Решение № 765 от 14.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120203391 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба от „Г.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.А.Д. с посочени седалище и адрес на управление: ********************* срещу Наказателно постановление № 844666-F839794/21.08.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.7а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, с аргументи за неправилно възприета фактическа обстановка,което е обусловило и формиране на незаконосъобразни и неправилни правни изводи. Твърди се,че издаденият документ от нефискален принтер е предоставен именно по разпореждане на проверяващите органи и представлява „марка, съдържаща изписани за служебна консумация артикули без стойност“,но същият не наподобява дори частично по съдържание и реквизити ФКБ/служебен бон или др.документ, издаван от фискално устройство,по който се дължи плащане. Поддържа се и недоказаност на нарушението,поради липса на допуснато издаване на нефискален бон или документ с информация за текуща сума по сметка на конкретен клиент или на таен клиент/служител на НАП.

В открито съдебно заседание „Г.“ ООД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт Т., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.12- НП е връчено на управител на жалбоподателя на 01.09.2025г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60 ЗАНН на 15.09.2025 г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

1

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател "Г. "ООД е ангажирана за това, че при извършена на 02.08.2025 г. проверка от инспектор по приходите, в сезонен търговски обект по см. на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- Exe beach bar,находящ се в гр.С., плаж К. юг, стопанисван от „Г.“ ООД с ЕИК *********, е установено, че от управител на обекта са приключени отворени сметки с нефискален касов бон. Предоставеният за проверка нефискален документ съдържал номер на сметка,наименование на обекта, дата,час,оператор,маса,точен вид на стоката, парична стойност, обща сума за плащане.

В обстоятелствената част на АУАН е формирано заключение,че според изискванията на Наредба №Н-18/2006 на МФ, документите издавани от нефискалните устройства не следва да съдържат цени и дължима обща сума,а могат да отразяват единствено количество на стоките и за осъществяване на дейността.

Според проверяващите дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл. 7а,ал.1 от Наредба №Н-18/2006 на МФ във вр.чл.118,ал.4 ЗДДС,като не е изпълнило задълженията си да коригира документите с информация за текуща сума по сметка от нефискалните устройства.

АУАН е предявен и връчен на упълномощено лице от законния представител на жалбподателя в деня на съставянето му – 10.08.2025 г.

Спецификата на установените факти според актосъставителя намират солидна фактическа опора и доказателствена легитимност в съставения при проверката Протокол за извършена проверка Кд.

184,сер.АА ПИП№0140416/02.08.2025 г.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган приемал от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС и в издаденото наказателно постановление от 21.08.2025 г. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които формират стройна и непротиворечива логическа последователност. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси –за обективна несъставомерност на деянието поради непредоставяне на информация за текуща сметка,издадена от нефискалния принтер на клиент.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. Като оцени правната същност на нарушението, въведено с чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът достигна до извод, че словното описание на фактическите елементи от състава на нарушението не е еднозначно и ясно. Не са въведени съставомерни факти, съответстващи с елементите от законния състав на нарушението по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Изброените фактически предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност са във формално несъответствие със състава на изпълнителното деяние на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, който "стандартизира" съответния 2 вид неправомерна, антифискална дейност и по този начин осигурява база за постигане на фактическа детайлизация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ по императивен ред установява, че не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. В описателната част на АУАН и НП идентично е записано,че в обекта „бяха приключени отворени сметки с нефискален касов бон“. Записано е и,че конкретното съдържание на нарушението по чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ се състои в това,че дружеството жалбоподател „не е изпълнило задълженията си да коригира документите с информация за текуща сума по сметка от нефискалните устройства.“ Липсата на информация, пресъздадена в НП, съответстваща на стандартизирания с чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ модел на антифискална дейност, чрез посочване конкретно времето, мястото и акта по предоставяне на конкретен документ с информация за текуща сума по сметка със съответните визуално уподобяващи характеристики на фискален бон, обуславя неяснота относно предявеното на санкционираното лице нарушение. В случая неясни остават съвместимите със състава на чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ факти относно противоправното поведение на „Г.“ ООД, като е допусната съществена непрецизност чрез „тълкуване“ и на практика цялостно модифициране формата на изпълнително деяние- а именно на жалбоподателя се вменява неизпълнение на задължение за коригиране документите с информация за текуща сума по сметка от нефискалните устройства,каквото задължение не е нормативно предвидено в текста на чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Обсъдените в АУАН и в НП белези на нарушението се съотнасят към мащабите на един предполагаем контекст относим към предикатна дейност, позволяваща формиране на косвени индиции с възможно поведение по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Липсата на яснота за основните релевантни предпоставки за обективна съставомерност на нарушението бележи признаците на съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. Самостоятелно, съществено процесуално нарушение представлява и непосочването в АУАН на конкретен бон или нефискален документ с информация за цена, точен вид на стоката, количество, единична стойност и обща сума за плащане, издаден от нефискалния принтер. Съгласно чл. 7а, ал.1 от Наредбата всеки отделно предоставен документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, съставлява нарушение.

В този см. макар и по не напълно идентичен казус съдът споделя актуалната практика на касационната инстанция в Решение № 3341 от 9.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

№ 235/2025 г. : „Следователно за отделните продажби на бира по процесните касови бележки е осъществен самостоятелен състава на административното нарушение.“ По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 3

2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

С правилото на чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС се предвижда,че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

Начинът, по който съставът на нарушението е юридически дефиниран в чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ показва, че цит. разпоредба разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място, това е действието, форма на активно поведение, с което се предоставя при покупка документ с информация за текуща сума по сметка. На следващо място, са особените визуални отлики на документа с информация за текуща сума по сметка, който създава визуална „имитация“ или аналог по съдържание на фискален бон.Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му. Правното значение на тези фактически елементи по „предоставяне“ на документа с информация за текуща сума по сметка, представляващ външен аналог на фискален бон, са определени от съдържанието на самата норма на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на съответния състав на административно нарушение. Именно предоставянето на описания документ при покупка влияе върху степента на обществена опасност на посегателството, и предпоставя по арг.на чл.185,ал.2, .изр.2 от ЗДДС, вр. чл.185,ал.1 ЗДДС отреждане на нужното внимание от контролните органи при диференциране на административно-наказателната отговорност.

Но в практическата процесуална дейност недоказването на този признак от фактическа страна не може да бъде компенсиран от предположения и вероятностни хипотези, включително,че съществува хипотетична /но недоказана/ възможност, да се предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, със съответните визуални и съдържателно аналогични особености, препятстващи ефективното му отграничаване от клиента от фискалния бон.