Решение № 368 от 05.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 05.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900436 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

ГПК.

Производството е разгледано по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД, на осн.чл.113 Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „НОВО ФИНАНС“ ООД , ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, представлявано от управител Б.П., чрез адв. Д. Т. (ВАК) със сл. адрес гр. Варна ул. Иван Срацимир № 2, срещу В. ИГН. В., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адв. Св. Н. (ВАК) със съдебен адрес гр. Варна ул. Ангел Кънчев 19 ет.1 ап. 1, както следва:

I. за установяване по отношение на оспорващ потребител – заемополучател на дължимост на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение No285/17.03.2021г., издадена по ЧГД 20213110103777 на ВРС въз основа на ипотечен акт вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117 т. VIII, д.11341 на СВ-Варна за незабавно изпълнение, удостоверяваща обезпечени с договорна ипотека изискуеми вземания по два договора за заем:

1. по договор № 836-ВН-13.08.2020г:

• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 116500 лв, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК • за плащане на сборно вземане от 16180.56 лв за договорни лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г.

2. по договор № 835-ВН-12.08.2020г:

• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3500 лв, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 1

• за плащане на сборно вземане от 486.11лв за договорни лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в периода от 13.08.2020г.- до 01.03.2021г.;

I I . за присъждане на поискани по ЧГД 20213110103777 на ВРС в отхвърлена част от заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземания, както следва:

1. сборно вземане от 485.42лв, претендирано като обезщетение за забава върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 836-ВН13.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г.

2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за забава върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 835-ВН12.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г.

Ищецът (финансова небанкова институция) чрез упълномощения адвокат твърди, че предложил на търсещ кредитната услуга клиент, два потребителски кредита, съответно в размер на 3 500лв и в размер на 116 500лв, като уговорил предоставянето на заетите средства срещу заплащане на фиксирана лихва от 25 % годишно в писмени съглашения със съдържание, оповестено в договори за потребителски ипотечен заем № 835-ВН12.08.2020г. и № 836-ВН-13.08.2020г. Заемополучателят се съгласил да обезпечи задълженията си по двата договора с ипотека върху собствените си жилище и гараж в гр. Варна на ****** и страните сключили нотариален акт за договорна ипотека, вписана с вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117 т.VIII, д.11341 на СВ-Варна, в който описали като обезпечен дълг задълженията на заемателя, като ги индивидуализирали с посочване на номерата на договорите и индивидуалните условия(вид на кредита, размер на главница, срок на ползване, краен падеж, размер на лихва, погасяване по план с анюитетни вноски, включващи части от главница и текуща лихва), както и специалната уговорка за отлагане на падежа на лихвите за първите 6 месеца към последен падеж или момент на предсрочно прекратяване и опрощаването им при пълно и точно изпълнение на плана до края на срока. В ипотечния акт, наред с други уговорки за права на кредитора при предложено предсрочно изпълнение от заемателя или допуснато просрочие по плана, била потвърдена изрично и уговорката за правото на кредитора да прекрати предсрочно договора като поиска връщане на целия остатък от главница при достигане на период от 90 дни забава на задължение за вноска, отчитана от месечна падежна дата (13-то число). По повод възраженията на длъжника, заемодателят поддържа, че в ипотечния акт били вписани точно всички уговорки за начина на погасяване на дълга, съответно на обявени на потребителя в съставени от кредитора погасителни планове конкретни размери на ежемесечно падежиращи вноски, а тези уговорки били постигнати при индивидуални преговори след предоставяна на стандартизираната информация за услугата, вкл. и за ГПР от 25% (определен само по фиксирана 2 лихва, без други разходи, дължими от потребителя) и предложен предварителен текст на договорите, преди сключването им в окончателен вид с клауза в чл.2.2и, визираща ежемесечни падежи на 13-то число на анюитети, включващи изрично и части от главница и части от лихва, и специални уговорки по чл.2.2ж за начина на изчисляване на лихва ежемесечно и променливия падеж на частите от първите шест вноски по чл. 2.2з., както и договореното в чл.2.7 право на предсрочна изискуемост. Твърди, че при съставяне на текстовете на договорите за заем в чл. 5.4 на договор № 836 е допуснат пропуск, като въпреки останалото съдържание на уговорките, само в този текст е пропуснато да се посочи, че части от главницата се дължат текущо.

Кредиторът твърди, че предал на заемателя двете главници, съответно на 12.08.2020г. в брой срещу разписка по първия договор и на 14.08.2020г. по втория договор с банков превод по сметка на В.. Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по двата погасителни плана и не платил нито една от уговорените в погасителните планове вноски, кредиторът връчил на 1.03.2021г. лично на кредитополучателя уведомление за предсрочното прекратяване на действието на договора поради допусната забава, с искане за плащане на цялата остатъчна и вече изискуема главница, лихви, такси и неустойки, начислени при предсрочно прекратяване, като го предупредил, че ще предприеме принудително събиране на задълженията, ако не получи доброволно плащане в 3-дневен срок. Тъй като такова изпълнение не последвало, кредиторът поискал издаване на спорната заповед за незабавно изпълнение, като ограничил претенцията си само до обезпечени с ипотека просрочени след предсрочно прекратяване на действието на договора остатъчни главници и договорни лихви, начислени до уведомяването на длъжника за отпадане на срока, както и законни лихва върху главниците до подаване на заявлението в съда.

