита на ответната страна.

От материалите по делото се установява, че на 23.03.2016г. ответникът е депозирал жалба срещу адвокат Г. Ч. с оплаквания за качеството на предоставената му защита по н.о.х.д. № 6042/2014г. по описа на СРС, във връзка с която жалба е образуванa дисциплинарнa преписка № 120/2016г. по описа на САК /л. 185/. С решение от 07.06.2016г., обективирано в Протокол № 18/2016г., е отказано образуването на дисциплинарно производство срещу ищцата, а дисциплинарната преписка е прекратена с мотиви, че липсват обективни данни за извършено дисциплинарно нарушение /л. 27/. Срещу решението е подадена жалба от О. А., която е оставена без уважение с Решение с изх. № 1078/10.08.2015г. на Висшият адвокатски съвет /л. 30/.

Като писмено доказателство е представено Решение от 20.12.2016г. по д. д. № 251/2016г. на ДС при САК, по силата на което на адвокат Г. Ч. са наложени наказания порицание и глоба в размер на една минимална работна заплата за нарушение на чл.

132, т. 10, чл. 40, ал. 1, чл. 12 и чл. 5, ал. 4 ЕКА – уронване престижа на професията, отказ от защита, разкриване на поверителна информация /л. 311/. Така постановеното решение е отменено с Решение от 27.04.2017г. по д.д. № 1/2017г. на ВДС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ДС при САК /л. 314/.

По делото е приобщено Решение от 15.06.2017г. по д.д. № 77/2017г. на ДС при САК, с което на адвокат Г. Ч. е наложено наказание порицание във връзка с извършено нарушение на чл. 5, ал. 3 ЕКА – злепоставяне на клиента пред съда за факти, недоказани с влязла в сила присъда /л. 304/. Решението е обжалвано от ищеца и ответника, като с Определение от 13.10.2017г. същото е отменено, а производството по д. д. № 38/2017г. е прекратено поради изтичане на абсолютния давностен срок /л. 33/.

Като писмено доказателство по делото е представен и Протокол № 17/ 2019г. на САС /л. 38/. От неговото съдържание е видно, че по повод жалба на адв. Георги Аргиров е отказано образуване на дисциплинарно производство срещу Г. Ч. за подаден сигнал до Г.П., излагащ неверни обвинения срещу адв. Георги Аргиров и О. А..

Дисциплинарната преписка е прекратена с мотиви, че сигналът е подаден от ищцата в качеството на физическо лице, а не на адвокат.

От събраните писмени доказателства се установява, че с Присъда от 27.06.2019г. по н.ч.х.д. № 17264/2016г. на СРС Г. Ч. е призната за невиновна за това, че с молба от 31.03.2016г., представена по н.о.х.д. № 6042/ 2014г. на СРС, в която е посочила, че „На 15.03.2016г. след приключване на съдебното заседание по посоченото дело и на 17.03.2016г. със съобщение на мобилния ми телефон, със заплаха за изключването ми от САК бях притискана да връщам заплатения хонорар“; „На 18.03.2016г. подсъдимият 2

А. се опита да взломи входната врата на кантората ми, изскубна звънеца от вратата и развали патрона, като вкарал кибритена клечка в същия с цел изнудване за получаване на платения от него хонорар за адвокатска защита“; „На 23.03.2016г. на мобилния си телефон получих заплаха за живота си, че „ще бъде осакатена, ако не плащам“, да е извършила престъпление по чл. 147, ал. 1 НК – клевета срещу тъжителя О. А. /л.47/.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и е образувано в.н.ч.х.д. № 235/2020г. на СГС, като с Решение № 443 от 07.07.2020г. въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционната присъда /л.54/.

От материалите по делото е видно, че О. А. е депозирал в СРП „жалба“ с оплаквания за некомпетентно процесуално представителство по н.о.х.д. № 6042/2014г. на СРС от адвокат Г. Ч. и отказ от нейна страна да възстанови заплатен адвокатски хонорар, като е поискано извършването на проверка и иницииране на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК /л. 62/. Образувана е пр. пр. № 14852/2016г. по описа на СРП, като с Постановление от 07.11.2016г. е отказано образуването на досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер /л. 170/. Установява се, че по реда на чл. 200 НПК срещу постановлението е депозирана жалба от ответника, като последната е оставена без уважение с Постановление от 28.12.2016г. по пр. пр. № 21426/2016г. на СГП /л. 171/. Постановлението също е обжалвано по реда на инстанционния контрол, като последното е потвърдено от САП на 18.04.2017г. /л. 174/.

По жалба на О. А., съдържаща твърдения за набедяване от Г. Ч. в извършване на престъпление от частен характер – причиняване на лека телесна повреда, е образувана пр. пр. № 43884/2017г. на СРП. С постановление от 03.05.2018г. е отказано образуване на досъдебно производство, който отказ е потвърден на 04.07.2018г. от СГП. /л. 238/.