В пледоария по същество пълномощникът на кредитора признава допусната техническа грешка във формулировка на чл. 5.4 от втория договор, но поддържа тезата за добросъвестно изготвени погасителни планове с вноски, съответни по размер и падежи на съществените уговорки, възпроизведени в ипотечния акт, като моли за уважаване на исковете срещу неизправния заемополучател. В писмените бележки на ищеца доводите за валидно възникнали и просрочени задължения са доразвити, като са посочени кореспондиращи като съдържание данни за начин на изплащане на кредитите от предварителната информация за предлаганите продукти и характеристиките на обезпечения с ипотеката дълг, обоснован е размер на възнаградителна лихва като единствен разход по кредита, формиращ ГПР значително под максимално допустимия от закона, спазените изисквания за форма на окончателната сделка и липса на формални изисквания за преддоговорната информация. Пълномощникът се е позовал на ясното съдържание на втория кешов договор и допуснатата забава без каквато и да е обявена на кредитора информация за причините за неизпълнението, която да ангажира евентуално съдействие на финансовата институция.

Ответникът В., чрез пълномощника си, е оспорил претенцията на кредитора с възражения по валидността на договарянето и размерите и изискуемостта на подлежащия на връщане дълг. Заемополучателят сочи, че 3 при договаряне на заема от 116 500лв (в договор № 836) в раздел, конкретизиращ задължения на заемателя в чл. 5.4 е посочено изрично, че месечните вноски по погасителния план ще включват само лихви, а главницата е дължима в края на срока. Едновременно с това, за първите шест месеца плащането на тези лихви е отложено със специална уговорка в чл.

2.2з. Счита, че изготвения погасителен план от кредитора е в противоречие с тази уговорка и това е породило неяснота, която не е била разяснена на потребителя по начин, разбираем за него и съответно не може да бъде отговорен за забавено изпълнение по този договор за целия период до 01.03.2021г. Отделно сочи, че при договарянето на двата кредита ищецът не е изпълнил преддоговорните си задължения като финансова институция, предлагаща кредитна услуга на потребители, а това опорочава сделките.

Ответникът твърди, че е потърсил кредитна услуга при условия, изготвени предварително не само като общи условия, но и като „индивидуални“ договори с фиксирано за неограничен кръг от клиенти типизирано съдържание; в хода на разглеждане на кандидатурата му били предоставени само текстове на документи, върху чието съдържание потребителят не е можел да повлияе, като отделни части са останали неясни. Твърди, че не му е било разяснено съдържанието по разбираем начин, достъпен за него на следните противоречия между клаузи от договорите и добавени към тях погасителни планове: По договор за главница 116 500лв (договор № 836) едновременно било уговорено (в чл. 2.2и и чл. 2.4) размер на месечна погасителна вноска като сбор от лихва и главница и в съставения план са обявени месечни вноски с включена главница до 13.08.21г., но в раздела на задълженията на потребителя в чл. 5.4 е посочено, че текущо ще се погасява само лихва, а главницата ще се върне едва в края на срока, като същевременно за първите шест месеца падежа на лихвите е отложен по уговорка в чл. 2.2з, отразена в погасителния план. При договарянето в чл.

2.2.ж бил обявен ГПР от 25%, което не съответства на законовата методика по изчисляване на този показател, предназначен да ориентира потребителя за тежестта на предлаганото кредитиране. Сочи, че редица клаузи от сключените заемни договори са неравноправни, а клаузи от общите условия са неясни или са обявени във вреда на потребителя, като оспорва начислените изискуеми задължения, като определени едностранно от кредитора въз основа на недействителни уговорки пряко противоречащи на Закона за кредити за недвижими имоти на потребители, евентуално представляващи неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Като счита, че тези съглашения в цялост, евентуално клаузи от тях не следва да се прилагат, твърди, че не е възникнало основание за изискуем дълг в претендирания размер.

В подробно изложение по съществото на спора, пълномощникът на ответника акцентира на неизпълнените задължения на заемодателя, въведени като изисквания за този вид кредитиране по ЗКНИП за предварително разясняване на задълженията на клиента с информация в изискуема писмена форма и достатъчен срок преди окончателно обвързване, за добросъвестно изготвяне на текста на съглашенията с поисканите от клиента и договорени в предварителни преговори параметри. Сочи, че разделянето на кредитирането в две отделни съглашения с различно съдържание допълнително е затруднило потребителя да се ориентира в размерите на текущите си задължения.

4

Позовава се на злоупотреба с право на предсрочна изискуемост без да са изпълнени задълженията на кредитора по чл. 46 ЗКИ, като длъжникът е лишен от срока за ползване и е задължен прекомерно с неустойки без да е получил предварително предупреждение и без да е изяснена причината за забавата, която в случая е била изцяло провокирана от неясното съдържание на изготвения от кредитора текст на договора и липсата на правила за преодоляване на временни затруднения на клиентите. Пледира за отчитане на гарантирана в закона закрила на потребителя и отричане на правата на злоупотребяващия кредитор, реализирал предварително принудително изпълнение за недължими суми върху обезпечението на стойност, значително надхвърляща кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В представени писмени бележки, ответната страна обоснова допълнително и основания за нищожност на договорите поради нарушения на чл.5 ал.1 и 2, чл. 6, 9 ал.3, и чл. 23 ал.5 ЗКНИП, недобросъвестното разделяне на уговорките в два документа, липсата на предоставена възможност за информиран избор, неизпълнено задължение за проверка на кредитоспосоност(чл. 13 и 14 ЗКНИП), както и специално за договор № 836 се сочи съдържание, което не отговоря на изисквания на чл. 38 вр. чл. 24 ал1. Т. 7 ЗКНИП, евентуално е неясно и следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин, който изключва изискуемост на каквато и да е вноска към момента на предсрочната изискуемост и остатъчна дължима сума след принудителната продажба на ипотекирания апартамент.