От събраните писмени доказателства се установява, че Г. Ч. също е подавала сигнали срещу О. А.. На 29.03.2018г. е депозиран сигнал за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК – умишлено отправяне на жалби и сигнали, по който е образувана пр. пр. № 13974/2018г. по описа на СРП /л. 437/. С постановление от 31.07.2018г. е отказано образуването на досъдебно производство, който отказ е потвърден с Постановление от 09.11.2018г. по описа на СГП. На 08.01.2019г. е подаден сигнал до Г.П., заедно с П.Г. и П.С., съдържащ твърдения за вероятно извършени от О. А. престъпления от общ характер, както и за съществуване на „организирана престъпна група, включваща служители и длъжностни лица от 4 РУ-СДВР и техни помагачи от съдебната власт“ /л. 273/.

С присъда от 16.05.2017г. по н.ч.х.д. № 15205/2016г. на СРС О. А. е признат за невиновен в това, че с жалба, депозирана до САК с вх. № 2053 от 23.03.2016г., е разгласил позорни и неверни обстоятелства по отношение на адвокат Г. Ч. с изразите:

„Молбата освен, че е пълна с неточности и неверни факти, дори не е адресирана до 3 съда“, „Самата молба се вижда абсолютната некомпетентност и непознаване на фактите по делото“, „Смятам, че умишлено направи този цирк, за да разкрие или некомпетентността си, или непознаване на делото въобще“, „Друго което може да се допусне е умишлено саботиране на защитата ми по делото“, „Респективно е решила, че за толкова пари не е длъжна дори да се запознае с делото, а само да симулира дейност с неадекватни действия“, „Моля да проверите достоверността на написаното от адв. Ч. в интернет, че е била съдия с дългогодишен стаж, тъй като компетентността и действията й граничат с измама и смятам да дам медийна гласност на случая“, като е оправдан за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК /л. 218/. Изцяло отхвърлен като недоказан е предявеният срещу подсъдимия граждански иск в размер на 10 000 лв. Установява се, че във връзка с депозирана жалба от ищцата е образувано в.н.ч.х.д.

№ 5082/2017г. на СГС. С решение № 199 от 08.02.2018г. първоинстанционната присъда е потвърдена /л.226/.

Сред събраните в хода на производството доказателства е приобщена и аудиотехническа експертиза по ДП № 3180/2016г. по описа на СДВР. Предвид принципа за непосредственост по чл. 11 ГПК, който не допуска решението да се основава на експертни заключения, изготвени и събрани в друго производство, експертизата няма да бъде обсъждана.

Като писмено доказателство по делото е представена Епикриза на Г. Ч., от чието съдържание е видно, че в периода от 09.01.2019г. до 13.01.2019г. ищцата е била лекувана в гастроентерологично отделение на МБАЛ „Доверие“ /л. 60/.

При така установеното от фактическа правна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предявения т иск, с оглед твърденията, изложени о т ищцата в исковата молба и отправеното към съда искане за защита, има своето правно основание в посочената норма. Поради това основателността му се предпоставя от установяване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, съставляващи основание на претенцията за обезвреда, а именно твърдяното виновно противоправно поведение на ответника, претендираните неимуществени вреди и настъпване на вредите в причинно-следствена връзка с това поведение.

Съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС всеки, чиито права и свободи са нарушени, има право на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти.

Разпоредби с подобен характер се съдържат и в чл. 45 КРБ, който регламентира правото на жалба, предложение или петиция до държавен орган, и в чл. 56, ал. 1 КРБ, прокламиращ правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен 4 или административен ред, така и по наказателноправен такъв, в случаите, когато са осъществени инкриминирани в НК деяния. За по-голямата част от престъпленията – тези от общ характер, наказателноправната защита се реализира от самата държава, като в чл. 208 НПК са регламентирани законните поводи за започване на разследване, сред които е и съобщение до органите на досъдебното производство с данни за извършено престъпление. В тази връзка, подаването на сигнал представлява призната от закона правна възможност и само по себе си то не може да се квалифицира като противоправно действие. Такава противоправност обаче би била налице в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ. Обстоятелството дали правото на сигнал е упражнено добросъвестно или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното производство, тъй като законът не е свързал съществуването на правото с изискването твърдяното със сигнала престъпление действително да е било извършено и то от обвиняемия. Упражняването на правото ще бъде добросъвестно, ако е извършено с убеждение, че то съществува. В случай, че се окаже, че не съществува, то това няма да го превърне в недобросъвестно. Незнанието на тези обстоятелства, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняване на правото на сигнал/жалба.